Приключенията на Саид

Някога, ала много отдавна, в една чудно красива страна живял Бенезар със своята невеста Земира. Тя му родила син, когото нарекла Саид. На вратлето му завързала малка сребърна свирка и казала на мъжа си:

— Това е подарък от орисниците на нашето момче. Когато Саид стане мъж, тази вълшебна свирка ще го избави от смъртна беда.

За нещастие, скоро Земира умряла.

Минали много години. Саид пораснал и тръгнал по белия свят да си търси късмета. Баща му не вярвал в орисници, но на раздяла му дал свирката с думите:

— Сине, аз съм вече стар и не знам дали ще те видя отново. Вземи тази свирка. Майка ти казваше, че тя е подарък от твоите орисници и като станеш мъж, ще те избави от смъртна беда.

Момъкът я окачил на шията си, прегърнал баща си и потеглил на път. Прекосил безброй равнини, видял какви ли не чудеса, срещнал всякакви хора. По едно време го застигнал керван от търговци и момъкът тръгнал заедно с тях през пустинята.

Не щеш ли, спътниците му били нападнати от въоръжени разбойници. Саид се уплашил и надул вълшебната свирка… но нищо не се случило. Тогава той се ядосал, извадил меча си и пронизал най-свирепия разбойник.

— Какво направи! — завайкал се един от търговците. — Ти уби самия Алмансор, сина на великия шейх Селим! Свършено е с нас, момче!

Като видели, че Алмансор е мъртъв, разбойниците се развилнели и избили целия керван, а Саид взели в плен.

Още същия ден го отвели при великия шейх Селим, който искал лично да се разправи с него.

Селим бил мъдър и справедлив човек. Когато разбрал, че Саид е убил сина му в честен двубой, той го пощадил и заповядал на своите хора да го изпроводят по живо, по здраво.

Тогава разбойниците го завели в пустинята и го завързали с едно много дебело въже.

— Но вашият господар каза да не ме убивате! — викнал Саид.

— Че ние няма да те убиваме — рекли разбойниците. — Ще те оставим тук, за да те довършат гладните зверове.

После яхнали конете си и препуснали, а Саид останал сам под жарките лъчи на слънцето.

Точно тогава през пустинята минал керванът на богаташа Калум бег.

Той видял злочестия момък и му спасил живота.

— Благодаря ти, добри човече! — рекъл Саид. — Как да ти се отплатя?

— Ще дойдеш с мен в града и ще ми работиш безплатно, докато не си върнеш дълга — отвърнал Калум бег и го отвел в Багдад, където управлявал мъдрият халиф Харун Ал Рашид.

Оттогава Саид заживял в магазинчето на търговеца.

Веднъж дошла една чужденка.

Тя си накупила много неща, а после повикала Саид и му наредила да ги отнесе до дома й.

— Откъде знаеш името ми? — учудил се момъкът.

А жената попитала:

— Носиш ли още на шията си онази вълшебна свирка?

— Разбира се! — отвърнал смаяният Саид и в същия миг се досетил: — Ти си една от моите орисници! Кажи ми, за какво ще ми послужи тази свирка?

— Като станеш мъж, тя ще те избави от смъртна беда — отвърнала жената.

— А дотогава кой ще ме избави от мъките ми? — завайкал се момъкът. — Нямам пукнат грош! Искам да видя стария си баща, а за да се завърна у дома, ще ми трябват много пари! Не можеш ли да ми помогнеш?

— Ти си млад и силен — отговорила орисницата. — Можеш сам да спечелиш тези пари!

После му казала, че на пазара всяка седмица има турнири, на които мерят сили най-добрите юнаци в града. Победителите получават щедри награди от самия халиф!

Послушал я Саид и тайно от Калум бег отишъл на пазара да мери сили с юнаците. Победил ги всичките и халифът го възнаградил богато и пребогато.

Момъкът преброил парите, но те не били достатъчно, за да се прибере у дома.

Тогава той още не знаел, че Харун ал Рашид има обичая да се разхожда в града предрешен като търговец и да слуша какво си приказват обикновените хора за него. Понякога халифът вземал със себе си и везира.

За беда, една нощ двамата били нападнати от разбойници. Викали, викали предрешените господари, но сякаш никой не ги чувал!

Без да знае с кого си има работа, юначният Саид им се притекъл на помощ и ги спасил.

А те му благодарили и го попитали:

— Кой си ти, храбри момко?

— Казвам се Саид, работя при търговеца Калум бег — отговорил той.

— Какъв ти търговец, та ти си роден за воин! — възкликнал единият. — Вземи този пръстен като награда за смелостта ти.

— Вземи и тази кесия с жълтици — добавил другият.

После богаташите си отишли, а Саид надникнал в кесията и решил, че вече може да се прибере у дома.

— Слушай, Калум бег — казал той на другия ден. — Време е да си вървя. Искам да видя стария си баща.

— Къде си мислиш, че ще отидеш? — засмял се Калум бег. — Ти нямаш пари дори да напуснеш града!

А Саид му показал всичкото си богатство и рекъл:

— Вече имам достатъчно, за да се прибера у дома.

Търговецът толкова се ядосал, че хукнал право при градските стражи. Излъгал ги, че Саид е откраднал парите му, и момъкът тозчас бил окован във вериги.

Още същия ден го осъдили на вечно изгнание. Натоварили го на един боен кораб и го откарали на самотен остров.

Докато плавал с кораба, Саид тъжно си мислел: „Напуснах дома си богат и щастлив. Прекосих безброй равнини, видях какви ли не чудеса, срещнах всякакви хора. А сега загубих всичко, което имах, и ще умра в тъмницата!“

През нощта се разразила страшна буря и корабът се разбил в скалите. Всички потънали, само Саид не се предал пред стихията.

Но скоро силите го напуснали и той отново се сетил за своята свирка. Надул я толкова силно, че мелодията й се чула чак на дъното на морето!

В този миг отнякъде се появил един делфин.

Саид си спомнил думите на орисницата: „Като станеш мъж, тази свирка ще те избави от смъртна беда!“

Замислил се момъкът какво да прави и като не му хрумнало нищо друго, решил да се качи на гърба на делфина.

Тогава той пляснал с опашка и го понесъл към сушата. Оставил го на самия бряг и отплувал!

А там се издигал великолепен дворец. Саид се добрал до портите му и помолил за помощ.

Като видели клетника, стражите го нахранили и го завели при господаря си.

— Откъде идеш, юначе? — попитал го той.

Момъкът му разказал всичко, което бил преживял от деня, в който напуснал бащиния си дом.

— Значи твърдиш, че халифът ти е подарил пръстена си — усмихнал се домакинът. — Е, добре. Покажи ми го и ще ти повярвам.

Саид му показал пръстена.

Тогава Харун ал Рашид възкликнал:

— Млади момко, двамата търговци, които спаси от разбойниците, бяхме аз и моят везир! Свободен си, но първо ми кажи как се казваш.

— Саид, господарю.

— Саид? — повторил халифът. А знаеш ли, че в Багдад се е появил някакъв Бенезар, който навсякъде разпитва за тебе?

— Това е баща ми! — зарадвал се Саид.

Като чул тези думи, халифът веднага изпратил своите хора да доведат Бенезар в двореца. Най-после синът и бащата се срещнали!

А злият Калум бег бил окован във вериги и хвърлен в тъмница, защото точно това заслужавал.