Али Баба и четирийсетте разбойници

Преди много, много години в един далечен персийски град живели двама братя — Касим и Али Баба. Първият бил много богат и имал огромна къща с прислуга, а вторият едва успявал да изхранва семейството си. Сутрин той отивал в гората с три куци магарета да сече дърва, а вечер товарел добичетата с цепеници за огрев и тръгвал да ги продава.

Веднъж спрял да си почине край пътя, но тъкмо седнал — и чул конски тропот. Озърнал се и съгледал в далечината гъст облак прах.

Клетият Али Баба толкова се уплашил, че се покатерил на най-високото дърво! Едва успял да се скрие и пристигнали четирийсет конници. Всички били въоръжени до зъби, а главатарят им бил едноок! Те чевръсто скочили от конете, свалили дисагите си и ги помъкнали към една скала, обрасла в храсталаци. Едноокият разтворил храсталаците и Али Баба видял дебела желязна врата.

— Сезам, отвори се! — извикал главатарят.

Вратата се отместила и конниците един по един се вмъкнали в пещерата, която се разкрила зад нея.

След малко всички излезли с празни дисаги.

— Сезам, затвори се! — извикал главатарят и вратата се затръшнала, а четирийсетте юнака се качили на конете си и препуснали натам откъдето били дошли.

Али Баба се разтреперил от страх, но понеже много искал да​ разбере как става тази работа с вълшебните думички, слязъл от дървото, разтворил храстите и прошушнал:

— Сезам, отвори се!

Вратата се отворила с трясък, а зад нея блеснали купчини от несметни богатства! Навсякъде били наредени сандъци със златни монети и скъпоценни камъни, в раклите била надиплена тънка коприна, а на тавана били окачени кристални лампи!

Досетил се дърварят, че това са крадени съкровища, и решил, че разбойниците няма да обеднеят много, ако вземе нещичко и за себе си.

Речено — сторено. Навел се Али Баба, напълнил три кесии с жълтици и тръгнал с куците си магарета към дома.

А жена му толкова се зарадвала на парите, че веднага започнала да ги брои.

Броила, броила… По едно време се уморила и изтичала до къщата на Касим да го помоли за крината, с която мерели житото.

За какво им е крина на тия бедняци? — учудила се жената на Касим. — Та те нямат никакво жито! И понеже много искала да узнае какво става, намазала дъното на крината със смола.

След един час съседите върнали крината, а на дъното й била залепнала златна паричка.

— Така значи? — ядосала се жената и се на нахвърлила върху мъжа си: — Виж какво мерят нашите роднини вместо жито!

Касим веднага нахълтал при брат си, а той му разказал всичко от игла до конец и му предложил да си поделят парите.

Само че на Касим това богатство му се видяло малко. Той настоял да отиде сам в пещерата и да си вземе толкова, колкото може да отнесе.

Нямало що да стори Али Баба, завел го в гората, посочил му пещерата, казал му вълшебните думички и си тръгнал. Като се мръкнало, Касим докарал десет мулета, натоварени с огромни кошове. Оставил ги да нощуват край пътя и викнал:

— Сезам, отвори се!

Вратата се отворила с трясък. Касим се втурнал в пещерата и започнал да тича безумно насам-натам, да загребва злато и скъпоценности и да ги трупа пред изхода, та после да ги изнесе.

Искало му се да си вземе от всичко!

По едно време се съмнало и той решил да побърза, за да не го заварят разбойниците. Не щеш ли, в този миг вратата се затворила!

Касим понечил да каже вълшебните думички, но колкото и да се напрягал, все не можел да си ги спомни. Тогава седнал в тъмното и заплакал.

Изведнъж се чул конски тропот. Това били разбойниците, които се връщали с още съкровища.

Един от тях извикал:

— Сезам, отвори се!

Вратата се отворила и като видели неканения гост, злодеите се нахвърлили върху него. Убили го и оставили тялото му в пещерата, та всеки да знае какво го чака, ако си пъха носа там, където не трябва. След това се качили на конете си и отпрашили кой знае накъде!

А жената на Касим чакала ли, чакала… Мъжът й не се прибрал и тя изтичала при Али Баба да го моли за помощ.

Досетил се той какво е станало и отишъл в гората. Влязъл в пещерата, видял мъртвото тяло на брат си и го откарал у дома, за да го погребе.

После заживял заедно със семейството си в къщата на Касим, защото наследил всичкото му богатство. Така се сдобил с робинята Моргана — красива и умна девойка, която слугувала в кухнята.

Междувременно разбойниците се върнали в пещерата и като не намерили тялото на Касим, веднага разбрали, че още някой знае вълшебните думички.

Замислили се какво да правят и решили да изпратят един от своите в града, за да поразпита кого са погребали наскоро.

Предрешен като обущар, шпионинът поседял на пазара, поговорил с хората и те го упътили към къщата на Касим. Обущарят скришом нарисувал на портата й един червен кръст, а после хукнал да разкаже всичко на главатаря си.

За щастие, умната Моргана видяла кръста и белязала по същия начин всички останали къщи. Така разбойниците не могли намерят дома на Али Баба и наказали пратеника със смърт.

Наложило се да изпратят втори шпионин. И той поговорил с хората на пазара, а после белязал дома на Али Баба с бял кръст.

Но Моргана го видяла и нарисувала същите кръстове по всички останали къщи. Вечерта и вторият пратеник бил наказан със смърт.

Накрая главатарят решил сам да отиде в града. Като разбрал къде живее Али Баба, той купил двайсет мулета и четирийсет огромни делви, върнал се в пещерата и заповядал на своите юнаци да се скрият в делвите. Понеже разбойниците вече били с двама по-малко, две от делвите останали празни. Тях главатарят напълнил с дървесно масло.

Вечерта натоварил всичко на мулетата, предрешил се като търговец и отишъл в града. Почукал на портата на Али Баба и рекъл:

— Стопанино, ще ме посъветваш ли как да постъпя? Дойдох да продавам дървесно масло, а пазарът е вече затворен. Къде да пренощувам сега с всичката стока?

Без да му мисли, Али Баба го поканил в дома си. А едноокият това и чакал — вкарал мулетата в двора, разтоварил делвите, наредил ги до стената и подшушнал на своите юнаци:

— Чуете ли ме да хвърлям камъчета от прозореца, излизайте до един!

Седнала Моргана да готви супа, за да нахрани госта, но изведнъж фитилът на лампата й угаснал — маслото му се било свършило.

Девойката видяла, че на двора има четирийсет делви, пълни с дървесно масло, и решила да си отсипе малко. Надвесила се над първата делва, а отвътре някой прошепнал:

— Главатарю, време ли е да нападаме?

Досетила се Моргана каква е работата и отвърнала с подправен глас:

— Още е рано.

После обиколила всички делви, за да провери къде има разбойници, и на всички казала, че е рано.

Накрая отляла дървесно масло в едно медно котле, втурнала се в кухнята и го подгряла на огъня. Когато маслото кипнало, Моргана излязла на двора и заляла един по един всичките трийсет и осем разбойници!

В полунощ едноокият започнал да хвърля камъчета от прозореца.

Тук камъче, там камъче — разбойниците не помръдват! Ядосал се главатарят и отишъл да ги събуди. Но каква била изненадата му, когато видял, че те са попарени с вряло масло!

Уплашил се злодеят и разбрал, че е останал съвсем сам на света.

Още преди да се съмне, той избягал от къщата на Али Баба и се скрил в пещерата.

На сутринта Моргана изтичала при господаря си и му разказала всичко.

Като разбрал, че за трети път й дължи живота си, той я прегърнал и рекъл:

— От днес вече не си ми робиня. Можеш да отидеш, където поискаш, но моят дом винаги ще е и твой.

А Моргана решила да остане в къщата на Али Баба, защото била тайно влюбена в най-големия му син.

И всичко щяло да приключи добре, ако не бил едноокият главатар, който искал да си отмъсти.

Един ден той се предрешил като чужденец и се заселил в града. Купил си магазин и се сближил с най-видните богаташи. Сред тях бил и синът на Али Баба, който, без да му и​мисли, го поканил в дома си.

Още щом видяла чужденеца, умната Моргана веднага разпознала главатаря на разбойниците и изтичала да каже на Али Баба. Тогава той пратил жена си да повика стражите, а сам отишъл да забавлява злодея, за да му отвлече вниманието. Дори накарал Моргана да му потанцува.

Красавицата заизвивала снагата си толкова кръшно, че едноокият забравил всичко друго на света. Като дошли стражите, той не успял дори да помръдне от мястото си!

Така и последният разбойник си получил заслуженото, а Али Баба отново благодарил на Моргана. Скоро тя се омъжила за сина му и всички заживели щастливо. Понеже нищо не им липсвало, те забравили за вълшебната пещера и повече на никого не казали за нея.

Затова и до ден-днешен никой не знае къде е.