Жан дьо Лафонтен
Лъвът отива на война

Веднъж лъвът решил да обяви война на съседната гора. И понеже бил цар, първо свикал верните си министри.

— Искам утре сутринта всички мои поданици да се съберат на поляната — казал той. — Отиваме на война!

Явили се животните в уреченото време и лъвът заповядал:

— Слоне, ти си най-голям, затова ще ми носиш оръжието. Ти, лисицо, си най-хитра, така че ще ми помогнеш да измисля плана на бойните действия.

Ти, маймуно, си най-ловка. Ще се катериш по дърветата и ще следиш отгоре какво прави врагът.

А ти, мечко, си най-страшна.

От тебе искам да плашиш вражеските войници.

Накрая останали само заекът и магарето.

Министрите ги погледнали присмехулно и рекли:

— Господарю, това магаре е толкова глупаво, че за нищо не става. Най-добре го пусни да си ходи!

А лъвът отвърнал:

— Магарето е най-гръмогласно. То ще върви до мен, ще реве и ще предава заповедите ми на войската.

Министрите посочили заека:

— Ами този тук? Той е толкова страхлив, че едва ли ще имаш някаква полза от него.

Но лъвът се замислил и рекъл: — Заекът е най-пъргав. От него ще излезе чудесен вестоносец.

После се обърнал към войската си и добавил:

— Видяхте ли — всеки може да бъде полезен на другите с онова, което умее да прави най-добре!