Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Bremer Stadtmusikanten, 1819 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Васил Велчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Заглавие: Приказки от цял свят
Преводач: Васил Велчев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: руски; полски
Издание: първо
Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Сборник
Печатница: Leo Paper Ltd, China
Редактор: Ира Коловска
Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров
ISBN: 978-954-9935-46-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402
История
- —Добавяне
Съпоставени текстове
Един мелничар си имал магаре. Дълги години то послушно мъкнело тежките чували с брашно, но накрая толкова остаряло, че вече не можело да работи. Тогава неблагодарният селянин му ударил една тояга и го натирил от къщи.
Поскитало се магарето и решило да отиде в големия град Бремен, да стане уличен музикант.
Вървяло, вървяло… По пътя срещнало едно мършаво куче, което бягало от господаря си. Той искал да го застреля, защото било много старо и не го бивало вече за лов.
— Ела с мен в град Бремен — предложило му магарето. — Ще станем улични музиканти.
Тръгнали двамата заедно и скоро видели един сърдит котарак. Той също бягал от стопанката си. Неблагодарницата искала да го удави, защото бил стар и не можел да лови мишки.
— Ела с нас в град Бремен — казало му магарето. — Ще станем музиканти.
Тръгнали тримата заедно и видели един проскубан петел, който пляскал с криле и кукуригал колкото му глас държи.
— Защо се дереш така, петльо? — попитало го магарето.
— Искам да си попея на воля, преди да умра. Стопанката е поканила гости и е решила да ме сготви на супа.
— Ела с нас в град Бремен. Ще станем улични музиканти. Ти ще пееш и ще свириш на балалайка, котаракът ще свири на цигулка, кучето ще бие барабана, а аз ще свиря на китара.
Тръгнали четиримата заедно. Вървели, вървели… и ето че замръкнали в гората. Тъкмо търсели къде да пренощуват, когато между дърветата заблещукала светлинка. Бременските музиканти се приближили и видели една стара къщичка. Затичали се те към прозорчето — ужасно им се приискало да надзърнат вътре! Магарето вдигнало предните си копита и стъпило на перваза, кучето скочило на гърба му, котаракът се покатерил върху него, а най-отгоре кацнал петелът.
Долепил той глава до стъклото и що да види: около пищна трапеза, отрупана с лакомства, седели четирима страшни разбойници, които пиели вино и пеели разбойнически песни!
Че като ревнало онова ми ти магаре, разлаяно се кучето, замяукал котаракът, закукуригал петелът — вдигнала се страшна олелия! В суматохата всички паднали през прозореца и се изтъркаляли в стаята.
Щом чули тая луда врява, разбойниците се уплашили, наскачали от масата и хукнали презглава към гората.
А бременските музиканти се настанили на местата им и се нахранили до насита. После легнали да поспят. Разбойниците видели, че светлината в прозорчето е угаснала, и най-смелият от тях, отишъл да провери какво става в къщата. Влязъл и зърнал две огънчета на печката. Решил, че това са горящи въгленчета, и понечил да си запали свещичка от тях. Пъхнал борината в едното въгленче, но се оказало, че това е котешко око! Че като скочил оня ми ти котарак — забил острите си нокти право в брадатото лице на разбойника!
Втурнал се той към вратата, а там кучето го захапало за крака! Побягнал на двора, а там магарето го сритало с копита! Завтекъл се към портата, а там петелът запял с цяло гърло:
— Кукуригу-у-у!
Клетият човек едва успял да се добере до своите приятели и им казал:
— Да бягаме, братлета! В къщата има една вещица с дълги нокти, едно чудовище с остри зъби и един великан с огромна сопа!
Тогава разбойниците си плюли на петите и повече не посмели да стъпят в гората. А магарето, кучето, котаракът и петелът заживели безгрижно в тяхната къщичка.