Джек Лондон
Майкъл, братът на Джери (1)

Предговор

Твърде рано в моя живот, може би поради вроденото ми ненаситно любопитство, аз започнах да не обичам представленията с дресирани животни. Именно любопитството ми развали този вид развлечения, защото ме накара да търся какво се крие зад дресировката и как тя е била постигната. А това, което открих зад чудесните зрелища и сценичния блясък, не беше никак красиво. То беше такава страшна съвкупност от жестокости, че по мое дълбоко убеждение никой нормален човек, след като научи за тях, не би могъл да се забавлява нито за миг, гледайки дресирани животни.

Не мога да кажа, че съм мекосърдечен. Литературните критици и мекосърдечните ме считат за първобитен звяр, който се възхищава от пролята кръв, насилия и ужаси. Без да споря дали тази ми репутация е основателна и приемайки я откъм тази й външна страна, позволете ми да прибавя, че наистина съм преминал през доста сурова школа в живота, и в сравнение с обикновените хора съм видял много повече нечовечност и жестокост — от моряшкото помещение и затвора, бордеите и пустинята, стаята за екзекуции и убежищата за прокажени до бойното поле и военната болница. Виждал съм ужасни смъртни случаи и осакатявания. Виждал съм да бесят малоумни, защото като малоумни не са имали пари за адвокат. Виждал съм как силни мъже изпадат в отчаяние и смелостта им рухва, виждал съм други мъже, доведени чрез тормоз до постоянна и бясна лудост. Гледал съм как стари и млади, дори дечица, умират от глад. Виждал съм да бият мъже и жени с камшици, тояги и юмруци, виждал съм и как камшици от носорогова кожа с такава сила се стоварват върху гърбовете на чернокожи момчета, че всеки удар отнася цяло парче кожа. И въпреки всичко това позволете ми накрая да прибавя, че никога не съм бивал така ужасѐн и потресен от хорската жестокост, както сред щастливата, смееща се и аплодираща тълпа, когато на сцената се изпълнява номер с дресирани животни.

Човек с издръжлив стомах и здрава глава би могъл да приеме много от несъзнателните и непреднамерени жестокости по света, извършвани в момент на гняв или от глупост. Аз имам такъв стомах и такава глава. Но ми се завива свят и ми се повдига от хладнокръвната, съзнателна, обмислена жестокост, която се крие зад деветдесет и девет на сто от представленията с дресирани животни. Жестокостта като изящно изкуство е достигнала съвършения си разцвет в този свят на дресираните животни.

Макар да имам издръжлив стомах и здрава глава, макар да съм свикнал с трудности, грубости и жестокости, аз открих, когато възмъжах, че несъзнателно съм се предпазвал от мъчителното чувство, което представленията с дресирани животни будеха у мен, като винаги при такива представления съм ставал и напускал залата. Казвам „несъзнателно“. Това значи, че никога не ми е минавала мисълта, че по този начин би могло да се нанесе смъртен удар върху самата дресировка. Просто исках да си спестя болката от зрелища, които биха ме огорчили.

Но напоследък моят възглед за човешката природа е станал такъв, че според мене никое нормално, здраво човешко същество не би търпяло тези зрелища, ако знаеше за непоносимата жестокост, която се крие зад тях и ги прави възможни. Тъй че осмелявам се още сега да направя три предложения:

Първо — нека всички хора се осведомят за неизбежната и постоянна жестокост, чрез която единствено животните могат да бъдат принудени да дават зрелища на една доходоносна публика. Второ — всички мъже и жени, момчета и момичета, които са се запознали с основите на дресировъчното изкуство, да се присъединят към местните и национални хуманитарни организации и към дружествата за закрила на животните, да станат техни членове.

Преди да направя третото предложение, трябва да кажа няколко встъпителни думи. Подобно на стотици хиляди хора и аз съм работил в области извън моята, старал съм се да организирам човешките маси в движения, които са целели да подобрят техните мизерни жизнени условия и да ги изтръгнат от немотията. Колкото и трудно да е това, още по-трудно е да убедиш човека да встъпи в организирано усилие, за да подобри лошите условия на по-низшите животни.

Всъщност всеки от нас ще пролее кървави сълзи и ще изтръпне от ужас, когато узнае за неизбежната жестокост и грубост, на които се крепи и дължи съществуването на дресировката. Но нито една хилядна от хората няма да се присъедини към каквато и да е организация за защита на животните, за да предотврати чрез думи, дела и доброволни помощи извършването на жестокости спрямо тях. Това е слабост на нашата човешка природа. Трябва да я приемем, както приемаме горещината и студа, свойството на непроницаемите тела да спират светлината и вечната сила на земното притегляне.

И все пак за нас, за деветдесет и девет и девет десети на сто от хората, дори при нашата собствена слабост, има едни друг, много по-лесен начин да се изкажем за премахване на жестокостта, с която една малка част от нас, за да забавляват останалите, се отнасят към дресираните животни, които в края на краищата са само по-низши животни от нас и живеят върху същата кръгла планета. Толкова е лесно. Няма нужда да мислим за членски вноски или секретари. Няма нужда да мислим за каквото и да е, освен в ония мигове, когато в някой театър или място за забавление ни представят дресировка на животни. Тогава, без много колебание, ние можем да изразим нашето неодобрение от такова зрелище, като станем от местата си и напуснем театъра, за да се разходим малко на чист въздух, и се върнем, когато това зрелище е свършило, за да се насладим на останалата част от програмата. Единственото, което трябва да направим, е да премахнем представленията с дресирани животни от всички обществени места за забавления. Да покажем на менажерите, че подобни зрелища не са популярни, докато един ден, в един миг те престанат да ги поднасят на своята публика.