Дон Лучио
Бандата на удушвачите (2)

Изчезналите архиви

Инспекторът Жил, придружен от съдебния лекар и двама агенти, правеше оглед в жилището на професор Карбоние. Той бе потресен от смъртта на стария известен и уважаван от всички учен, който бе дал толкова много за археологията и историята на Франция. А и обществото очакваше още от него. На всички бе известно, че професорът готвеше нов интересен труд върху частния живот на великия френски император Наполеон.

— Кой и защо е посегнал върху живота му? — мислеше горчиво инспекторът Жил. — Професор Карбоние бе сам, нямаше роднини, нямаше наследници. Не беше и богат. Всичко, което печелеше от трудовете си, го даваше на млади способни свои студенти — да продължават неговите изучвания.

Полицаите разгледаха внимателно спалнята. Никакви следи. Минаха в работния кабинет на професора. И тук цареше пълен ред. Само един от прозорците бе отворен. Сигурно професорът като работил до късно през нощта го е оставил отворен. Когато инспекторът започна да разглежда по-внимателно богата библиотека на професора, направи му впечатление една празнина между книгите. Като че ли някой бе взел от тука някаква книга.

— Идвал ли е някой през последните дни при професора? — запита инспекторът Жил старата Луиза, която плачейки следеше разследванията.

— Не. Никой не е идвал.

— А тук на това място имаше ли някаква книга?

— Книга тук нямаше. На това място нещастният г. Карбоние слагаше материалите, които напоследък пишеше.

Инспекторът Жил разбра — някой е откраднал последните проучвания на професор Карбоние. Но кой е той и защо е убил стария учен? За какво му са и тия материали, които могат да ползуват само науката? Трудна задача се изпречваше пред инспектора Жил…