Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (79)

Заключителни бележки

Трудно е да пишеш за Втората Голяма депресия, без да се окажеш въвлечен, макар и неволно, в разпален идеологически дебат, който това болезнено събитие предизвиква. Левите обвиняват дерегулираните пазари, жаждата за печалба и икономическия либерализъм. Дясното отвръща, че истинската причина за това се крие в прекомерните разходи и разрастването на социална система, която нищожните държавни средства не могат да покрият.

Как да говорим за кризата и причините за нея, без да бъдем заклеймени като „безотговорни леви“ или „радикални неолибералисти“? Как да го направим, без да бъдем въвлечени в идеологическия, политически и партиен дебат, породен от финансовия и икономически колапс? Може би това е невъзможно. Говоренето за икономика задължително налага определена визия за света. Има ли начин да избегнем идеологическия капан и да разгледаме въпроса в неговите основни аспекти?

В романа си I married a Communist („Омъжих се за комунист“) Филип Рот някак си успява да разреши тази дилема, като заставя героя си да размишлява върху разликата между комунизма и капитализма. „Всичко, което комунистите казват за капитализма, е истина — казва той в разговор с Натан Зукерман, алтер его на Рот. — И всичко, което капиталистите говорят за комунизма, също е вярно. Разликата, младежо, е в това, че комунистите вярват в детската приказка, че всички сме еднакви, и създават полицейски режим, за да наложат насила тази философия, докато капитализмът се основава на природните закони, които, за добро или за лошо, наистина съществуват.“

Струва ми се, че можем да кажем същото и за кризата. Защитаваните от левицата тези са верни, твърденията на десните — също. И двата отбора подценяват онова, което не им изнася, макар то също да е истина. Опитът показва, че пазарите не могат да бъдат оставени на произвола и че както твърди Маркс, капитализмът съдържа в себе си противоречия, водещи до неговия упадък. Факт е, че по-голям от държавния е частният дълг, натрупан от семействата и компаниите с помощта на алчното съучастничество на банките, но също така е вярно, че мечтата за социалната държава угасва пред демографския срив и икономическата стагнация в индустриализираните страни, защото не е възможно да бъде издържана без създаването на повече богатства от онези, които се произвеждат. Вярно е, че нашите икономики са изправени пред сериозна криза на конкурентоспособността със стоките, идващи от страни с нововъзникващи пазари, които поддържат мизерни заплати, а това ни поставя пред страшна дилема: или да приемем намаление на заплатите, за да създадем конкурентни цени на произвежданите от нас стоки, или да останем без работа, защото нашите компании не могат да оцелеят при агресивно ниските цени на конкуренцията.

Друг неоспорим факт е начинът, по който функционират нашите демокрации. Целта на политиците не е да разрешат проблемите на страната си, а да спечелят изборите. Това важи за всички политици. Всички. А това, естествено, поражда въпроси за начина, по който се водят и финансират предизборните кампании. Защо се изгражда дадена магистрала? Защото наистина е необходима или някоя строителна фирма е дарила известна сума за кампанията на някоя партия и нейните политици в определен момент трябва да върнат услугата с парите на данъкоплатците? И когато Германия или Франция финансират определен проект в Португалия или в Гърция, дали го правят, за да помогнат на португалците и гърците, или на собствените си фирми чрез схеми за косвено и прикрито финансиране? Твърдят, че отговорът е първото предположение, но всички знаем каква е истината.

„Ръката на сатаната“ представя икономически анализ, основан на проучванията на изтъкнати икономисти. Нищо от написаното не е мое мнение, всичко се основава на анализите на професионалистите. Затова книгата съдържа достоверни финансови и икономически данни, повечето от които са публични. Последната част на романа, разказваща за съдържанието на диска, ни представя информация, която не е непременно публично достояние. В същността си тя също е вярна, въпреки че е маскирана като „художествена измислица“. Става въпрос за информация, на която съм попадал през годините и която, за целите на тази книга, не е нищо повече от „художествена измислица“.

Делото за престъпления срещу човечеството, образувано от Международния наказателен съд, разбира се, е измислено. Такова дело не съществува, няма списък с обвиняеми. Но ми се стори уместно, с помощта на литературата, да накарам съдът да направи нещо, което не прави в реалния живот: да призове виновниците за кризата. Вярно е, че всички ние носим отговорност за случилото се, дори и само поради факта, че сме гласували за тези, които сме избрали, или че напълно сме се абстрахирали от политическия живот, защото не ни е интересен или ни отвращава — поведение, което на практика означава, че го оставяме в ръцете на напълно непознати — хора, които често са неквалифицирани, а понякога и корумпирани. Но когато казвам, че всички носим отговорност, би било грешно да считаме, че сме еднакво виновни. Не сме. Вината на един министър-председател, финансов министър или управител на централната банка е много различна от тази на майка ми например, която е пенсионерка. Или от вашата вина, драги читателю.

За да напиша този роман, проучих някои заглавия и ми се струва важно да ги посоча тук за онези, които искат да прочетат нещо допълнително. Основните библиографски източници за финансовата криза са: Freefall — America, Free Markets, and the Sinking of the World Economy от Джоузеф Стиглиц; Crisis Economics — A Crash Course in the Future of Finance от Нуриел Рубини и Стивън Мим („Кризисна икономика. Основен курс за бъдещето на финансите“, Сиела, 2011); поредица есета, публикувани в What Caused the Financial Crisis, в това число Capitalism and the Crisis: Bankers, Bonuses, Ideology, and Ignorance от Джефри Фридман; An Accident Waiting to Happen: Securities Regulation and Financial Deregulation от Амар Биде; Monetary Policy, Credit Extension, and Housing Bubbles, 2008 and 1929 от Стивън Герстад и Вернън Смит; The Anatomy of a Murder: Who Killed the American Economy? от Джоузеф Стиглиц; Monetary Policy, Economic Policy, and the Financial Crisis: An Empirical Analysis of What Went Wrong от Джон Тейлър; Housing Initiatives and Other Policy Factors от Питър Уолисън; How Securitization Concentrated Risk in the Financial Sector от Вирал Ачаря и Матю Ричардсън; A Regulated Meltdown: The Basel Rules and Bank’s Leverage от Юлиуш Яблецки и Матеуш Махай; The Credit-Rating Agencies and the Subprime Debacle от Лоурънс Уайт и Credit-Default Swaps and the Crisis от Питър Уолисън. Трябва да спомена и документалния филм Inside Job на Чарлз Фъргюсън.

За кризата на еврото и държавните дългове се консултирах главно с: Bust: Greece, the Euro, and the Sovereign Debt Crisis от Матю Лин; The End of the Euro: The Uneasy Future of the European Union от Йохан ван Овертвелд; Tragédia do euro от Филип Багус („Трагедията на еврото“, МаК, 2011); The Imminent Crisis: Greek Debt and the Collapse of the European Monetary Union от Грант Уондърс; Endgame: The End of the Debt Supercycle and how it Changes Everything от Джон Молдин и Джонатан Тепър; This Time Is Different: Eight Centuries of Financial Folly от Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф („Този път е различно. Осем века финансови безумия“, Сиела, 2013) и с изследването Back to Mesopotamia?: The Looming Threat of Debt Restructuring от Дейвид Род и Даниъл Стетлър.

Източниците, свързани с кризата в Португалия, които проучих за този роман, са: O Fim da Ilusão от Медина Карейра; Perceber a Crise para Encontrar о Caminho от Витор Бенто; Como о Estado Gasta о Nosso Dinheiro от Карлош Морено; As 10 Questões da Crise от Жуао Сезар даш Невеш; Portugal: Dívida Pública е Défice Democrático от Пауло Триго Перейра; Acabouse a Festa от Педро Кожме Виейра; A Dividadura — Portugal na Crise do Euro от Франсишко Лоуса и Мариана Мортагуа; Sy Um Milagre nos Salva — A Verdade sobre a Crise Portuguesa e a Sua Solucão от Жоаким Виейра; Economia Portuguesa — As Últimas Décadas от Лусиано Амарал; Má Despesa Pública от Барбара Роза и Руй Оливейра Маркеш; Segurança Social — O Futuro Hipotecado от Фернандо Рибейро Мендеш; Olhos nos Olhos от Медина Карейра и Джудит Соуза и изследването O euro é о crescimento da economia portuguesa: uma análise contrafactual от Луиш Агиар-Конрариа, Фернандо Алешандре и Мануел Корея де Пиньо.

За приноса към написването на романа такъв, какъвто е, бих искал да благодаря на Енрике Карейра Медина — бивш министър на финансите; на Жуао Саагуа — декан на факултета по Социални и хуманитарни науки в Нов Лисабонски университет; на адвокат Фернандо Карвальо; на Пауло Тейшейра де Морайш — вицепрезидент на асоциация „Прозрачност и честност“; на Мария Рамош — бивш икономически редактор в RTP; и на още много хора от дългия ми списък с анонимни източници за предоставянето на малко известна информация, която включих в романа. Това са безработни, предприемачи, банкери, бивши политици, юристи и магистрати, работещи в сферата на корупцията; мениджъри и експерти, които се занимават или са се занимавали със съмнителни публични инвестиции.

Последно бих искал да отправя няколко благодарствени думи към многобройните ми издатели от Лисабон до Атина, от Рим до Ню Йорк, от Банкок до Москва за ентусиазма, с който публикуват и представят моите романи. Изказвам благодарност и на моите литературни агенти в Мадрид, Ню Йорк, Хамбург и Стокхолм; на Масимо — моя екскурзовод във Флоренция. Благодаря на брат ми Жуао, с когото водим разпалени спорове за всичко, което се случва. И накрая — на Флорбела, която, както винаги, е моят първи читател.

И след като по-нагоре казах, че съдържанието на диска, с което се запознаваме накрая на романа, е „художествена измислица“, надявам се, скъпи читателю, че си бил внимателен и си забелязал как съм изписал думите „художествена измислица“.

В кавички, разбира се.

Единственото, от което злото се нуждае, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.

Едмънд Бърк