Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Mão do Diabo, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отпортугалски
- Дарина Миланова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Silverkata(2021)
- Корекция и форматиране
- Стаси 5(2021)
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Ръката на Сатаната
Преводач: Дарина Миланова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 17.10.2014
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 954-26-1339-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15352
История
- —Добавяне
LXIX
Магус и неговите последователи не се бяха съвзели от изненадата, когато вратите на залата се отвориха с гръм и трясък и група въоръжени униформени мъже нахлу сред тълпата.
— Полиция! — извика един глас. — Ръцете горе! Никой да не мърда!
Церемониалмайсторът и неговите събратя за миг останаха неподвижни, неспособни да реагират. Карабинерите заеха позиции около хората от ордена и насочиха оръжията си към тях, създавайки по този начин ново съотношение на силите.
— Какво става тук? — възрази Магус, който очевидно си връщаше присъствието на духа. — Защо прекъсвате частна церемония? Ако обичате, напуснете!
Една жена с цивилни дрехи излезе напред.
— Тишина!
Мефистофел и неговият партньор пуснаха жертвите си, които веднага се изправиха на крака и се обърнаха към полицаите.
— Защо се забавихте толкова? — попита жената. Разтвори мантията си и показа закачен на ревера си микрофон. — Не чухте ли, че викам за помощ? Ако не беше професор Нороня, тези обсебени от дявола безумци щяха да ни убият!
— Простете, госпожо прокурор — отвърна жената в цивилно облекло. — Коридорите са много дълги, отне ни повече от предвиденото време да стигнем дотук.
Магус ядосано погледна Мефистофел, сякаш го обвиняваше, че е позволил на неканената гостенка да влезе със скрит микрофон. Вярно е, че заповедта бе да отнеме оръжията на поседелите, ако намери такива, но това не го оправдаваше. Церемониалмайсторът обаче съзнаваше, че сега не е моментът да обвинява, а да ограничи щетите. Затова се стегна и се обърна към цивилната полицайка, която, изглежда, командваше операцията.
— Искам обяснение! — каза той с властен тон. — Коя, по дяволите, сте вие?
Агентката се взря в него, без да мигне.
— Мария Луиса Карвахал и Наваро — представи се тя със силен испански акцент. — Моите хора от Интерпол ме наричат Марилу. — Тя му хвърли подозрителен поглед. — А вие кой сте?
— Не съм длъжен да ви давам обяснения, докато не разбера какво става и в качеството си на какви нахълтвате тук! — отвърна Магус със завидна самоувереност. — Къде е заповедта, която ви позволява да прекъсвате една напълно безобидна частна церемония?
— Безобидна ли? — разсмя се току-що освободената заложница. — Не ви ли е срам?
— Да, безобидна — настоя Магус все така убеден. — Всичко, което се случи, беше просто театър.
Цивилната агентка извади от джоба на сакото си сгънат лист хартия и го размаха.
— Ето заповедта — каза Марилу. — Сега, ако обичате, се представете.
Магус протегна ръка.
— Нека първо да видя заповедта, ако обичате. Искам да знам кой съдия я е подписал и на какво основание.
— Ще ви я покажа, когато видя документите ви.
— И таз добра! — отвърна церемониалмайсторът с престорен смях. — Законът е много ясен в това отношение. Намираме се в зала, която сме наели за частна церемония, и следователно уединението ни може да бъде нарушено от властите със съдебна заповед, която трябва да бъде представена при поискване. След като отказвате да ме информирате кой е позволил тези действия, настоявам веднага да напуснете. И то след като ми се извините.
— Изключително информиран сте относно правата си — отбеляза загадъчно освободената заложница.
— Вън оттук! Агентката не се отказа.
— Интерпол и карабинерите действаха под мое командване.
— Ваше ли? — учуди се Магус. — И какъв авторитет сте вие, сеньорита Ракел де ла Конча? Доколкото ми е известно, един обикновен агент от Интерпол няма правомощия да праща хора да нахлуват на частна територия!
— Проблемът е, че аз не съм сеньорита Ракел не знам си коя — отвърна бившата заложница, сваляйки качулката, за да открие лицето си. — Аз съм Агнес Шално, прокурор в Международния наказателен съд.
Мъжът, който я придружаваше и когото Магус и орденът бяха помислили за Томаш, също свали качулката си.
— А аз съм Карло дел Понте и също съм прокурор в Международния наказателен съд.
Тези разкрития слисаха Магус. Церемониалмайсторът отстъпи крачка назад, сякаш бе загубил равновесие.
— Какво… кой… как е възможно? — запита той себе си и хората наоколо. — Какво става тук? Как разбрахте? Кой ви доведе?
За момент в залата настъпи тишина.
— Опасявам се, че аз съм виновен за така създалата се ситуация — призна Томаш, заговаряйки за пръв път, откакто карабинерите бяха нахлули, за да спасят прокурорите от Международния наказателен съд. — Знаете ли, усъмних се, когато получих имейл от моя приятел Филипе Мадурейра, в който ме уведомява, че е оцелял след престрелката в Лисабон, и ме съветва да дойда в Уфици, за да говоря с така наречения Мефистофел. Както със сигурност знаете, Мефистофел е едно от имената на Дявола, а бях забелязал, че има нещо сектантско в мъжете, които ни преследваха. Освен това Филипе вече ми бе казал да се срещна с Ракел. Защо сега да ми съобщава, че трябва да отида при някой друг? Затова направих тест. В имейла, в който пратих в отговор на Филипе, отбелязах, че криптограмата, която той ми остави, ме е накарала да си спомня за времената в гимназията „Афонсо Албукерке“ в Кащело Бранко. В следващото писмо Филипе потвърди, че времето, прекарано в гимназията „Афонсо Албукерке“, е било наистина славно. Така разбрах, че ни е заложен капан.
Магус го погледна неразбиращо.
— Защо? Какво необикновено има в това?
— „Афонсо Албукерке“ е името на гимназията в Гуарда — изтъкна историкът. — Гимназията в Кащело Бранко, където двамата с Филипе сме учили, се казва „Нуно Алвареш“. Ако авторът на тези имейли наистина беше Филипе, той със сигурност щеше да ме попита защо съм сменил имената. Предвид конкуренцията между Кащело Бранко и Гуарда, никой ученик от гимназията в Кащело Бранко не би подминал такава грешка. Но човекът, с когото си пишех, не го направи. Следователно това не можеше да бъде моят приятел Филипе.
— Много сте хитър, признавам — отбеляза презрително Магус. Той махна с ръка към карабинерите. — Но това не обяснява незаконното присъствие на тези господа на нашата частна церемония.
Появявайки се от тълпата поклонници, Ракел откри лицето си и застана до португалеца.
— Присъствието на карабинерите, приятно ми е да го кажа, е съвсем законно — отвърна Томаш. — Знаете ли, моята приятелка Ракел де ла Конча ме заведе в дома на шефката си в Мадрид с обяснението, че апартаментът е празен, тъй като собственицата му е заминала по работа в Хага. Тъй като седалището на Международния наказателен съд е именно в Хага, не беше трудно да се досетя, че е по работа в тази институция. Когато пристигнахме във Флоренция и всичко се изясни, споделих с Ракел своя план. — Той посочи към цивилната полицайка. — Тя се обади на своята шефка и приятелка Марилу…
— Това съм аз — усмихна се цивилната агентка Мария Луиса Наваро.
— … и й обясни ситуацията, в която се намираме, и моя план. Сеньора Марилу се съгласи и веднага се свърза с Агнес Шално. Прокурор Шално се заинтересува от случая, след като разбра, че имам информация, която може да я заведе до диска на Филипе. До началото на преследването Филипе е бил част от екипа, който прокурор Шално е събрала в МНС, за да работи по това дело. Така този следобед се озовах в „Палацо Векио“ като член на този екип. Разбира се, оставаше само да открием дивидито, скрито от Филипе, което съдържа доказателства по обвинението. Тъй като в подозрителния имейл имаше инструкции двамата с Ракел да дойдем в Уфици в полунощ и да търсим Мефистофел, предложих на прокурорите да се представят за нас, за да станат свидетели на събитията, естествено, пазени от карабинерите. Намерихме начин да влезем по-рано на церемонията и… ето ни тук.
В залата настъпи напрегната тишина. Погледите на Магус и членовете на ордена бяха вперени в Томаш, а двете агентки от Интерпол, прокурорите и карабинерите следяха реакциите на хората от сектата. Главният прокурор на МНС наруши настъпилата тишина.
— Този мъж заплаши живота ми — каза тя, сочейки Балам.
— Освен това призна, че е убил Ерик Гарние и Ерве Шопен в Ница. Струва ми се, че той пръв трябва да чуе заповедта си за арест.
Марилу дръпна качулката, откривайки лицето му.
— Арестуван сте за две предумишлени убийства и опит за убийство — каза тя със заповеден тон. — Документ за самоличност, ако обичате.
Свалената качулка на Балам разкри един мъж с рядка брада и издължено лице с кафяви, близко разположени очи.
Поклонникът хвърли колеблив и въпросителен поглед на Магус, сякаш очакваше инструкции.
— Сам знаеш — отвърна спокойно церемониалмайсторът. — Направи каквото трябва.
Думите бяха произнесени кротко, но за Балам те бяха заповед. Поклонникът пребледня и плахо се взря в агентката от Интерпол.
— Искате… искате документите ми?
— Ако обичате.
Балам бръкна с треперещата си ръка в джоба на мантията, пое дълбоко дъх, бързо я извади и пъхна нещо в устата си. В следващия миг целият се разтресе и падна на пода. Тялото му се гърчеше в страшни конвулсии. Полицаите се скупчиха около него, опитвайки се да му помогнат със сърдечен масаж и изкуствено дишане, но след няколко секунди Балам потрепна в последен предсмъртен хрип и тялото му се отпусна завинаги.
— Мъртъв е — заключи Марилу. Тя посочи към членовете на ордена. — Претърсете ги!
Карабинерите започнаха да претърсват поклонниците и след няколко минути занесоха на агентката пълни шепи с хапчета. Марилу подаде едно от тях на Ракел, която го помириса.
— Калиев цианид — заяви тя. — Предизвиква сърдечен удар и убива за секунди.
Погледът на Марилу се спря върху Магус.
— Арестуван сте.
Шефът на сектата сложи ръце на кръста си.
— Виж ти — отвърна предизвикателно той. — По какво обвинение?
Самоувереността на Магус, който се държеше така, сякаш има пълен контрол над ситуацията, обърка агентката.
— За убийство.
— Така ли? На кого? — Той посочи трупа на Балам. — Със сигурност не нося отговорност за безумните действия на този господин. Или имате доказателства?
Ракел и Марилу се спогледаха; вината му беше очевидна, но действително нямаха доказателства за това.
— Ами…
При вида на двете вцепенени агентки Агнес Шално не се сдържа.
— Вие се опитахте да ме убиете!
— Аз ли? — учуди се Магус. Той отново махна с ръка към тялото на Балам. — Доколкото знам, не моята ръка държеше ножа, а онзи мъж.
— Но вие го подтикнахте.
— Така твърдите вие. Какво съм казал, за да подтикна някого към хипотетичен опит за убийство?
— Когато бях негова заложница, вие му казахте… казахте да направи каквото трябва.
— Първо, никой не е бил заложник на никого — изясни Магус.
— Вие и вашият приятел сте отишли при Мефистофел по собствена воля, нали? И доколкото ми е известно, пак сами дойдохте в тази зала. После аз наистина казах на моя… ъ… другар да направи каквото трябва. Исках да го накарам да ви пусне, както е очевидно. Целият театър, който той разигра тук, не е по моя вина.
— Театър ли? Този човек щеше да ме убие!
— Така твърдите вие. Но аз ви уверявам, че всичко бе постановка, разбрахте ли? Театър! — Той колебливо сви рамене. — И тъй като карабинерите се намесиха, ние никога няма да узнаем истината, прав ли съм? In dubio pro reo.[1]
Томаш, който отново се бе умълчал, разбра, че е време да се намеси.
— Виждате ми се много убеден…
Магус скръсти ръце на гърдите си, показвайки още по-недвусмислено, че няма от какво да се страхува.
— Съвестта ми е чиста — просто заключи той. Сведе поглед към тялото на Балам. — Само един човек може да ме изобличи, но той вече не е сред нас, нали?
Със светкавично движение португалският историк скочи към Магус и свали качулката му.
— Но аз съм тук, драги Аксел Сит.
Маската на церемониалмайстора най-сетне бе свалена, разкривайки кокалестото лице на председателя на Европейската комисия и съдия в Международния наказателен съд.