Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (62)

LX

Произнасянето на името възбуди любопитството на публиката в Залата на петстотинте на „Палацо Векио“. Вълнението в залата се засили и хората се въртяха във всички посоки, за да разберат кой е и къде е човекът, призован от главния прокурор на Международния наказателен съд. След няколко секунди забелязаха висок мъж с кестенява коса и зелени очи да върви по страничната пътека към подиума в залата.

Италианките зашушукаха помежду си, като го гледаха с възхищение и се подсмихваха съучастнически.

— Ma che uomo bello!^[1] — прошепна една от тях.

— Um vero Marco Antonio!^[2] — подхвърли друга.

— Bellisimo, bellisimo!^[3]

Без да обръща внимание на неразбираемите коментари, които се чуваха около него, Томаш се качи на трибуната и застана до прокурор Агнес Шално.

— Ваша Светлост — започна тя, обръщайки се към съдията — позволявате ли да дам думата на професор Нороня?

Аксел Сит изглеждаше объркан.

— Простете, професор Шално, но първо бих искал да изясните кой е този господин и какво прави тук.

— Разбира се, Ваша Светлост — съгласи се главният прокурор, докосвайки Томаш над лакътя. — Професор Нороня е доктор на историческите науки, университетски преподавател, работил като консултант по много проекти в цял свят за различни институции, сред които фондация „Гулбенкян“ и Археологическия музей в Атина.

— Доктор в коя научна област, професор Шално? История на икономиката?

Главният прокурор погледна листчето, което държеше в ръката си.

— Древни езици, Ваша Светлост.

Съдия Сит повдигна лявата си вежда с намерението да възрази.

— Доколкото ми е известно, това е извън сферата на процеса — отбеляза той. — Не знам дали мога да приема тези показания.

— Уверена съм, че ще ги приемете, Ваша Светлост — отвърна убедено главният прокурор. — Можете и ако ми позволите дързостта, сте длъжен да го направите. — Тя отново надникна в листчето си. — Съгласно закона, определящ функциите на Международния наказателен съд, клауза седем, алинея три, обвинителят има свободата и пълното право да наема сътрудниците, които сметне за необходими, стига това да се вписва в отпуснатия бюджет. Желаете ли да припомня оригиналния текст?

— Благодаря, няма нужда — отвърна съдията. — Значи, професор Нороня е ваш сътрудник?

— Да, считано от този момент, Ваша Светлост.

Съдията си пое дълбоко дъх, въздържайки се от възражение.

— В такъв случай може да продължите.

Главният прокурор се взря в новия си колега, давайки му знак, че има думата. Томаш срещна погледа й, после погледна към съдията и преглътна сухо.

Бе настъпил моментът да покаже кой е.