Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (61)

LIX

Тихият шепот на множеството замря, когато една странична врата се отвори и съдебният секретар, облечен в официален костюм, изникна от нея. Със сериозно изражение той прекоси червения килим, който покриваше пода на залата, и все така тържествено се качи на трибуната, за да се обърне към присъстващите.

— Всички да станат! — гласът на секретаря отекна в залата. — Почитаемият съдия Аксел Сит ще ръководи заседанието.

Той замълча и в залата се разнесе шум от местенето на столове и движенията на хората, които се изправяха. Висок слаб мъж с черна тога, спускаща се до глезените му, влезе в залата с бавна отмерена крачка и тържествено се качи на подиума, над който се издигаше статуята от карарски мрамор на папа Лъв X, благославящ с вдигната десница. На подиума имаше маса и кресло, в което се настани мъжът с тогата. Съдия Сит беше световна знаменитост поради отговорностите си в Европейската комисия и появата му бе съпроводена от светкавици на фотоапарати, които се проточиха цяла минута. Репортерите се укротиха едва след като съдебният секретар направи знак на карабинерите.

В Залата на петстотинте, голямата зала на „Палацо Векио“ — седалище на общинската администрация на Флоренция, внезапно настъпи тишина. Прекрасно владеейки изкуството на драматичните паузи, съдия Сит остана мълчалив няколко секунди. Погледът му обходи фреските на Вазари^[1], които украсяваха високите стени с изображения на победата на Флоренция над Пиза и Сиена, и няколкото бели статуи, сред които „Геният на победата“ от Микеланджело. Залата на петстотинте, построена по заповед на самия Джироламо Савонарола^[2], бе най-голямата зала в Италия, използвана от гражданската власт.

Съдия Сит взе малкото чукче и с церемониален жест удари по масата.

— Уважаеми дами и господа — произнесе той тържествено с френски акцент, — откривам предварителното изслушване от Международния наказателен съд, свикан, за да предяви обвиненията, свързани с престъпления срещу човечеството, извършени по време на световната финансова и икономическа криза.

Залата в „Палацо Векио“ се изпълни от вълна учтиви, дисциплинирани аплодисменти. Съдията остави чукчето и след като се прокашля, подготвяйки се за встъпителната си реч, посочи към най-голямата статуя в залата.

— Струва ми се много подходящо да се съберем във Флоренция — града, където е възникнало модерното банкерство, на това място, пропито с история, под зоркия поглед на „Геният на победата“ на великия Микеланджело, тъй като на това заседание ще се уповаваме на историята и победата — заяви той. — Историята на правосъдието и победата на потиснатите. Защото ние сме призвани да въздаваме справедливост. — Изгледа присъстващите в залата с властен поглед. — Никой не отрича, че светът се намира в дълбока криза. Тя е толкова сериозна, че може да се сравни само с Голямата депресия през 30-те години. Тъкмо затова е наречена Втората Голяма депресия. Тази криза, уважаеми дами и господа, има своите виновници и отговорни лица — хората, които със своите действия или бездействия ни доведоха дотук. Трябва да ги посочим и да ги изправим пред съда, за да отговарят за престъпленията си. Международният наказателен съд е създаден, за да разглежда престъпления срещу човечеството. Да, не бива да се съмнявате, че говорим именно за престъпления срещу човечеството, когато визираме действията, довели до тази дълбока криза! Виновните, гарантирам ви, ще бъдат наказани!

В претъпкания Salone dei Cinquecento избухнаха спонтанни аплодисменти. В света нямаше нито един човек, жертва на кризата, който да не копнее за справедливост и наказание за виновниците, довели човечеството до ситуацията, в която се намираше днес. В овациите към съдия Сит се усещаха справедливо възмущение и жажда за справедливост.

Като същински актьор, който владее сцената, съдията вдигна ръка и помоли за тишина. Аплодисментите секнаха.

— На това предварително изслушване ще бъдат посочени заподозрените, които в подходящия момент ще се изправят пред съда. — Той посочи към една слаба жена на средна възраст със строг поглед, която седеше до масата пред публиката заедно с екипа си. — Главният прокурор на Международния наказателен съд, госпожа Агнес Шално, и екипът й ще прочетат имената на заподозрените, които ще застанат зад банката на обвиняемите, за да отговарят за тези престъпления. Госпожа Шално прекара последните седмици в събиране на данни и търсене на отговорните лица — всички те са невинни, докато този съд след подобаващ процес не реши друго. Задачата да произнесе обвинението се пада на главния прокурор и нейния екип. — Той махна с ръка към юристката. — Професор Шално, ако обичате.

Главната прокурорка стоеше на масата на обвинението заедно с екипа си. Изправи се, разкривайки дълга до глезените черна роба, и се взря в съдията.

— Ваша Светлост, благодаря ви за доверието към мен и моя екип — започна тя. — Както знаете, моята задача е да посоча заподозрените, за да бъдат призовани в този съд. Ако не възразявате, ще възложа прочитането на списъка с имена, който бе изготвен по време на разследването, приключило наскоро в Съединените щати, на моя колега, прокурора Карло дел Понте.

Съдията кимна леко с глава.

— Разбира се. Тогава давам думата на господин Карло дел Понте.

Когато се увери, че отговорността за обявяване на обвиняемите бе прехвърлена към него, прокурорът от Международния наказателен съд — мъж със слабо костеливо лице и гъсти вежди, бавно се изправи, закопча сакото си, събра документите си и се отправи към средата на подиума.

— Ваша Светлост, уважаеми колеги, дами и господа — започна той с обичайните встъпителни слова. — Всички знаем, че тази криза води началото си от Съединените щати и бе предизвикана от безотговорната дерегулационна политика на финансовите пазари. Резултатът от всичко това бе глобална рецесия, която се превърна в огромна депресия и струваше работните места на повече от тридесет милиона души, свиване на заплатите и по-високи данъци за други стотици милиони граждани. — Той махна с ръка към масата на обвинението. — Затова аз и моят екип насочихме усилията си към установяване на отговорните лица за тези деяния и мотивите, довели до тях. Ще ви прочета имената на заподозрените и доказателствата, които ги свързват с това престъпление срещу човечеството.

Прокурорът махна властно с ръка към съдебния секретар, който бе обявил влизането на съдията в залата.

— Джузепе, екрана.

Секретарят взе дистанционното и натисна един бутон. В помещението се разнесе електронно бръмчене и прожекционният екран се спусна по една от страничните стени, закривайки „Триумфът над Пиза“ на Вазари.

— Готово, господине.

Прокурорът от Международния наказателен съд кимна към един от своите сътрудници и гигантският екран в салона се изпълни от снимката на усмихнат мъж на средна възраст с големи очила и кръгло чело.

— Първият обвиняем в престъпления срещу човечеството, довели до Втората Голямата депресия — обяви тържествено той. — Алън Грийнспан, президент на Централната банка на САЩ — Федералния резерв — между 1987 и 2006 година. Господин Грийнспан става популярен през 1985-а, когато федералните регулатори започват да разследват нередности в управлението на клиентски депозити, допуснати от човек на име Чарлз Кийтинг^[3]. Нает от Кийтинг, Грийнспан пише на регулаторите, като хвали Кийтинг и гарантира, че може да инвестира парите на вносителите. Малко след това Кийтинг е арестуван. Какво се е случило с Грийнспан? Бил е повишен от президента Рейгън в президент на Фед.

Из Залата на петстотинте се разнесе неспокоен шепот. Прокурор Карло дел Понте посочи към лицето на екрана.

— Като президент на Федералния резерв Алън Грийнспан осъществява агресивна политика на дерегулация на пазара. Едно от най-тежките му престъпления срещу световната икономика е извършено, когато през 1998-а „Ситикорп“ и „Травълърс“ се сливат, за да създадат най-голямата компания за финансови услуги в света — „Ситигруп“. Това сливане нарушава закона „Глас-Стийгъл“, приет в разгара на Голямата депресия, за да попречи на създаването на могъщи финансови групи, чиито евентуален крах би застрашил американската икономика. Господин Грийнспан е бил длъжен да приложи този закон и да спре сливането. Но какво прави той? Преструва се, че не вижда, и позволява незаконната сделка да бъде сключена. И още по-лошо — той е един от поддръжниците на отмяната на закона „Глас-Стийгъл“ през следващата година.

Залата отново се раздвижи.

— Другото тежко престъпление срещу човечеството, извършено от този човек, са положените от него усилия за отмяна на регулацията на пазара на деривати — продължи Дел Понте. — През 1998-а Комисията, регулираща пазара на фючърси^[4], започва инициатива за регулация на дериватите — нещо, което така изплашило господин Грийнспан, че още в същия ден той издава декларация, осъждаща идеята, като препоръчва приемането на закон, който да освободи дериватите от ограничение. Този закон е одобрен през 2000 година. — Пръстът му все още сочеше усмихнатото лице на бившия президент на Фед. — И още по-лошо, Алън Грийнспан намалява лихвените проценти до минимум, като така създава условия за появата на балона на недвижимите имоти в Америка, а по-късно и в Европа. Когато става ясно, че пазарът на ипотеките не работи добре, господин Грийнспан отказва да го регулира, макар да има пълни права за това и дори е негов дълг да го направи. Всички тези действия поставят началото на хаоса, който довежда до колапса от 2008-а и до Втората Голяма депресия.

Прокурорът се обърна към сътрудниците си, които натиснаха бутона на дистанционното. На екрана се появи ново лице на възрастен мъж с бели коси, прибрани зад ушите, и малки очи, наподобяващи цепки.

— Вторият обвиняем за престъпления срещу човечеството — обяви прокурорът. — Сенатор Уилям Филип Грам. Той е най-върлият защитник на финансовата дерегулация в Конгреса на САЩ. Изиграва главна роля за промяната в законодателството, отменила закона „Глас-Стийгъл“, както и за изменението на закона от 2000 година, който запазва пазара на деривати извън зоната на регулация. След като напуска Сената, може би в знак на благодарност за изгодните му услуги, инвестиционната банка UBS го назначава за вицепрезидент. Истината е, че именно заради този закон и пагубните последствия от него бившият сенатор разпространява мизерията из целия свят и затова заслужава да седне на мястото на обвиняемите.

Ново кимване към сътрудниците бе последвано от появата на нова снимка на гигантския екран, който скриваше една от стените на залата. Този път фотографията показваше две лица — млад мъж с високо чело и по-възрастен с гъста бяла коса.

— Третият и четвъртият обвиняем в престъпления срещу човечеството — съобщи прокурорът. — Лари Съмърс^[5] и Робърт Рубин^[6]. Господин Рубин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдмън Сакс“, а господин Съмърс е бивш професор по икономика в Харвардския университет. И двамата са бивши финансови министри на САЩ, чиято икономика са съсипали. Ръководили активно дерегулацията на финансовите пазари. Когато през 1998-а комисията за фючърсните пазари опитва да регулира дериватите, Лари Съмърс вдига телефона и в присъствието на трима банкери, треперещи да запазят печалбите си от рискови залози, наругава председателя на комисията и го принуждава да спре регулативните действия. Заедно с Грийнспан, Рубин и Съмърс създават прословутата декларация, довела до закона за дерегулация на дериватите. Съмърс дори нанася оскърбление на един икономист, който през 2005-а алармира за порочната бонусна система в банкерството. Може би благодарение на тези си заслуги по-късно е избран за президент на Харвардския университет и назначен за изпълнителен директор на хедж фонд, натрупал над 20 милиона долара.

Прокурорът отново махна с ръка към масата на обвинението и образът на екрана се смени. Появи се снимка на плешив мъж.

— Петият заподозрян за извършени престъпления срещу човечеството — каза той. — Ханк Полсън^[7], бивш главен изпълнителен директор на „Голдмън Сакс“, който също става министър на финансите. По негово време инвестиционната банка прави над три билиона долара, тоест три трилиона, според американската числова скала, печалба от секюритизации на ипотеки на бедни хора, наричани още subprime — преките виновници за кризата. Господин Полсън притиснал регулаторите да оставят банките да задлъжнеят още повече, така че да поддържат спекулативния балон. Като награда, президентът Буш го назначава за министър на финансите и докато заема тези длъжности, се случва колапсът от 2008-а. Полсън иска от Конгреса седемстотин милиарда долара, за да спаси инвестиционните банки, предизвикали кризата, като по този начин прехвърля проблема, създаден от него самия и сътрудниците му, на данъкоплатците. Спасява също и застрахователната компания AIG с държавни пари, но я принуждава да плати над шестдесет милиарда долара на „Голдмън Сакс“ и не й позволява да осъди инвестиционните банки, включително „Голдмън Сакс“, за измама. — Прокурорът доби презрително изражение. — Истински артист е този Ханк Полсън.

Обърна се към масата на обвинението и даде знак за прожектиране на поредното изображение. Този път екранът се изпълни от емблемите на различни банкови институции.

— Политическата отговорност за дерегулация на пазарите пада основно върху хората, които току-що видяхме — каза той. — Но всички те, макар и на политически пост, са действали по нечии заповеди. — Дел Понте посочи към символите на екрана. — Банките, разбира се. Ако политиците са корумпирани, то те са били подкупени от големите банки. Замесени в процеса на секюритизация на ипотеки са „Голдмън Сакс“, „Морган Стенли“, „Биър Стърнс“, „Лемън Брадърс“ и „Мерил Линч“, както й финансовите корпорации „Ситигруп“ и „Джей Пи Морган“. Всички те печелят билиони долари от този процес и разпределят из целия свят активи, за които знаят, че са токсични. „Голдмън сакс“ например съветва клиентите си да ги купуват, като същевременно залага, че ще се обезценят. Това доказва, че са знаели какво държат в ръцете си. Имат дори наглостта да създадат активи, при които колкото повече пари губят клиентите им, толкова повече печели банката.

По сигнал на прокурора към масата на обвинението, на екрана се появиха две електронни писма. В едното пишеше: Воу, that Timberwolf was one shitty deal^[8]. Другото, изпратено през следващия месец, гласеше: The top priority is Timberwolf^[9].

— Първото съобщение е вътрешен имейл между служители на „Голдмън Сакс“, който дава оценка за пакет, продаден от банката — Timberwolf като „кофти сделка“. Второто съобщение е изпратено до отдел „Продажби“ на „Голдмън Сакс“, който определя Timberwolf като приоритет. Тоест компанията нарежда на продавачите си да убеждават клиентите да закупят пакет, за който самата „Голдмън Сакс“ знае, че е „кофти сделка“!

В Salone dei Cinquecento отново се надигна шепот.

— Подобни ситуации са обичайни в дейността на инвестиционните банки. Благодарение на отмяната на закона „Глас-Стийгъл“, тези банкови институции се превръщат в гиганти. Можем да се запитаме: как са успели да убедят политиците? Аз ще ви кажа: като ги подкупили. Финансовият сектор разполага с три хиляди лобисти, тоест на всеки член от Конгреса се падат поне петима. Банките подпомагат политическите кампании с щедри дарения и в замяна на това искат дерегулация. Постигат я, като подкупват политиците, както и една друга институция.

По сигнал на прокурора изображението на екрана се смени, този път с логото на няколко университета. Разпознаваха се тези на Харвард, Йейл, Колумбийския университет и други.

— Икономистите, които също можем да считаме за обвиняеми за престъпления срещу човечеството — каза той. — Финансовите институции и особено инвестиционните банки искат да приберат огромни печалби и да се разраснат до такава степен, че да бъдат защитени от фалит поради риск от заплаха за икономиката, прав ли съм? Какво правят те? Подкупват политиците, за да променят законите и да дерегулират пазарите. Но, за да стане възможно това, е необходимо да се създаде подходяща идеологическа среда. Кой би могъл да я създаде?

Карло дел Понте настоятелно размаха пръст към емблемите на университетите.

— Икономистите, разбира се! Именно те създават идеологията на дерегулацията и продават на избирателите и потребителите илюзията, че пазарите могат да се саморегулират и дерегулацията им ще отвори врати към несметни богатства. — Той прекъсна речта си и се усмихна. — И са прави, естествено. Дерегулацията позволява прекомерното забогатяване на… банкерите. — Гласът му отново стана сериозен. — Всъщност идеологията на дерегулацията е толкова ефикасна, че американските икономисти съумяват да я изнесат в Европа. Исландия например имала напълно стабилна икономика с бюджетен излишък и смехотворно нисък дълг. Но през 2001-ва й хрумва лошата идея да повярва в приказките за дерегулацията и да промени законите си. Само за няколко години дерегулираните банки натрупват дългове шест пъти по-високи от годишния БВП на страната и икономиката изпада в колапс.

Прокурорът махна с ръка към масата на обвинението и сътрудниците му показаха нова снимка, този път на мъж с вратовръзка.

— Иска ми се да осъдя за престъпления срещу човечеството стотици икономисти, които ни пробутваха тази идеология, но ако трябва да избера един, ще се спра на ето този обвиняем. — Той се взря в мъжа с вратовръзката и сложи ръце на кръста си, сякаш ще спори с него. — Глен Хъбард, директор на Columbia Business School и председател на икономическия съвет на президента Джордж У. Буш. В това си качество той предприема серия от фискални ограничения, както и намаляване на данъците върху дивидентите от акции и премахването на данъка върху собствеността — промени, които облагодетелстват предимно богатите. През 2004-та професор Хъбард подписва много важен текст за ползата от дериватите и процеса на ипотечните секюритизации, като се обосновава с твърдението, че по този начин защитават банките и увеличават финансовата стабилност.

Тези думи накараха присъстващите в салона да се разсмеят.

— Професор Хъбард работи също и за групи, които намират юридически експерти, които да свидетелстват в защита на хора, обвинени в измама. Например двама банкери от „Биър Стърнс“ са съдени за измами в схемите със секюритизации. Отчаяни, те наемат една от тези експертни групи — The Analysis Group, която плаща сто хиляди долара на професор Хъбард, за да свидетелства в защита на банкерите. И те са оправдани. — Прокурорът посочи към лицето на екрана. — Професор Хъбард е пример за пороците на икономистите. Пропагандирайки идеологията за дерегулация и продавайки се на банкерите, мнозина от тях се превръщат в активни съучастници в това престъпление срещу човечеството и затова заслужават да седнат на подсъдимата скамейка!

Карло дел Понте се обърна към съдията.

— Ваша Светлост, на това дело би трябвало да бъдат споменати имената на още много хора и вероятно ще бъдат назовани на един следващ етап, но не мога да приключа, без да посоча главните виновници — мъжете, позволили всичко това да се случи с тяхно знание и в някои случаи, да не кажа всички, оставили се да бъдат водени от финансови интереси.

Прокурорът даде знак на хората си от масата на обвинението и екранът се изпълни с четири познати лица, предизвиквайки възбудени викове и поток от светкавици на фотоапарати в Salone dei Cinquecento.

— Президентите Роналд Рейгън, Джордж X. Буш, Бил Клинтън и Джордж У. Буш — обяви Карло дел Понте, като се опитваше да надвика бунтуващата се тълпа и бурята от щракащи фотоапарати. — Именно те подкрепиха целия процес на дерегулация. Президентът Труман държал на бюрото си табелка с надпис: The buck stops here, тоест отговорността е моя. Тези президенти са главните виновници и не можем да позволим да избягат от тази отговорност.

Вълнението в залата все още не беше утихнало и Карло дел Понте трябваше да направи кратка почивка, за да изчака да отмине. Накрая даде знак на хората си и на екрана се появи ново лице, което породи още по-голяма суматоха.

— Последният заподозрян за престъпления срещу човечеството и Втората Голяма депресия е този човек. — Той повиши глас, за да надвика шума. — Барак Хусейн Обама!

Вълнението в големия салон на Стария дворец беше огромно и съдия Аксел Сит бе принуден да се намеси, удряйки няколко пъти с чукчето по масата, за да въдвори ред.

— Тишина! — извика Сит. — Тишина! — Отново удар с чукчето. — Тишина или ще наредя незабавно да напуснете залата! Тишина!

Когато врявата стихна до шепот, съдията сметна, че са изпълнени минималните условия, за да може изслушването да продължи, и даде знак на прокурора.

— Благодаря, Ваша Светлост — каза Карло дел Понте, обръщайки се отново към лицето на екрана. — Президентът Барак Обама не носи отговорност за колапса от 2008-а, тъй като по онова време не е заемал сегашната си длъжност. Но носи за последвалата Втора Голяма депресия чрез действията и бездействията си. Той запазва наследника на Алън Грийнспан — Бен Бернанке, начело на Федералния резерв. Това е човекът, който позволява раздуването на балона с недвижими имоти, като не предприема необходимите действия, и по време на неговия пик дръзва да твърди, че няма никакъв балон. Господин Бернанке, заедно с Ханк Полсън, иска от Конгреса седемстотин милиарда долара, за да измъкне банките от кризата, която самите те са предизвикали, прехвърляйки по този начин грешките на частния сектор към държавната хазна. Като награда за тази блестяща инициатива, президентът Обама го оставя на поста му.

Салонът отново се оживи, но този път бързо утихна.

— И сякаш това не е достатъчно, президентът Обама избира за свой главен икономически съветник нашия приятел Лари Съмърс, заподозрян по това дело за престъпления срещу човечеството заради главната роля, която изиграва в приемането на закона за дерегулация на дериватите. След това президентът Обама назначава за финансов министър по време на кризата президента на Нюйоркската банка на Федералния резерв Тимъти Гайтнър — човек, помогнал на „Голдмън Сакс“ да спечели пари от ипотеки. Президентът Обама одобрява за президент на Федералния резерв господин Уилям Дъдли — главен икономист в „Голдмън Сакс“, един от авторите на прочутия текст, защитаващ дерегулацията на дериватите. Обама избира за председател на Комисията на пазара с фючърси господин Гари Генслер, бивш служител на „Голдмън Сакс“, който помага за отмяната на регулацията на пазара за деривати.

Прокурорът от Международния наказателен съд замълча за момент, за да успеят хората в залата да осмислят тези факти.

— Тоест Барак Обама назначава вълци да пазят агнетата — заключи той. — Той е избран с обещанието за промяна, но всъщност не прави нищо. Избира за регулатори на пазара същите хора, които са отменили ограниченията, и резултатите никак не са изненадващи. По време на мандата му никой не е съден, нито е започнато разследване за откриване на виновниците. Още по-лошо — президентът Обама не издава нито един закон, който да промени бонусната система на банките, която е причина за самоубийственото поведение на много от тях. Не предлага закон, който да възстанови разделението между обикновените и инвестиционните банки, предвидено в отменения закон „Глас-Стийгъл“. Не прави нищо за регулацията на пазара на деривати и други сложни финансови инструменти, които са преките виновници за кризата. Не задължава големите банки да се раздробят на по-малки единици, за да избегне съществуването на банки, за които се казва: „Прекалено големи, за да ги оставим да фалират“. Всъщност истината е, че по време на кризата банките дори стават по-големи заради сливанията. „Джей Пи Морган“ се разраства с покупка на „Биър Стърнс“; „Банк ъф Америка“ купува „Мерил Линч“, „Уелс Фарго“ достига космически размери с придобиването на „Ситигруп“. Тоест всички предпоставки, които са довели до колапса от 2008-а, остават непроменени. Всички. — Направи театрален жест към снимката на екрана. — Президентът Обама, Ваша Светлост, заема почетно място в нашия списък с обвиняеми и затова е посочен в този процес.

След лек поклон Карло дел Понте се отправи към масата на обвинението и седна на мястото си. За един дълъг миг в залата се възцари пълна тишина; после публиката сякаш излезе от транса, в който бе изпаднала, изправи се на крака и бурно аплодира речта на прокурора.

Съдия Сит изчака аплодисментите да утихнат, покашля се и каза:

— Благодаря на прокурора за похвалните усилия. Преди да закрия предварителното изслушване и да включа към материалите по делото списъка с обвиняеми, бих искал да попитам главния прокурор на Международния наказателен съд госпожа Агнес Шално дали обвинението е приключило.

Юристката се изправи и стискайки лист хартия в ръката си, се обърна към съдията.

— Няма други обвинения, Ваша Светлост — потвърди тя. — Но преди около два часа установихме неочаквано раздвижване относно фактори, които биха могли да се вземат предвид в този процес. Ваша Светлост, мислите ли, че е подходящо да ги включим?

— Зависи — отвърна предпазливо той. — Те имат ли връзка с обектите на разследване на екипа ви?

— Да, Ваша Светлост. Разследването бе водено от мой сътрудник следовател, който, за жалост, не е тук, но резултатите ще бъдат представени от друг човек.

Съдия Сит я изгледа безизразно.

— Не виждам нищо нередно. Продължавайте.

Главният прокурор се обърна и се вгледа в лицата от публиката, които изпълваха Salone dei Cinquecento. Погледът й спря върху един мъж, седнал в края на една от последните редици.

— Обвинението призовава Томаш Нороня.