Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (55)

LIII

През пердетата на прозореца на хотела, разположен точно над моста „Санта Тринита“, Магус се любуваше на моста „Зекио“ в цялото му великолепие; това бе най-старата флорентинска конструкция над река Арно, едно от чудесата на средновековната архитектура. Душата на Арно сякаш бе именно в този мост от XV век, по който бе пълно с антиквари и бижутери, сякаш беше обикновена търговска улица.

На вратата се почука.

— Кой, по дяволите…

Магус погледна часовника си; беше един сутринта. Не бе най-подходящото време да го безпокоят.

— Искате ли да видя кой е, signore?

Въпросът бе зададен с ридаещ глас от знойна блондинка с тъжен поглед, която лежеше в леглото му. Балам я бе наел от най-елитния бордей и я представи като куртизанка с разностранни дарби, експерт в садомазохистичните фантазии и неща от този род. Магус й хвърли поглед, пълен с желание. Истината бе, че момичето бе понесло добре първия рунд и се бе държало на нивото на репутацията си. Бе стенала под ударите на камшика и пръчката, както впрочем беше редно, но нищо не я обезкуражи — нито плющенето, нито раните или обидите. Понесе достойно жестоката и хищна сексуална атака. Смело момиче!

— Остави — каза накрая той, като се отдалечи от прозореца, загръщайки халата си. — Аз ще отида.

Застана до вратата на апартамента и надникна през шпионката. Съзря Балам, който чакаше в коридора. Отключи вратата и отвори, като хвърли любопитен поглед навън.

— Простете, велики Магус — извини се шефът на охраната с обичайния си боязлив тон. — Получихме отговор.

— Какъв отговор?

— На имейла, който изпратихме на нашия приятел — обясни Балам, размахвайки вече включения лаптоп. — Искате ли да знаете какво пише?

Магус отвори широко вратата.

— Влизай.

Подчиненият хлътна в стаята и постави лаптопа на писалището. Хвърли почти безразличен поглед към проститутката в леглото. Кожата й бе цялата в белези и кръв, но това не го впечатли. Вече бе виждал подобни неща много пъти, а и в крайна сметка бе получила достатъчно пари, за да търпи. Балам се съсредоточи върху екрана и въведе потребителското име и паролата на Филипе Мадурейра. След секунди бе в електронната му пощенска кутия. Кликна върху съобщението от Томаш и завъртя компютъра към шефа си.

— Пише на португалски — каза раздразнено Магус. — Преведи ми тези небивалици.

— Простете, велики Магус — извини се той, обръщайки екрана към себе си. — Ще ви го прочета.

Балам прочете португалския текст и го преведе, като се поколеба на думите „негодник“ и „хитрец“, не бе сигурен, че могат да се преведат буквално.

— Тоя тип се хвана като мишка — обяви Магус, когато агентът му приключи с превода. — Ще падне право в капана.

— Така е, велики Магус.

Шефът посочи към компютъра.

— По-добре да му изпратим отговор.

— Да, велики Магус.

Балам кликна на reply и се приготви да напише на португалски онова, което началникът щеше да му продиктува.

— Здравейте, Томаш и Ракел. — Замълча, за да даде време на подчинения си да набере текста. — Радвам се, че вече пътувате. — Отново направи пауза. — Мефистофел е готин и ще се погрижи добре за вас. — Изчака. — Доволен съм, че си успял да разгадаеш криптограмата, Томаш. — Той отново замълча. — Какви времена бяха в гимназията „Афонсо де Албукерке“, а? — Нова пауза. — Днес имам силни болки и ме пратиха да си лягам. — Последна пауза. — Прегръщам ви. Филипе.

— Отлично, велики Магус! — похвали го подчиненият му, когато приключи с текста. — Ако позволите да коментирам, бих казал, че това за гимназията е черешката на тортата! Гениално.

Магус изръмжа от задоволство. Споделяше мнението му. Прочетоха още веднъж съобщението и накрая шефът го одобри.

— Пращай.

— Да, велики Магус.

Балам послушно натисна send и изпрати писмото. След това изключи лаптопа, грабна го и се отправи към вратата, но шефът му го спря.

— Трябва да се погрижим за подробностите около посрещането на двете гълъбчета — каза той. — Утре те искам тук, в стаята ми, ясно?

— В колко часа?

— Точно в осем сутринта. — Магус махна с ръка към лаптопа в ръцете на агента. — И не забравяй да проучиш откъде е изпратен имейлът.

— Да, велики Магус.

Вратата се затвори и Магус хвърли похотлив поглед към леглото. Знойната блондинка тихичко стенеше от болка. Както обикновено, това го възбуди. Остави халата да падне на мокета, взе камшика и гол и тръпнещ от желание се приближи до леглото.

— Хайде, кучко — изръмжа той и размаха камшика. — Приготви се за втория тур!