Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (48)

XLVI

Мъжете, насядали около масата, избягваха да се поглеждат. С мрачни изражения и погледи, изгубени в лабиринта на проблема, те обмисляха ситуацията, но очевидно не успяваха да открият удовлетворително решение. Седнал на председателското място, Магус бавно огледа всички присъстващи, взирайки се във всеки един, сякаш се надяваше по този начин да изтръгне от някого от тях необходимата идея. Онова, което видя обаче, не му харесваше.

— Ясно — проговори накрая той, откъсвайки поглед от подчинените си — Вие отговаряте за сигурността, а аз трябва да решавам проблемите.

Балам, шеф на отдела за сигурност на Cultus Sathanas, се прокашля, сякаш забележката бе отправена към него и той трябваше да отговори.

— Заради Декарабиа загубихме време и възможности — оплака се той. — Не можем да очакваме, че…

— Вербувахме Декарабиа, защото вие не си свършихте работата — сряза го Магус, изгубил търпение да слуша нови извинения. — Вие провалихте операцията в Ница и откровено казано, не съм особено убеден, че ще се справите с тази каша.

Шефът на охраната не се предаваше.

— Нещата в Ница не бяха пълен провал — обясни той. — Отървахме се от двамата натрапници.

— Но не намерихте дивидито!

— Така е — призна Балам. — Проблемът е, че Декарабиа с неговите неуспехи в Лисабон и Мадрид усложни нещата. Велики Магус, ако ни бяхте разрешили да действаме, щяхме да доведем докрай започнатото в Ница. Вместо това се доверихте на онзи нехранимайко, само защото е бил в специалните служби, и както за всички вече е ясно, нещата приключиха зле.

Съзнавайки, че проблемите нямаше да се решат с нападки и обвинения, Магус махна неопределено с ръка.

— Добре, безсмислено е да си посипваме главите с пепел — заключи той, опитвайки се да гледа пред себе си. — Тези операции направиха враговете ни предпазливи. Въпросът е следният: как да стигнем до тях сега? — Отново огледа подчинените си. — Някакви идеи?

В залата отново се възцари тишина. Почувствал неудобство от факта, че е неспособен да предложи решение, шефът по сигурността вдигна ръка, за да каже нещо.

— Предлагам да държим майката на онзи тип под око и да изчакаме да…

— Не говори глупости — сряза го Магус. — Ние я наблюдаваме, разбира се, но онзи не е глупав и няма да допусне повторна грешка. Не можем да разчитаме на това.

— Какво ще правим тогава?

Добър въпрос. Магус се облегна в креслото си и обмисли някои обстоятелства и възможности, които случаят предлагаше. В залата се установи продължителна тишина, прекъсвана само от нечие приглушено прокашляне.

С отсъстващ вид, сякаш се намираше на километри от там, ръководителят на Cultus Sathanas претегляше различни сценарии и варианти.

По някое време, изглежда, се върна в настоящето.

— Виждам само един начин да го заловим — каза накрая той. — Трябва да му заложим капан.