Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (46)

XLIV

Имаше богат и достоен за уважение опит на боец, с множество операции за специалните части в Ирак, Афганистан и дори в Йемен, но опитът се оказа безполезен, когато настъпи моментът да се яви пред шефа си. Чувстваше се по-напрегнат от когато и да било.

Обстановката му бе позната, само дето беше по-мрачно. Щорите бяха спуснати и Магус, седнал зад бюрото си като съдия, заел почетното място в залата, го чакаше със смръщено лице. До него стоеше мъжът, който бе участвал в операцията и когото шефът бе пожелал да изслуша пръв. Тиквеникът едва ли бе казал нещо добро, помисли си Декарабиа, чувствайки се като обвиняем, който ще бъде съден според кодекс, чиито закони му бяха неизвестни.

— Приближи се.

Магус произнесе заповедта с дрезгав глас и махна повелително като император. Агентът се подчини и пристъпи към бюрото, заковавайки се пред шефа. Горилата се отдръпна от Магус и застана зад колегата си. Движението му не се понрави на Декарабиа — сметна го за враждебно, и го показа с косия поглед, който хвърли на кретена зад гърба си, но не помръдна.

— Отново се провали — каза Магус с напрегнат глас. Вдигна два пръста. — Две операции — два провала. Как, по дяволите, ще обясниш това?

— Вече ви казах, велики Магус — защити се Декарабиа. — За да няма грешки, една операция изисква предварителна точна и подробна информация. Аз не разполагах с такава. При първата акция в Лисабон не бях навременно запознат с профила на лицето, което придружаваше мишената. Хванаха ме неподготвен и…

— Това беше в Лисабон — прекъсна го шефът. — А сега? Какво ти е оправданието?

Агентът поклати глава.

— Няма оправдания, само обяснения — каза той. — Вие ме информирахте, че нашият човек разполага с диска. Започнахме операцията успешно, основавайки се на това предположение. Заловихме го, както бе планирано. Информацията, която имахме, не беше точна. Онзи не носеше диска със себе си, имаше само някаква следа, която уж бил оставил в банката. Оттук нататък трябваше да импровизирам. В такива обстоятелства факторът риск нараства хилядократно, тъй като трябва да се организира нова операция без предварителен план.

Магус присви очи, очевидно не особено убеден.

— Това ли е извинението ти?

— Вече ви казах, че не е извинение — отвърна твърдо Декарабиа. — Това е обяснение за… за случилото се. Ако информацията, която ми бе предоставена, беше точна, планът ни щеше да е различен, а успехът — сигурен. Не мога да гарантирам резултати, когато се сблъсквам с…

Шефът внезапно удари с юмрук по бюрото.

— Празни приказки! — извика той, изгубил търпение. — Безпочвени извинения, за да се оправдае нещо, за което няма оправдание! — Той размаха пръст срещу него. — Истината е, че ти се провали! Обеща, че всичко ще мине по план, и се върна тук с празни ръце! Провали се! Признай го, негоднико! Ти се провали!

В кабинета настъпи неловка тишина, обстановката бе напрегната заради изненадващия изблик на ярост от страна на Магус. Смутен, агентът преглътна и след като се опита да издържи гневния поглед на шефа си, почтително сведе очи.

— Да, велики Магус.

Когато пристъпът на гняв премина, Магус си пое дълбоко дъх и шумно издиша, възстановявайки контрола над емоциите си. Изправи рамене, после облегна лакти на бюрото, допря длани една о друга и отново се взря в подчинения си.

— Трябва да разбереш нещо, Декарабиа — заговори спокойно той, може би прекалено спокойно. — Нашата организация е малка, но елитна. Не всеки може да стане част от Cultus Sathanas, разбираш ли? Тук идват само най-добрите от най-добрите.

— Да, велики Магус — отново отвърна агентът. — Добре знам това и съм горд заради огромната чест, която ми бе оказана.

Дланите на президента все още бяха събрани.

— Приехме те с една-единствена цел: да разрешиш оперативните проблеми, които имаме. Миналото ти в британските специални авиодесантни служби те превърна в идеалното решение. — Той разпери ръце, сякаш беше дълбоко разочарован. — Но, hélas^[1], събитията доказаха, че това не е така. Независимо от извиненията, двете операции, в които участва, се оказаха пълен провал. — Магус въздъхна. — Съжалявам, но ще трябва да се лишим от твоите услуги.

Това решение изненада Декарабиа.

— Моля? — учуди се той, без да разбира напълно какво казва шефът. — Да се лишите от услугите ми? Какво означава това? Уволнявате ли ме?

Магус се отпусна в креслото си, а Декарабиа усети движение зад себе си. Инстинктивно разбра, че го грози огромна опасност, но реакцията му закъсня. Тънка метална жица се уви около шията му и моментално спря дъха му. Разбра, че горилата ще пререже гърлото му. Опита се да извика, но не му достигаше въздух и от гърлото му не излезе нито звук. Замахна с лакти в отчаяно усилие да се освободи, но сякаш се биеше с възглавници — едрото тяло на неговия убиец пое ударите. Липсата на кислород отне силите му; усети остро пробождане в дробовете си и в очите му пламнаха хиляди светлинки, сякаш цялата галактика бе грейнала в угасващия му мозък.

Над Декарабиа се спусна вечна нощ.