Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (40)

XXXVIII

От чучура на порцелановия чайник се издигаше стълб от пара, сякаш бе кратер, преди да изригне. Ракел побърза да го донесе на масата и напълни две чаши. Облегна се на стола със скръстени ръце и погледна Томаш с очакване.

— Е?

Португалецът отпи от новия чай.

— Не е зле.

— Не това — каза тя. — Как секюритизацията на ипотеките предизвикала финансовата криза?

Историкът вдигна пръст към събеседничката си с жест, който показваше, че ще говори за нея.

— Кажете ми, кога за пръв път теглихте заем, за да си купите жилище?

Въпросът изненада Ракел. Дори си помисли, че гостът й се опитва да смени темата, но реши да му се довери.

— Аз ли? — Тя се замисли. — Ами, преди около петнадесет години, тъкмо бях завършила право. Защо?

— Лесно ли убедихте банката?

— О, не! Искаха да знаят каква е заплата ми, условията на труд, сметките ми… Беше истински ад. — Испанката отново се разсмя. — Само дето бельото ми не поискаха да видят. Дадоха ми парите само защото платих 20% от джоба си и имах гарант. — Тя се замисли. — А, и защото преминах медицинския преглед на застрахователите. Ако не беше това…

— Тоест банката е подходила предпазливо, за да ви отпусне заема. Искала е да се увери, че сте в състояние да плащате месечната вноска и лихвите.

— Да, може да се каже.

— Според критериите на банката вие сте били клиент с висок рейтинг, да го наречем клиент ААА. Затова са ви дали парите. — Прочисти гърлото си, приготвяйки се да премине към същественото. — Голямата новина за американския балон на недвижимите имоти е, че банките започнали да отпускат жилищни кредити и на хора, които печелели малко — клиенти ВВ, или хора с несигурни доходи и дори безработни, клиенти СС, някои от които имали лоша кредитна история с неизплатени задължения. И не ги карали да плащат нито стотинка предварително, разбирате ли? Банката давала сто процента от стойността на кредита, понякога дори сто и двадесет процента, тоест повече от цената на жилището.

Ракел свъси вежди и се взря невярващо в него.

— Шегувате се…

Португалецът енергично поклати глава.

— Не се шегувам! — възкликна той. — Не си ли спомняте телевизионните реклами на банки, които обещаваха, „бързи кредити“ и агитираха с думите „защо не теглите едно заемче?“ или „поискайте… и ние ще ви дадем“? В Португалия тези реклами се въртяха постоянно.

— Прав сте! В Испания също.

— Не ви ли се стори странно?

Испанката се разсмя.

— Сега, след като го казахте, признавам, че да. Като имам предвид колко трудно получих заема си, бях учудена от лекотата, с която бяха започнали да раздават пари. За жилище, за кола, за образованието на децата… дори за ваканции! Заемаха толкова пари, колкото поискаш, без никакво обезпечение. Колко удобно!

— Това удобство стана възможно благодарение на секюритизацията — обобщи той. — Просто американските банки намерили хора с ипотеки като вас, клиенти ААА, които могат да си плащат вноските, и ги разделили на групи. Какво направили после? Свързали дяловете на добрите платци с тези на средните платци и на хората, които трудно плащали вноските си с ниски заплати или безработни. Тоест дяловете на клиенти ААА, ВВ и СС били слети в един продукт.

— Но… не е ли очевидно, че всичко ще рухне?

— Така е.

— Тогава как е възможно подобно нещо да бъде прието? Нима инвеститорите не са знаели какво купуват?

Очите на Томаш заблестяха.

— Просто банките въртели и един допълнителен номер — разкри той. — Накарали кредитните агенции да дадат висок рейтинг на продукти със съмнително качество.

— Какво? — учуди се Ракел. — И как са успели да го направят?

— През 70-те години, когато дерегулацията започнала да набира поддръжници, било решено този, който плаща труда на агенциите, да издава инструментите, които те оценяват. Това породило явен конфликт на интереси. Щом агенциите зависели от емитентите, не било добре да ги ядосваш, нали? Ако оценките били лоши, издателите нямало да ги платят и щели да отидат при конкурентна агенция, която им е… да кажем, по-симпатична. Следователно трябвало да се харесат на емитентите. Когато банките представили пред агенциите секюритизациите на ипотеките, те наблегнали на факта, че тези продукти съдържат траншове на добри платци, клиенти ААА.

— Но в тях имало и траншове на клиенти СС — припомни Ракел. — А те нямат навика да плащат задълженията си.

— Да, но агенциите трябвало да се подмажат на банките, които им плащали за оценки. Затова котирали секюритизациите на ипотеки с рейтинг ААА. Това отпушило лавина от закупуване на подобни секюритизации. Пазарът се доверявал на агенциите и когато видели високия рейтинг, инвеститорите повярвали, че сделката им е сигурна. И хайде да купуваме! Дори пенсионните фондове, които закупуват само сигурни и неспекулативни продукти, инвестирали в тези секюритизации ААА. Така потекли пари към пазара на недвижими имоти.

— А банките си броят печалбата.

— Разбира се! Знаете ли колко печелят от комисиони? Два процента от продажбата на жилище е много повече от два процента от покупка на парфюм с кредитна карта! Когато отпускали така наречените събпрайм кредити на клиенти СС, операциите, които им носели комисиона, се умножили. Краткосрочните печалби скочили, бонусите на банкерите — също. Между 2000 и 2003-та заемите нараснали близо четири пъти на година и петте най-големи банки в Америка погълнали две трети от парите от секюритизациите. Черешката на тортата на тази пирамидална схема била, че секюритизациите не оставали непременно в ръцете на банките. Те били продавани на инвеститори от цял свят, които не знаели какво купуват, освен че става въпрос за продукт ААА. Тоест банките не трябвало да се притесняват на кого заемат пари, тъй като продавали секюритизациите на трети лица и ако нещата тръгнели на зле, онези щели да платят сметката. Следователно имали огромен стимул да рискуват все повече. — Историкът посочи към събеседничката си. — Представете си, че ще ви дадат премия от десет милиона евро, за да вземете решение, което застрашава компанията ви, но с един допълнителен бонус: когато се наложи някой да плаща, това няма да сте вие. Ще вземете ли това решение?

Ракел се поколеба.

— Ще ми се да отговоря с не, но трябва да призная, че изкушението е голямо.

— Същото си казали и банкерите, които се ползвали с протекцията на политиците, чиито кампании финансирали в замяна на обещания, че липсата на пазарна регулация ще продължи.

— Но дали банките са знаели, че тези продукти не са добри?

— Много от тях със сигурност са знаели. „Голдман Сакс“^[1] и „Морган Стенли“^[2] например заложили пари за провала на секюритизациите, и то по време, когато самите те се опитвали да убедят своите клиенти да ги купят.

— Не може да бъде! — удиви се агентката от Интерпол. — Ами хората, които са си купили жилища, без да имат пари за изплащане на кредита? Те не са ли изпитвали притеснения?

— И за какво? Та те си купували къща, без да дават и стотинка от джоба си, а цената на недвижимите имоти се покачвала всяка година, след като балонът продължавал да расте. Само луд не би го направил. Лихвите били ниски, банките раздавали пари, все едно са боб, а къщите постоянно поскъпвали. Как да не се възползваш? Истински празник! Докато търсенето растяло, цените на имотите също се покачвали и за седем години се увеличили двойно. Тъй като жилищата поскъпвали и банките продължавали да отпускат кредити на изгодни условия, все повече хора си купували къщи с мисълта, че ще спечелят много повече, когато след няколко години ги продадат. Тук работела същинска пирамидална схема.

— Но дали е била достатъчно устойчива?

— Нито една пирамидална схема не е. — Историкът вдигна пръст, сякаш говореше на студентите си. — Според стара икономическа максима непригодното не оцелява. Така и станало. Поскъпването на жилищата породило инфлация, която се влошила и поради покачването на цените на петрола. Опасявайки се, че инфлацията ще нарасне, Фед увеличил лихвения процент. И както при Голямата депресия, това спукало балона. По-високите лихви оскъпили месечните вноски и клиентите СС, които били с ниски заплати или безработни, нямали възможност да ги плащат.

— И какво направили?

Томаш сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.

— Не ги платили — каза той. — Имали жилища, без да инвестират собствени пари, затова лесно ги върнали в момента, в който вноската се увеличила толкова, че достигнала половината от месечните им доходи. Вместо да платят, СС клиентите предпочитали да върнат ключовете на кредиторите. Изведнъж банките се видели с хиляди празни жилища и отново ги пуснали за продан, но ситуацията вече била различна. Лихвите се покачвали и тегленето на кредити за недвижими имоти вече не било толкова примамливо. Връщането на тези жилища на пазара внезапно довело до увеличение на предлагането, което на свой ред намалило цените. Клиентите ВВ забелязали, че цените на имотите падат и… трябвало да ги продадат, докато не паднат още. Предлагането се увеличило още повече, а цените се сринали. В някои райони на Америка къщите загубили близо 60% от стойността си.

Ракел отново посочи към сградите от другата страна на улицата, които се виждаха през прозореца.

— Съвсем същото се случи и в Испания.

— Случилото се тук, драга, е пряко следствие от събитията в Америка. Американците изпаднали в неплатежоспособност и масово изоставили жилищата си. Секюритизациите на ипотеки с рейтинг ААА, но с дялове от облигации ВВ и СС, започнали да причиняват тежки щети и се превърнали в същински водовъртеж, в който парите изчезвали. Тези, които имали секюритизации, били прецакани. Такъв бил случаят с няколко големи банки, които макар да продали много от тях, все още притежавали голям брой и си дали сметка, че заради това станали неплатежоспособни. Проблемът е, че липсата на регулация позволила банките да се развият до степен, че станали прекалено големи, за да фалират без риск за икономиката, а банкерите, които преди яростно настоявали държавата да не се бърка в свободните пазари, сега изтичали при управляващите и на колене им се помолили да се намесят.

— И държавата направила ли го?

— И още как! Хората на Буш, до онзи момент най-ревностният защитник на дерегулацията и ненамесата на държавата във функционирането на свободния пазар, инжектирали стотици милиарди долари на данъкоплатците във фалирали гиганти. Пряко или чрез други финансови институции били спасени „Биър Стърнс“^[3], „Мерил Линч“^[4], „Ситигруп“, „Уошингтън Мючуъл“^[5] и „Уачовиа“^[6], и дори ипотечни фирми като „Фани Мей“ и „Фреди Мак“^[7], които се ползвали с политически правомощия да подпомагат хора без средства за закупуването на жилища и също потънали в токсични секюритизации. Наложило се дори най-голямата застрахователна компания в света — AIG, да бъде спасявана с пари на данъкоплатците.

— Но това е невероятно — разсмя се Ракел. — Дерегулацията, чиято цел била да отдели държавата от пазара, накрая предизвикала най-голямата намеса на държавата в свободните пазари в историята.

— Абсолютен нонсенс — съгласи се португалецът. — Лошото е, че след като много от тези секюритизирани ценни книжа били продадени на европейски банки, проблемът вече не бил само на Америка. Британското правителство трябвало да национализира банките „Лойдс“, „Шотландска кралска банка“ и „Нодърн Рок“, французите сторили същото с „БНП Париба“, холандците национализирали „АБН Амро“ и „Фортис“, а швейцарците трябвало да помогнат на ЮБС. И така, когато през септември 2008-а дошъл ред на американската компания „Лемън Брадърс“, администрацията на Буш решила да смени тактиката и я оставила да фалира.

— Спомням си. Съобщиха го в новините — отбеляза Ракел. — Не беше ли това фалитът, който предизвика краха на борсата?

— Много повече от това. Затварянето на „Лемън Брадърс“, която дерегулацията превърнала в огромна компания, парализира икономиката. У банките възникнали съмнения относно платежоспособността на другите банки и престанали да им заемат пари, опасявайки се, че няма да могат да си ги възвърнат. Също както през 1929 година, движението на пари спряло. Тъй като вече не се отпускали заеми, проблемът обхванал и другите икономически сектори. Например хората вече нямали пари да си купуват автомобили. Продажбите на коли се сринали и производители като „Дженеръл Моторс“ и „Крайслер“ трябвало да уволнят хиляди служители. С настъпването на кризата потребителите ограничили разходите си, което още повече свило продажбите. Така икономиката и трудовият пазар изпаднали в колапс, но банкерите задържали бонусите от престъпната си дейност, а политиците, които одобрили дерегулацията, си живеели безгрижно, сякаш нямали нищо общо със случващото се.

— Ами ние? — поинтересува се Ракел. — Как се е отразило това на Испания?

— Голяма част от парите за лесни кредити в Европа идвали от американските секюритизации и ниските лихвени проценти. Когато лихвите скочили и секюритизациите започнали да създават сериозни проблеми, защото американците изпаднали в неплатежоспособност и не можели да плащат ипотеките си, парите към Европа секнали. Кредитите били отрязани и европейските банки престанали да отпускат заеми. Поради това европейските компании внезапно започнали да изпитват финансови затруднения и тъй като нямали пари, една след друга фалирали. След като затворили, безработицата в Европа скочила.

— И настъпила държавната дългова криза.

— Да, но на втори план. В началото проблемът засегнал само банките, европейските компании и страните извън еврозоната, като Исландия, прибалтийските републики, Украйна, България, Унгария и Румъния. Кризата с държавния дълг на страните от еврозоната се проявила едва когато…

В апартамента се чу страшен трясък и антрето се изпълни с гъст сив дим като пирокластичен облак^[8]. Смаяни, Томаш и Ракел се обърнаха към вратата и съзряха силуетите, които се движеха през сивата мъгла като призраци. Със заучено движение агентката от Интерпол посегна към кобура, скрит под мишницата й, но ръката й увисна във въздуха.

Трима мъже бяха насочили пистолетите си към тях.