Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (36)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rough Weather, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Бурята

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2008 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ОБСИДИАН

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-191-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692

История

  1. —Добавяне

40

Времето беше точно такова, каквото трябва да бъде в Бостън през ноември. Небето беше сиво, въздухът беше студен и непрекъснато валеше. В десет часа сутринта колите все още караха на фарове, когато двамата с Хоук отидохме до офиса на Ъпстийн във федералната администрация.

— Аз ще чакам до асансьорите — обади се Хоук. — Не влизам доброволно в офис на ФБР.

— Значи Джей Едгар Хувър няма да се върти в гроба — отвърнах аз.

— Мислиш ли, че са го погребали с рокля? — подхвърли Хоук.

Продължих сам към кабинета на Ъпстийн. Когато влязох и седнах, той побутна една папка към мен през бюрото си.

— Накарах финансовата полиция да поработи — каза той.

— Купонът никога не свършва — казах аз.

— От счетоводителите има какво да научиш — отбеляза Ъпстийн.

— Не се съмнявам — съгласих се аз. — Ти какво научи?

— И Ван Миър, и Брадшоу са на ръба на фалита — съобщи той.

— Хайди ли е виновна?

— Струвала е скандално скъпо и на двамата — каза Ъпстийн. — Ван Миър има допълнителен проблем поради факта, че е алкохолик и е опукал по-голямата част от наследството си. Брадшоу плаща огромна издръжка и поддържа онзи частен остров. Общо взето, за да може тя да живее на него.

— Остров Таштего?

— Аха. Той поначало никога не е бил толкова богат, колкото Ван Миър, макар че очевидно се е преструвал на такъв, като гледам колко е похарчил за нея. Ако е искал да я впечатли, то му е струвало почти всичко.

— Значи онзи преподавател от университета има късмет, че се е измъкнал жив — подхвърлих аз.

— Първият й съпруг, да — каза Ъпстийн и продължи. — С изключение на скромните приходи от различни инвестиции, които е направил, най-голямото богатство на Брадшоу е застраховка живот за много голяма сума, в която като наследник е посочена Хайди.

— Ако бях на мястото на Брадшоу, щях да се притеснявам — казах аз. — А Ван Миър?

— Той вече е осребрил застраховката си, за да изкара някакви пари — отвърна Ъпстийн.

— Значи нямат полза от него нито жив, нито мъртъв.

— Банката планира да му отнеме апартамента, за да си върне заемите — добави Ъпстийн.

— Когато говорих с него, изглеждаше така, все едно няма никакви проблеми на този свят — казах аз. — Освен че още му липсва Хайди.

— Той е алкохолик — отвърна Ъпстийн. — Те са много добри в отричането на очевидни неща.

— Сигурно им се налага — казах аз. — А имат ли предбрачен договор?

— Подписали са, по настояване на Лесард — отвърна Ъпстийн. — Има го описан в папката в повече подробности, отколкото ти се иска да знаеш. От момента на сключването на брака Аделаида и Морис са станали наследници един на друг. Няма значение какво ще прави семейството след това — всеки има право на такава част от общото недвижимо имущество, каквато е била при сключването на брака.

— И адвокатите на Лесард са се съгласили? — попитах аз.

— Адвокатите правят онова, което иска клиентът — отвърна Ъпстийн. — Доколкото разбирам, от гледна точка на семейство Лесард бракът е бил изгоден. Сигурно са смятали, че предбрачният договор работи в тяхна полза.

Взех папката. Беше много тежка. Затова пак я оставих на бюрото.

— Значи смяташ, че всичко, което се случи — хеликоптерите, престрелките, наемните убийци, отвличането, намесата на ФБР, щатската полиция, градската полиция на Бостън и всички жертви… Всичко е само за пари?

Ъпстийн сви рамене.

— Обикновено за какво е? — попита ме той. — Всяко престъпление?

— Любов или пари — отвърнах аз.

— Или и двете едновременно — каза Ъпстийн.