Робърт Б. Паркър
Бурята (37)

37

Докато наблюдавах добре облечените млади жени, които минаваха по Бъркли стрийт, телефонът ми звънна. Без да откъсвам поглед от гледката долу, се протегнах и вдигнах слушалката.

— Ало.

— Аз съм във Франклин Парк — каза Куърк. — Близо до Уайт Стейдиъм. Искаш ли да се отбиеш?

— Да — отвърнах и затворих.

Беше много хубав есенен ден, по-скоро като за октомври, отколкото за ноември, и много от хората по улицата бяха без палта. Проследих с поглед една особено привлекателна жена, която прекоси Бойлстън стрийт и влезе в „Луисис“, преди да си облека едно кожено яке, за да нося пистолета под него, и да сляза да си взема колата.

Не беше трудно да намеря Куърк. Сигурно щях да го видя и от орбитална космическа станция. В парка имаше половин дузина патрулки, някои със светещи буркани, поне две цивилни полицейски коли, една линейка, микробуса на съдебния лекар, голямо количество жълта лента с надпис „Полиция“, фотографски светкавици, зяпачи и няколко микробуса от телевизиите. Някакъв полицай ме спря, когато паркирах зад един от тях и излязох от колата.

— Полицейско разследване, приятел — каза ми той. — Имаш ли работа тук?

— Куърк ми се обади да дойда — обясних.

Полицаят кимна, обърна се и подвикна:

— Капитане?

Куърк погледна към нас, видя ме, кимна и ми махна да се приближа. Патрулният полицай, който ме беше спрял, се ухили и се престори, че повдига кадифеното въже на някой луксозен клуб, за да ме пусне да вляза.

— Заповядайте, сър.

Отидох при Куърк, който стоеше заедно с някакъв непознат детектив и гледаше тялото, покрито с брезент.

— Познаваш ли човек, който се казва Ленърд Ресендес? — попита ме Куърк.

— Познавам един Ленърд, който работи за Тони Маркъс — отвърнах. — Мисля, че никога не съм знаел фамилията му.

Куърк кимна.

— Той има няколко фамилии. Но на шофьорската му книжка пише „Ресендес“.

Куърк се наведе и отметна брезента. Човекът отдолу беше прострелян няколко пъти в главата, но все пак приличаше на онзи Ленърд, когото познавах.

— Мисля, че е той — казах.

— Той е — каза Куърк. — Преди няколко часа са се обадили на деветстотин и единайсет.

— Кой се е обадил? — попитах.

— Не са казали, а когато пристигнахме, вече нямаше никой — обясни Куърк. — Един от моите хора разпитва зяпачите.

— Не ми прилича на нещастен случай — отбелязах аз.

— Еха! — възкликна Куърк. — Как се сети?

— Аз съм детектив — обясних. — Идва ми отвътре.

— Поне четири изстрела в главата — каза Куърк. — Най-вероятно четирийсети калибър. Открихме четири празни гилзи.

— Значи е застрелян тук.

— Освен ако не са донесли гилзите от другото място, за да ги разпръснат тук и да ни заблудят — каза Куърк.

— Брей — казах аз. — Ти май също си детектив.

— И капитан — добави Куърк. — По земята има много кръв.

— Тя по-трудно се носи от друго място — казах аз.

Куърк се ухили.

— Аха. Ето защо предполагаме, че е застрелян тук.

— Видя ли? — казах аз.

— Ленърд беше връзката между Ругър и Тони — продължи Куърк.

— Да — потвърдих.

— Мислиш ли, че са го убили поради тази причина?

— Все е било заради нещо — казах аз.

— Портфейлът му беше в джоба на панталона — съобщи ми Куърк. — Вътре има седемстотин долара в брой. Ролексът му още е на ръката, а някой ми каза, че струвал около двайсет хиляди долара.

— Часовник, който струва двайсет хиляди долара? — попитах аз.

Куърк сви рамене.

— Във всеки случай не е обир.

— Четири изстрела в тила — казах аз. — Прилича по-скоро на екзекуция.

— Имаш ли други идеи? — попита ме Куърк. — Нали си детектив.

— Ругър го е убил, за да прекъсне връзката си с опита за покушение срещу мен — отвърнах. — Или пък Ленърд го е направил без разрешение от Тони и по този начин Тони му показва, че станалото не му харесва.

— Като по същия начин прекъсва и връзката му със себе си — отбеляза Куърк.

— И това е вярно — съгласих се аз.

— Разбира се, всичко са само спекулации — каза Куърк.

— Поне вече имаме нещо, с което да спекулираме.

— Което и ще правим — каза той.

— Докато не научим нещо със сигурност.

— Точно така — каза Куърк.