Робърт Б. Паркър
Бурята (33)

33

Когато отидохме в кабинета на Куърк, аз се обърнах към него.

— Тези двамата не ме интересуват. Искам да разбера кой ги е наел.

— Аха — съгласи се той.

После наля две чаши кафе и ми подаде едната.

— Освен това, ако се стигне до съд и Хоук трябва да свидетелства…

— Дилърд може да повдигне въпроса за отношението на Хоук към закона?

— Нещо такова — каза Куърк.

— Е, все пак имаш с какво да се пазариш — отбелязах аз. — Сигурно нямат документи, колата е открадната, номерата са фалшиви, оръжията са без разрешителни.

— Дилърд може да намери документи — каза Куърк. — И разрешителни.

— Кой полицейски началник в този щат ще издаде разрешително на такива смешници? — попитах невярващо аз.

Куърк мълчаливо ме изгледа.

— О — възкликнах аз. — Измама.

— В нашата велика страна има градове, в които можеш да си купиш разрешително за оръжие, ако познаваш точните хора — обясни ми Куърк.

— А Дилърд познава точните хора?

— Дилърд често работи за Тони Маркъс — каза Куърк. — Дори Тай-Боп има разрешително за оръжие, по дяволите.

— Откъде?

— Издадено е в някакво градче в западната част на Масачузетс, което го има само на картата.

— Тай-Боп никога не е ходил на запад от Брайтън — отбелязах аз.

— Не се и съмнявам — кимна Куърк. — За Тони работи и един бял адвокат, казва се Стакпоул. Има същия костюм като Дилърд. Тони го използва в случаите, когато са замесени бели.

— Значи смяташ, че Тони е изпратил Дилърд?

— Не знам дали го е изпратил, но със сигурност знае, че е тук — заяви Куърк. — И няма нищо против.

Кимнах.

— Чудя се какво общо има Тони с двама туристи от Барбаристан — отбелязах аз.

— Нищо, което да е законно — предположи Куърк.

— Може да проверим — казах аз.

— Няма да хванем Тони — каза Куърк. — Това е една от задачите на Дилърд. Ако Тони е замесен, адвокатът трябва да внимава да не се разбере.

— Езиковата бариера също не помага особено — казах аз.

— Не, изобщо — съгласи се Куърк. — Ще се обадя на Ъпстийн, за да го питам дали не може да ни изпрати преводач.

— Интересно откъде е мис Глас — почудих се аз.

— Ще разберем — каза Куърк. — Преди да е пристигнал окръжният прокурор, имаш ли да ми кажеш нещо по въпроса защо двама незаконни имигранти с пистолети искат да те убият?

— Защо изобщо някой ще иска да ме убие? — попитах го аз.

— Не мога да си представя — съгласи се Куърк. — Мислиш ли, че има нещо общо със случая на остров Таштего?

— Ти знаеш ли, че продължавам да го разследвам?

— Следя какво става с теб — каза Куърк. — За всеки случай.

— Може и да има някаква връзка — казах аз. — Нали помниш Сивия?

— Аха.

— Може да е започнал да се изнервя.

— От това, което знам за Сивия, ми се струва, че той щеше сам да си свърши работата — каза Куърк.

— Точно така — съгласих се аз. — И аз се притеснявам по същата причина.