Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- —Добавяне
32
Двамата с Куърк бяхме в една стая за разпити в новото полицейско управление в центъра, а от другата страна на масата седяха двамата мъже, които беше хванал Хоук. На дясната скула на единия имаше голяма синина, която бързо потъмняваше. Челото на другия беше превързано с бинт. Хоук очевидно беше блъснал главата му в покрива на кадилака. До тях седеше и още един мъж. Беше дребен, с гъста къдрава коса, която стърчеше във всички посоки. Беше облечен със синя работна риза и измачкано сако на миниатюрно сиво-зелено каре.
— Хоук няма да има проблеми, нали? — попитах аз.
Куърк се ухили.
— Хоук е в ролята на добрия самарянин — обясни той. — Случайно минавал оттам, видял какво става и се намесил. Класически случай на граждански арест.
Кимнах.
— Имат ли адвокат? — попитах.
— Мисля, че не разбират много английски — каза Куърк. — Не съм сигурен, че изобщо знаят какво означава адвокат.
— Откъде са?
— Не знам — каза Куърк. — Някоя от онези държави в Централна Азия, които завършват на „стан“. „Барбаристан“ или нещо подобно.
Обърнах се към двамата мъже. Изглеждаха съвсем нормално. И двамата бяха с тъмна коса. Единият имаше прошарена брада. Не беше толкова възрастен. Явно човек винаги първо побелява по лицето.
На вратата на стаята за разпити се почука.
— Капитане? — каза една жена. — Пристигна адвокатът на тези двамата.
В стаята влезе чернокож мъж в сив костюм с жилетка, който изглеждаше ушит по поръчка някъде в Европа. Косата му беше посивяла и късо подстригана. Носеше очила със златни рамки и куфарче.
— Ламар Дилърд — представи се той. — Аз представлявам двамата господа.
— Ти не си от щатската колегия — каза Куърк. — За твоите услуги се плаща. Кой те нае?
— Заинтересована трета страна, която не мога да разкривам — отвърна Дилърд.
Куърк кимна, но не отговори.
С Дилърд пристигна и една дребна жена с дълга, права черна коса и големи, тъмни очи. Беше облечена в обикновена сива рокля с бяла яка и ниски обувки, които изглеждаха удобни и практични.
— Това е мис Глас — представи я Дилърд. — Тя ще превежда.
— Знаете кой съм аз — каза Куърк. — Това е Спенсър.
Мис Глас отиде при двамата мъже и тихо им заговори на език, който не ми звучеше познато.
— Да, капитане, знам кой сте вие — потвърди Дилърд. — А мистър Спенсър полицай ли е?
— Мистър Спенсър е жертвата на престъплението — обясни Куърк.
— Ако изобщо е имало престъпление — уточни Дилърд.
— Знаем, че са карали открадната кола с фалшиви номера — каза Куърк. — Знаем, че са били въоръжени, а нямат и разрешително. Може би дори ще се окаже, че пребивават незаконно в страната без документи.
Мис Глас продължаваше да говори тихо на незаконно пребиваващите. Те погледнаха към Дилърд и попитаха нещо. Мис Глас поклати глава и им каза още нещо.
— И кое от изброените е престъплението, на което мистър Спенсър е жертва? — попита Дилърд.
— Опитали са се да го убият — отвърна Куърк.
— Изглеждат така, все едно той се е опитал да ги убие — отбеляза Дилърд и се обърна към преводачката. — Мис Глас, попитайте ги дали контузиите им са причинени от грубо отношение на полицията.
Тя ги попита. Те отговориха.
— Казват, че го е направил някакъв чернокож мъж, на улицата — преведе жената.
Дилърд леко се намръщи. После се обърна към Куърк.
— Ще ни извините ли, капитане? Трябва да говоря насаме с клиентите си.
— Ще бъдем в моя кабинет — отвърна Куърк. — Дежурният офицер ще ви покаже къде е.
— Знам къде е кабинетът ви, капитане — каза Дилърд.
— И аз — каза Куърк и двамата излязохме от стаята.