Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- —Добавяне
28
Утрото беше облачно и температурата беше около нула градуса по Целзий, когато Хоук влезе в офиса ми, облечен с джинси и тясна черна тениска с къси ръкави, остави раницата си и си наля кафе.
— Не носиш връхна дреха — отбелязах аз. — През ноември?
Хоук стегна бицепса си и ми го показа.
— Когато имаш такива, ходиш по къс ръкав до последно — обясни ми той.
— А къде си носиш пистолета? — попитах.
— Защо смяташ, че нося пистолет? — попита Хоук.
— За бога, Хоук — казах аз. — Знам, че не си излизал никъде без пистолет, откакто си бил малко негърче.
— Малко негърче? — повтори Хоук.
— Уважавам литературната традиция — отвърнах аз.
Хоук се ухили, отвори раницата си и извади оттам един огромен сребрист магнум .44 калибър, с костена дръжка.
— Ако ни нападне някоя полярна мечка — обясни той.
— Човек трябва да е подготвен — съгласих се аз.
— Разбрах, че Сивия пак те е подгонил — каза той.
— Да.
— Защо просто не го убием? — попита Хоук.
— Не може — отвърнах аз.
Хоук сви рамене.
— Бях длъжен да попитам.
— Сюзан ми обясни, че е заради онуй изпълнение на острова — каза Хоук.
— За онуй изпълнение е — потвърдих аз.
— Надявам се, че не осмиваш автентичния ми афроамерикански диалект — отбеляза Хоук с глас като на Лорънс Оливие.
— Не, братко мой — казах аз.
— Кефи ме, когато белите се опитват да говорят като черни — продължи Хоук с нормалния си глас. — Все едно гледам мъж с рокля.
— И ти ли си замесен? — осведомих се аз.
— Аха.
— Защото Сюзан ти се е обадила?
— Аха.
— Има ли друга причина? — попитах.
Хоук се ухили.
— Не искам да се изгуби единственият човек на света, който може да ме нарече „малко негърче“.
— Добре, тогава ще ти разкажа какво става.
Двамата изпихме още една кана кафе, докато му разкажа всичко, което знам (не много), и всичко, което не знам (ужасно много).
— Значи действаш както обикновено? — поинтересува се Хоук, когато свърших. — Ръчкаш в гнездото на осите, докато не се покаже някоя оса?
— Да.
— Е, не е толкова лошо, ако съм там да ти пазя гърба.
— А освен това винаги е приятно да дразниш хората — добавих аз.
— Така е — съгласи се Хоук.
— Имаш ли някакви идеи? — попитах го аз.
— Не е ли достатъчно, че съм най-смъртоносното човешко същество на планетата? — попита Хоук. — Трябва и да мисля ли?!
— Не знам дали да го нарека точно така — отвърнах аз.
— Може би не е отвличане — каза Хоук. — Няма искане за откуп.
— Или поне ние не знаем за такова — казах аз.
— И все пак — настоя той. — Сивия е дошъл лично, за да ти каже да се разкараш? Познаваш ли други похитители, които ходят по домовете?
— Това не означава, че не е отвличане.
— Ако искаше да организира отвличане за пари, нямаше нужда да събира армия с хеликоптер.
— Ама успя да се справи — напомних аз.
— Засега — каза Хоук. — Но е извадил късмет. Професионалист като Ругър никога няма да организира нещо толкова сложно, само за да отвлече някого.
— Все някой го е организирал — изтъкнах аз.
— Може би е нещо друго, а отвличането е само за прикритие? — предположи Хоук.
— Какво друго може да бъде?
— Колко души бяха убити?
— Шестима от Ругър — отвърнах. — И един от мен.
— Може би точно това е била целта — каза Хоук.
— Убийство, прикрито като отвличане? — усъмних се аз.
— Да не би да не си мислил по този въпрос? — усъмни се в мен Хоук.
— Мислих — съгласих се аз. — Но сега съм в ролята на човека, който се съмнява във всичко.
— Не познавам по-подходящ човек за тази роля — отбеляза Хоук.
— Изпълнението си остава ужасно аматьорско — настоях аз. — Не мога да си представя, че Ругър ще го извърши по този начин.
— Ти си го видял как го прави точно по този начин — изтъкна Хоук. — И са загинали седем души, ако броим и този, когото ти си убил. Ето единствените факти, с които разполагаме.
— А ако приемем, че не е отвличане, можем да започнем да мислим за случая като за убийство и да търсим мотив.
— Няма нужда да приемаме нищо — каза Хоук. — Можем да проверим всички възможности.
— Предлагам все пак да изключим онзи, който падна от скалата — казах аз.
— Да, там знаем какъв е бил мотивът за убийството — каза Хоук. — Първо можем да приемем, че момчетата от охраната са в дъното на списъка със заподозрени.
— Не е съвсем сигурно, но все пак е доста вероятно всичко да е работа на вътрешен човек — продължих аз.
— И също така е доста вероятно, че този вътрешен човек е знаел как да намери специалист като Ругър — допълни Хоук.
— Значи може би е най-умно да търсим човек, който познава острова и може да има връзка с Ругър — предложих аз.
— Имаш ли някого предвид? — попита Хоук.
— Брадшоу познава острова, защото преди е бил негов, и е работил за правителството в чужбина.
— Какво точно?
— Съветник по въпросите на информацията — отвърнах.
— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — каза Хоук.
— Точно така — съгласих се аз.
— Значи ще проверяваме Брадшоу и ще търсим човек, който има мотив да убие свещеника или младоженеца — обобщи Хоук.
— Доста работа за екип от двама души — отбелязах аз.
— Да, братко мой — съгласи се Хоук. — Но двамата души сме аз и ти.