Робърт Б. Паркър
Бурята (25)

25

В деня преди празника на Вси светии в офиса ми влезе Ъпстийн, седна срещу мен и качи крака на бюрото ми.

— Хилда Грецки наистина е родена в Дейтън — съобщи той. — Учила е в гимназията „Стебинс“, но не е завършила, няколко години е работила в книжарница и после е потеглила към Ню Йорк — предполагам, за да открие своя принц.

— Обикновено са в Ню Йорк — съгласих се аз.

— Ще кажа на дъщерите ми — каза той.

— Ти имаш дъщери? — попитах.

— Три.

— А жена?

— В момента не — отвърна Ъпстийн.

— Разбра ли нещо друго интересно за Хайди?

— Хората от книжарницата казват, че не била добра продавачка. През повечето време четяла книгите, вместо да ги продава.

— Само това?

— Аха. Няма полицейско досие. Почти никой не си спомня за нея.

— Родители?

— Починали са.

— Братя и сестри?

— Няма.

— Гаджета?

— Не намерихме — отвърна Ъпстийн. — Но намерихме настоящия й съпруг.

— С когото са разделени?

— Аха.

— Хийли ми даде някакъв адрес в Пейдънейръм, на южния бряг — казах аз.

— Това е единият му адрес — каза Ъпстийн. — Но има къщи и в Лондон, и в Тоскана.

— Какво работи?

— Нещо като консултант към държавната информационна агенция.

— С такава работа не можеш да си купиш три къщи — отбелязах аз.

— Най-вероятно не — съгласи се Ъпстийн.

— Значи има и пари? — попитах.

— Очевидно.

— Какво съвпадение — казах аз. — Всичките й съпрузи са били богати.

— Явно жената има късмет — каза Ъпстийн.

— Къде е Брадшоу в момента? — попитах.

— Когато го проверихме, си беше в Пейдънейръм.

— И откъде има толкова пари?

— От традиционното място — отвърна Ъпстийн. — Баща му ги е спечелил.

— Какво точно работи за държавната агенция? — попитах аз.

— Съветник по въпросите на информацията.

— Пропаганда?

— Ние не се занимаваме с пропаганда — обясни ми Ъпстийн. — Нашите врагове разпространяват пропаганда. Ние разпространяваме информация.

— Добре че сме от нашите — казах аз.

— Поне преди беше така — каза Ъпстийн.

— Това не беше ли антидържавно изказване? — осведомих се аз.

Ъпстийн поклати глава и не отговори.

— Значи държавата му плаща? — попитах аз.

— Не, не мисля — отвърна Ъпстийн. — По-скоро той е платил нещо за предизборната кампания на някого, когато е трябвало.

— Редовно ли работи?

— Консултира ги от време на време — каза Ъпстийн.

— От колко време са разделени с Хайди?

— Година и половина.

Ъпстийн с лекота балансираше на задните крака на стола. Изглеждаше сигурен, че няма да падне по гръб.

— Знаеш ли нещо за настоящия компаньон? — попитах. — Казва се Кларк.

— Знам, че си го съборил в нокдаун — каза Ъпстийн.

— Беше лесна работа — отвърнах. — Как му е фамилията?

— Мориси — каза Ъпстийн. — Кларк Мориси. Известно време се е състезавал като културист. После е бил стриптийзьор. Работил е като охрана в няколко елитни нощни клуба. Сигурно точно там са се запознали.

— Той изобщо не може да се бие — отбелязах аз.

— Повечето хора не могат — каза Ъпстийн. — Но знаменитости като Хайди Брадшоу не го знаят.

— Младежът успява, защото изглежда добре — продължих аз.

— И аз така правя — каза Ъпстийн.