Робърт Б. Паркър
Бурята (21)

21

Колежът „Лидия Хол“ беше на север от Ню Йорк, близо до Гринич, щата Кънектикът. От Бостън се стигаше с кола за около три часа, освен ако не спреш в „Деликатеси «Райнс»“, за да изядеш един сандвич с ръжен хляб и задушен език. Така че бяха минали почти четири часа от тръгването ми, когато пристигнах в администрацията на колежа. Посрещна ме една много представителна дама, която се казваше мис Голд.

— В различните периоди от живота й се е казвала Хайди Уошбърн и Хайди ван Миър, а понастоящем се казва Хайди Брадшоу — обясних аз.

— Бракове? — попита мис Голд.

— Да — отвърнах. — Със състоятелни съпрузи.

Тя се усмихна.

— Това са най-добрите бракове. А вие защо се интересувате?

— Знаете ли коя е Хайди Брадшоу? — попитах аз.

— Чувала съм за нея — отвърна тя.

— Значи знаете за наскорошното отвличане?

— На дъщеря й, да.

— Аз участвам в разследването — обясних.

— Полицай ли сте?

— Частен детектив — отвърнах.

— Имате ли документи за самоличност? — попита тя.

Показах й документите си за самоличност. Мис Голд ги разгледа и ми ги върна.

— Обикновено не споделяме информация за випускниците си — обясни тя.

— Всъщност искам да разбера единствено от кой випуск е Хайди Брадшоу и как е рожденото й име.

Мис Голд, изглежда, одобри това правилно съставено сложно изречение.

— Е, според мен можем да ви съобщим първото — каза тя. — После ще видим за рожденото име.

— Може би е завършила през 1980-а — подсказах аз.

Мис Голд се обърна към компютъра на бюрото си и след малко каза:

— Нямаме Хайди ван Миър. Имаме Хайди Уошбърн, но тя е завършила през 1926-а. И имаме една Хайди Брадшоу, която е завършила през 2001-ва.

— Ще проверите ли и по имената на съпрузите й?

Имаше ги в папката, която ми беше дал Хийли.

— Мисис Питър ван Миър, мисис Джей Тейлър Уошбърн или мисис Хардън Брадшоу? — продиктувах.

Мис Голд отново се обърна към компютъра си.

— Не — каза тя.

Забелязах, че се поколеба.

— Но? — настоях.

— Нека да помисля за момент — каза тя.

Зачаках. Мис Голд беше слаба, с пепеляворуса коса. Носеше очила с големи сини рамки. Беше елегантно облечена, с добре скроен костюм от туид и кашмир. Носеше халка на безименния пръст на лявата ръка. След известно време леко въздъхна.

— Подозирате, че Хайди Брадшоу е замесена в отвличането, така ли? — попита ме тя.

— Не знам — отвърнах. — Събирам информация.

— За кого работите?

— По този случай про боно — казах аз.

— Наистина ли? Останах с впечатлението, че всички замесени са доста богати.

— Бях там, когато се случи отвличането, и не успях да го предотвратя — обясних аз.

— И станалото не ви дава мира? — попита тя.

— Точно така — потвърдих аз.

— Значи разследвате, общо взето, за себе си? — попита тя.

— Може и така да се каже — признах аз. — Обичам да си угаждам.

Тя кимна, усмихна се и помълча още малко. После каза:

— Един от членовете на нашия факултет се казва Джей Тейлър Уошбърн.

— Бил ли е женен за жена на име Хайди? — попитах аз.

— Не знам. Но ми се стори достатъчно значително съвпадение, за да ви го кажа.

— Смятате ли, че ще бъде във ваш интерес, ако не казвам на никого как съм разбрал за съществуването на професор Уошбърн? — осведомих се аз.

— Съществуването му не е тайна — отвърна тя. — Има го в каталога на колежа.

— Има ли начин да проверите дали е следвала в този колеж, макар и да не е завършила? — попитах.

— Ако беше следвала при нас, щеше да е в архивите.

— Дори ако не е завършила?

— Администрацията се стреми да събира средства за колежа — обясни мис Голд. — Всеки, който е следвал тук, е потенциален дарител.

— Значи събирате всичко? — попитах.

Мис Голд се усмихна.

— Като катерички.