Робърт Б. Паркър
Бурята (20)

20

Сюзан се усмихна.

— Значи е минало страхотно.

Беше неделя сутринта. Седяхме в нейната кухня. Сюзан пиеше кафе и гледаше как правя миш-маш с миди за закуска.

— Който не играе, не печели — заявих аз.

— И какво точно спечели в тази игра? — попита тя.

— Значителното удовлетворение от възможността да натупам Кларк — отвърнах аз.

— Ето защо дясната ти ръка изглежда подута.

— Аз съм си виновен — признах. — Последният ъперкът беше само за да се изфукам. Ако бях продължил още една минута, на него просто щеше да му свърши въздухът.

— По-рано тази сутрин, изглежда, не ти пречеше — отбеляза Сюзан. — Боли ли те?

— Само ако ударя някого.

— Което в последно време ти се случва сравнително по-рядко — каза Сюзан.

— Да, защото съм станал по-зрял — обясних аз.

— Но не остаряваш — продължи тя.

Усмихнах се.

— Мислиш за онова, което направих по-рано тази сутрин, нали?

— Твърдо да — отвърна тя.

Заех се да накълцам лука.

— Само игра на думи ли беше? — попитах.

— В случай че си истинско прасе — отвърна Сюзан.

— Грух-грух.

— Браво на теб — похвали ме тя. — Е, може би все пак си научил нещо. Спомена, че Хайди Брадшоу се е държала странно.

— Мисля, че се възбуди от боя — казах аз.

— Някой се възбужда от такива неща, така ли?

— Нещо не беше наред — продължих аз. — Нещо в очите й. Видях нещо в очите й.

— Какво? — попита Сюзан.

Разбърках накълцания лук с мидите, преди да отговоря.

— Все едно погледнах през някакъв прозорец и видях нещо ужасно вътре.

— Предполагам, че не може да се разкаже — каза Сюзан. — А трябва да го видиш лично.

Кимнах. Нарязах няколко сладки картофа на кубчета, както си бяха необелени, и ги разбърках с накълцаните миди и лук.

— А като се замисля, има и нещо друго — продължих.

— Да, и аз така мисля — отвърна Сюзан.

— Ти знаеш какво е? — попитах невярващо.

— Да — потвърди тя. — Ако си разказал всичко както трябва.

— Винаги разказвам всичко както трябва.

— Знам — кимна Сюзан. — Поведението на Хайди не е адекватно от гледна точка на всичко, което се случи.

— Страшна си — възкликнах аз.

Сюзан се усмихна.

— Все пак имам докторска степен от Харвард.

— И все пак правиш секс — отбелязах.

— Точно ти би трябвало да знаеш — отбеляза тя.

— Би трябвало — съгласих се аз. — Ти каза още след отвличането, че реакциите й са били странни, но и двамата знаем, че хората могат да се държат много странно, след като са били подложени на силен шок.

— Да — съгласи се Сюзан. — Но досега шокът трябваше да е преминал. И настоящото й поведение трябваше да бъде много по-истинско.

— А вместо това имаме коктейли в атриума — казах аз. — И нов компаньон.

— Или бодигард — каза Сюзан. — Независимо дали го бива, или не.

— Аз също не свърших страхотна работа в това отношение.

— Трудно е да се прецени — каза тя. — След като не знаем какво точно се е очаквало да свършиш.

Кимнах.

— Наистина изглежда като работа на вътрешен човек — заключих аз.

— Винаги ти се е искало да използваш тази реплика, нали? — попита Сюзан.

— От детективите се очаква да казват такива неща — обясних аз. — Но наистина няма друг начин. Ругър няма да приеме задача, ако не знае разположението на силите. Кой ще бъде на острова, каква е охраната, каква е програмата и прочие.

— Значи смяташ, че Хайди е замесена в отвличането на собствената си дъщеря?

— Ако изобщо е било отвличане — отвърнах аз.

— А какво друго?

— Просто си мисля на глас — казах. — Но я си представи, че цялата операция е била само за отвличане на вниманието, а истинската цел е била съвсем друга?

— Каква например?

— Убийството на свещеника или на младоженеца… или план да се измъкне откуп от бащата на Аделаида.

— И ти смяташ, че Хайди е замесена? — настоя Сюзан.

— Не знам — отвърнах. — Затова казах, че мисля на глас. Не е задължително да е Хайди. Може да е всеки, който знае как стоят нещата на острова. Маги Лейн, онзи известен диригент… дори Аделаида.

— Еха, къде отиде — каза Сюзан.

— По-добре е да имаш теория, отколкото нищо — казах аз.

— Но е по-добре да имаш факти, отколкото теория — каза тя.

— Това със сигурност не си го научила в Харвард — отбелязах аз.

Сюзан се усмихна.

— Не. Някои от нещата, които знам, съм научила от теб.