Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (36)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rough Weather, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Бурята

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2008 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ОБСИДИАН

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-191-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692

История

  1. —Добавяне

17

Адвокатската кантора „Гейбриъл и Уиткъм“ се намираше в един преустроен склад до пристанището. Беше със стари тухли, открити подпорни греди, голямо количество увивни растения и по-малко количество стъклописи. Приличаше на коктейлбар в Сан Диего. Кабинетът на Джими беше в ъгъла, с изглед към моста за Феърхейвън, където водите на реката се вливаха в соленото пристанище. До прозорците на кабинета му имаше етажерка, на която бяха подредени снимките на красива руса жена в екип за голф и на две руси момичета в екипи за езда, които скоро също щяха да станат красиви.

Самият Джими беше слаб, с остри черти и с дълга черна коса, сресана право назад. Беше облечен със синьо спортно сако и бяла риза, без вратовръзка, сиви спортни панталони и черни мокасини, без чорапи. На лявата си ръка носеше ролекс. Излъчваше небрежна елегантност. Тъмните му очи ме изучаваха с проницателна искреност.

— Приятелите на Рита са и мои приятели — каза той.

— Рита има много приятели — отбелязах аз.

— И още как — съгласи се Джими.

Имаше широка и топла усмивка, която беше също толкова искрена, колкото очите му.

— Значи ти представляваш Хайди Брадшоу? — казах аз.

— Кантората я представлява — отвърна той.

— По всякакви правни въпроси?

— За бога, не — каза Джими. — На нейното равнище има всякакви специализирани случаи, с които не можем да се справим. Нашата кантора изпълнява ролята на нещо като разпределителен център. Поемаме всички задачи и ги решаваме, когато са в нашата област, а когато не са, намираме най-подходящите хора, за да се справят с тях.

— И точно така сте стигнали до мен — казах аз.

— Ние уважаваме препоръките на Рита, а в твоя случай препоръката беше особено гореща, ако мога да се изразя по този начин.

— Напълно заслужено — отбелязах аз. — Знаеш ли защо Хайди изобщо е имала нужда от някого?

Джими изрази неопределеност по няколко различни начина едновременно, като използваше главата, раменете и ръцете си.

— Хайди си е Хайди — обясни той.

— Да, забелязах — отвърнах аз. — За какво точно ти каза, че й трябва човек?

— Дявол да го вземе — възкликна Джими. — Съжалявам, но не мога да ти кажа. Нали знаеш, че отношенията ни с клиента са конфиденциални и прочие.

— Как точно се изрази тя? — попитах.

— Божичко — възкликна Джими. — Ти си бил там, нали? Когато е станало всичко.

— Да, бях — отвърнах.

— Господи, съжалявам. Голяма трагедия.

— Как точно те попита за човека, който в крайна сметка се оказах аз? — настоях.

— За бога, Спенсър. Съжалявам. Наистина съжалявам. Рита ми каза какво е станало, когато ми се обади, че ще дойдеш.

— Какъв човек искаше? — попитах аз. — Симпатичен и очарователен?

— Рита ме предупреди, че няма да оставиш нещата така. След като си бил там, вече го приемаш лично и прочие. И знам, че просто се опитваш да откриеш Аделаида.

— Точно така — казах аз.

— Но не мога да говоря за клиентите си, нали разбираш? Ако започна да го правя, след известно време няма да ми останат никакви клиенти.

Кимнах.

— Значи няма да ми разкажеш подробности за нейните бракове, за отношенията й с бившите съпрузи, с дъщеря й, зет й, неговото семейство, финансовото й състояние, сексуалния й живот или социалния й живот — предположих. — Приятели? Алкохол? Наркотици? Хазарт? Дългове?

— Не, за бога — каза Джими. — Господи… без коментар. Без никакъв шибан коментар.

Отново кимнах.

— Рита ми каза, че си търсил човек, който е умен, солиден и представителен — обясних аз.

Джими се беше възстановил от ужаса, който беше изпитал, и се усмихна скромно.

— Кантората го формулира така — обясни той.

— Все пак предполагам, че Хайди не е търсила човек, който е глупав, страхлив и отвратителен — настоях аз.

— Опитахме се да перифразираме коректно онова, което каза тя — отвърна Джими. — Но ти очевидно си точно такъв човек, от какъвто имаше нужда.

— Но не свърших никаква работа — отбелязах аз.

— Сигурен съм, че си направил всичко по силите си — каза Джими. — Все пак си бил само един…

Кимнах.

— А също така е трябвало да се погрижиш и за приятелката си — добави той.

Отново кимнах. Джими явно знаеше повече за онази бурна нощ, отколкото се преструваше.

— Вие ли наехте охранителите за острова? — попитах.

— Ние намерихме подходяща компания и сключихме договора.

— Коя е компанията?

Джими помисли малко и реши, че ако ми каже, няма да наруши свещения договор на честта.

— Охранителна фирма „Абсолют“ — отвърна той. — В Провидънс.

— С кого да говоря там?

— Арти Фонсека — отвърна Джими. — Той е директорът.

— Кой може да поиска всичко това да се случи? — попитах.

— Имаш предвид убийствата и отвличането? Предполагам, че някакъв психопат е решил да изкара малко пари.

Поклатих глава.

— Познавам човека, който ръководеше операцията — казах. — Не мисля, че той би се занимавал с отвличане за пари. Има много по-лесни начини да печелиш. А ако искаше да отвлече някого за пари, нямаше да го направи по този начин. Защо им трябваше да използват хеликоптер, за бога?!

— Смяташ, че някой е наел този човек, за да го направи?

— Точно така.

— Но кой, по дяволите…

— И аз това се питам — отвърнах.