Робърт Б. Паркър
Бурята (13)

13

Бяхме чисти и свежи. Бяхме закусили с кафе и сандвичи в дневната и вече разговаряхме с ченгетата. Островите в южната част на крайбрежието бяха в юрисдикцията на щатската полиция, която беше изпратила многобройни представители. Първо пристигнаха специалните части, в пълно бойно снаряжение, с хеликоптер — точно както бяха пристигнали лошите. Специалните части се заеха да осигурят периметъра. После пристигна втори хеликоптер с медицински екип, за да се погрижи за хората, които смятаха, че имат нужда от медицински грижи. Накрая, с ферибота и значително по-спокойно, пристигнаха и разследващите полицаи — предвождани от началника на отдел „Убийства“ в щатската полиция капитан Хийли.

Хийли влезе в дневната, забеляза Сюзан и мен и ни направи знак да го последваме по коридора в съседната стая, която някой беше нарекъл „салона“. В моето детство салонът и дневната бяха една и съща стая, но моето детство все пак не беше преминало на остров Таштего.

— Сюзан — каза Хийли, когато останахме сами. — Ако изглеждах като теб, нямаше да си губя времето с хора като него.

— Има неща, които не знаеш — обясни му тя.

— И не искам да ги знам — отвърна Хийли.

После се обърна към мен.

— Добре, разкажи ми всичко.

Разказах му. Той погледна към Сюзан.

— Имаш ли да добавиш нещо?

Тя поклати глава. Хийли отново се обърна към мен.

— Нека да повторя. Хайди Брадшоу те е наела, за да изпълняваш ролята на нещо като заместител на съпруга й на тази сватба.

— Поне така ми каза — отвърнах.

— Но ти не й вярваш?

— Не.

Хийли се обърна към Сюзан.

— А ти вярваш ли й?

— Не.

— Някой от вас да има представа какво всъщност е искала? — попита той.

— Не — отсече Сюзан.

— Никаква представа — уточних аз.

Хийли кимна.

— Ти вече си се сблъсквал със Сивия, нали? — попита ме той.

— Да.

— Как мислиш, дали е случаен фактът, че двамата едновременно сте се озовали на някакъв остров до южния бряг на щата Масачузетс?

— Не — отвърнах.

— Тогава какво става? — попита Хийли.

— Нямам представа — отвърнах.

Хийли отново кимна. После погледна Сюзан и се усмихна.

— Ето с това се занимавам цял живот.

— Няма да повярваш — каза му тя. — И аз.

— Знаеш ли дали Ругър е бил поканен на сватбата? — попита ме Хийли.

— Не знам — отвърнах.

— Има ли нещо друго, което искате да споделите с мен? — попита ни той. — Някакво впечатление? Теория? Каквото и да е?

Аз поклатих глава. Забелязах, че Сюзан се замисли. Хийли също забеляза.

— Какво? — попита я той.

— Ами… то дори не е впечатление — каза Сюзан.

— Казвай — настоя той.

— В работата си съм виждала много хора, които са преживели травма — каза Сюзан. — И ми се струва, че Хайди Брадшоу се държи прекалено добре след ужасяващо преживяване, което е завършило с убийството на зет й и отвличането на дъщеря й.

— Смяташ, че е замесена по някакъв начин? — попита Хийли.

— Може би просто е зашеметена от шока — отвърна Сюзан. — А може да притежава фантастична смелост. Просто ви съобщавам, че поведението й не съвпада с поведението на други хора, които са имали подобно травматично преживяване. Макар да трябва да призная, че аз лично никога не съм преживявала нещо чак толкова травматично.

Хийли се обърна към мен. Аз свих рамене.

— Както всички знаем, не е лесно да прецениш поведението на хора, които са подложени на стрес.

Хийли замълча. После отиде до един от високите прозорци и погледна към ливадата, която беше съсипана от бурята.

— Е, ще видим — процеди той и отново се обърна към нас. — Искате ли да си ходите вкъщи?

— Да — отвърна Сюзан.

— Ще кажа на моите хора на кея да ви пуснат — каза Хийли.

— Благодаря — усмихна му се Сюзан.

Хийли се обърна към мен.

— Ще продължиш ли да се занимаваш със случая?

— Вероятно — отвърнах.

— И аз така си помислих — каза Хийли. — Само гледай да не мътиш водата.

— Не мога да обещая такова нещо — ухилих се аз.

— И аз така си помислих — повтори Хийли.