Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- —Добавяне
50
Сюзан влезе в офиса ми, облечена с джинси и пухкаво яке. Едва доловимото ухание на парфюма й изпълваше цялата стая. Както и присъствието й.
— Нямаш ли пациенти? — попитах.
— Всяка сряда преподавам — отвърна Сюзан.
— А, да — казах аз. — И часовете свършиха?
— Свършиха.
— Искаш ли да седнеш в скута ми? — попитах.
— Не — отвърна Сюзан. — Проверих този доктор Росели.
— И?
Сюзан свали пухкавото си яке и се настани на един от столовете за посетители.
— Той не е психиатър — каза тя. — Завършил е урология. Но се занимава и с психотерапия и консултации.
— Искаш да кажеш, че е шарлатанин?
— Така изглежда — отвърна Сюзан. — Предписва психофармакологични лекарства на подбрани и заможни пациенти.
— И ходи по домовете?
— Да.
— Това незаконно ли е? — попитах аз.
— Не, поне не очевидно. Колегите ми го презират, но всеки доктор по медицина има право да дава консултации и да предписва лекарства.
— Но не може да се нарича психиатър?
— Не и ако не е специализирал психиатрия — отвърна Сюзан.
— А лекарствата, за които спомена? — казах аз. — Вършат ли работа?
— Понякога — каза Сюзан. — Зависи от пациента и от проблема.
— Но?
— Но не всички проблеми могат да се решат с лекарства, а ако лекарствата се използват въпреки всичко, могат да попречат на лечението, като потиснат симптомите.
— А в случай на дете, срещу което е имало сексуално насилие?
— Въпросът е спорен — отвърна Сюзан.
— Ти би ли използвала лекарства в такъв случай?
— Аз съм психоаналитик, а не психиатър — каза тя. — Така че не мога да предписвам лекарства. Когато се налага, прехвърлям пациента на психиатър, за да напише рецепта.
— Смяташ ли, че в случая на Аделаида ван Миър се налага? — настоях аз.
Сюзан се размърда на стола и кръстоса крака. Джинсите й стояха толкова добре, все едно бяха ушити специално за нея от изобретателя на джинсите.
— Не се измъквам от прекалена предпазливост — каза ми тя. — Все пак говорим само двамата. Но в случая наистина не мога да кажа. Никога не съм говорила с Аделаида ван Миър. Видях я само за малко на онази злополучна сватба. Единствената информация, с която разполагам за нея, е получена от трета ръка и се основава на интуицията на друг психоаналитик.
Кимнах.
— Значи може да помогне, но може и да навреди.
— Да — каза Сюзан. — Но всички, които се занимаваме с, хм, лечение, сме застрашени от този риск.
— Според докладите на охраната той е ходил редовно на острова — казах аз. — През цялото време, след като се е опитала да се самоубие.
— Значи очевидно е правил нещо там — каза Сюзан. — И няма да ти навреди, ако разбереш какво точно.
— Добре — казах аз. — А сега искаш ли да седнеш в скута ми?
Сюзан се усмихна.
— Може би след малко.