Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- —Добавяне
4
За обяд имаше омар със салата от манго, прясно изпечени хлебчета и бутилка бяло вино. Със Сюзан си запазихме бутилката за по-късно. След обяда се разходихме из имението. Представляваше точно това, което се очаква от едно имение. Беше топъл и приятен ден за октомври. Намерихме една пейка пред къщата, седнахме и започнахме да гледаме гостите, които пристигаха.
— А какво точно е това събитие? — попита Сюзан. — Така и не ми каза.
— Ти така и не попита.
— Толкова се развълнувах, когато ме покани, че останах без думи — обясни тя.
— Разбираемо е — съгласих се аз. — Гвоздеят на програмата е сватбената церемония на дъщерята на Хайди Брадшоу Аделаида и младеж на име Морис Лесард. Семейството му притежава фармацевтична компания.
— Аделаида? — повтори Сюзан.
— Любещата Аделаида — уточних.
— На колко е години? — попита Сюзан.
— Мисля, че е на двайсет и две.
— Значи Хайди е на четирийсет и няколко — каза Сюзан.
— Така предполагам.
В този момент Хайди Брадшоу енергично закрачи през ливадата право към нас.
— Ужасно съжалявам, че не бях тук, за да ви посрещна! — извика тя.
— Е, трябва да се свършат толкова много неща — отвърнах аз и представих Сюзан.
— Очарована съм, мис Силвърман — каза Хайди. — Голямото момче се изказа много ласкаво за теб.
— Удоволствието е мое — отвърна Сюзан.
Държеше се безупречно вежливо, но аз разпознах ледената нотка.
— Всъщност правилното обръщение е „доктор Силвърман“ — намесих се аз.
— Наистина ли? — възкликна Хайди. — Доктор по медицина?
— Работя като психотерапевт — обясни Сюзан. — Но моля те, наричай ме Сюзан.
— Психотерапевт? Очарователно. Забавно ли е?
— Невинаги — отвърна Сюзан.
— Е, обзалагам се, че върши работа, за да се оправяш с този юнак — заяви Хайди и ласкаво ми се усмихна.
— За съжаление психологията на подрастващите не е моята специалност — отвърна Сюзан.
— Ау, колко смешно! — засия Хайди. — Божичко, ама това е Леополд!
Тя се извърна и се втурна в прегръдките на един господин с тъмен слънчев загар и бяла коса, който приличаше на известен диригент и точно в този момент слизаше от файтона.
— Подразнихме ли се? — попитах аз.
— И още как — отвърна Сюзан.
— Заради „мис Силвърман“?
— Е, ти веднага я поправи — каза тя.
— Защото веднага усетих болката ти — обясних.
— Беше преднамерена обида.
— Да те нарече „мис“?!
— Така беше, повярвай ми — каза Сюзан. — Да не говорим, че се държеше много интимно с теб.
— Интимно?
— Да… юнако — каза Сюзан.
— Не съм сигурен дали ще продължи много — усъмних се аз. — Видя ли как ме заряза за една хилядна от секундата, когато видя онзи диригент?
— Тя не ми харесва — настоя Сюзан.
Стоях обърнат към нея. Тя гледаше хората, които слизаха от втория файтон. И тогава лицето й изведнъж се изопна.
— Господи, боже мой — каза Сюзан.
Обърнах се да погледна. От втория файтон, облечен както обикновено, с малко куфарче в ръка, слизаше Сивия. Очите ни се срещнаха. Изражението му не се промени.
— Дали е от страната на булката? — попитах Сюзан. — Или от страната на младоженеца?