Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- —Добавяне
34
Мина почти цял час, преди Дилърд да дойде в кабинета. Той влезе и седна до мен, срещу Куърк.
— Мис Глас остана при моите клиенти — каза Дилърд. — По-рано бяха объркани от езиковата бариера. Вече твърдят, че контузиите им са резултат от полицейско насилие.
— Брей — каза Куърк. — Наистина са били много объркани.
— Как искате да разрешим този въпрос?
— За полицейското насилие? Имам десет независими свидетели, които ще потвърдят, че контузиите им са получени при сблъсъка на улицата.
— А кой е бил чернокожият участник в този сблъсък? — попита Дилърд.
— Заинтересована трета страна — каза Куърк.
— Когато влезем в съда, мога да ви принудя да разкриете името му — каза Дилърд.
— Аха.
— Ако изобщо се стигне до съд — каза Дилърд.
— Аха.
Една пълна млада жена с къса черна коса и масивен нос почука на отворената врата на кабинета на Куърк. Носеше големи очила с рогови рамки и сив костюм с панталон, който не й стоеше много добре.
— Влез, Естер — каза Куърк.
— Здравей, Мартин — каза тя и се обърна към Дилърд. — Как си, Ламар?
После протегна ръка към мен и се представи:
— Естер Голд. Аз съм помощник-прокурорът по случая.
Аз също се представих.
— Вие ли сте подали оплакването? — попита ме тя.
— Така излиза — отвърнах аз.
Тя се обърна към Куърк.
— Спенсър е работил с нас по други случаи — обясни той. — Помолих го да остане.
Естер кимна и се обърна към адвоката.
— А ти представляваш двамата, на които не мога да им произнеса имената?
— Точно така — потвърди Дилърд.
— Добре — каза тя. — Да си поговорим.
— Мистър Дилърд тъкмо се осведомяваше дали ще стигнем до съда — обясни Куърк.
— Какво друго можем да направим? — попита Естер.
Докато говореше, тя ровеше в чантата си и накрая намери една салфетка, с която си избърса носа. Изглеждаше настинала. Огледа се за някакво място, където да хвърли салфетката, не откри и я пъхна обратно в чантата си.
— Не знам — отвърна Дилърд. — Но все пак можем да проучим всички възможности. Разбира се, адвокатите по принцип предпочитат да се стигне до съд. Както добре знаеш, Естер.
— Да, знам — каза тя. — Ами давай. Проучвай.
Дилърд се облегна на стола си, отпусна лакти на облегалките, сплете пръсти и подпря брадичката си на тях.
— Двамата са част от екип, съставен от четирима души — започна Дилърд. — Целите на екипа нямат пряко отношение към нашия случай. Ръководителят на екипа е бил в колата, която е избягала от престрелката. Двамата се опасяват, че може би е седял на мястото до шофьора и е мъртъв. Бил е единственият, който говори английски, така че той е приел поръчката за мистър Спенсър. Казали са им, че поръчката е направена от човек на име Ругър. Описали са им човек, който се облича само в сиво. Което, изглежда, им се е сторило забавно.
Дилърд спря.
— Това ли е всичко? — попита Естер.
— Двамата нямат полицейски досиета и не са извършили тежко престъпление.
— Освен заговор с цел убийство? — попита Естер. — Незаконно притежание на оръжие и пребиваване в страната?
Дилърд отвори куфарчето си и извади един плик.
— Разрешителни за оръжие и имиграционни документи — обясни той. — Скрили са ги предварително, защото са се страхували, че от полицията могат да им ги конфискуват.
Куърк ме погледна. Аз се ухилих. Естер ни видя.
— Капитане? — каза тя.
— Току-що ли попълни имената? — попита Куърк.
— Работата ви е направила циничен, капитане — отвърна Дилърд.
Куърк кимна.
— Да, така е.
— Добре — каза Естер. — Значи представляваш две невинни заблудени агънца. Какво могат да направят за мен?
— Вече дадоха името на човека, който ги е наел — отвърна Дилърд. — И ще дадат показания.
Естер кимна.
— Не се съмнявам, че ще бъдат достоверни свидетели.
— Същото важи и за, хм, добрия самарянин, който ги е нападнал — каза Дилърд. — Мисля, че знам кой е бил.
Естер се обърна към Куърк. Той посочи вратата с глава.
— Ела да поговорим насаме, Естер.
Двамата се изправиха. Докато излизаха, Куърк кимна към Дилърд и ми каза:
— Гледай да не ми открадне кламерите.
Когато останахме сами, аз се обърнах към Дилърд.
— Виждал ли си Тони наскоро?
— Тони?
— Тони Маркъс — поясних. — Нали го представляваш?
— Понякога — отвърна Дилърд. — Ти познаваш Тони, така ли?
— Аха — казах аз. — Веднъж го вкарах в затвора.
Дилърд кимна, но не каза нищо.
— Защо скъпият говорител на Тони работи по случая на някакви мутри от Барбаристан? — попитах го аз.
— Тони не е единственият ми клиент — каза Дилърд.
— А имаш ли клиенти, които Тони не одобрява? — попитах аз.
— Този намек ме обижда — каза Дилърд.
— Хубаво — казах аз. — Искаш ли да ми обявиш дуел?
— Не разбирам защо искаш да ме обидиш — изпъчи се Дилърд с достойнство.
— Мисля, че Тони някак си се е забъркал в тая каша — казах аз. — И твоята задача е да направиш така, че вече да не е забъркан. Ако означава да освободиш и двете мутри, чудесно. Но ако означава да ги хвърлиш на вълците, няма проблеми. Всъщност никой не знае какво са ти казали освен преводачката и може би ти самият.
— Нищо не ти пречи да спекулираш на воля — каза Дилърд.
— Благодаря — казах аз.
Куърк и Естер се върнаха в кабинета.
— Ще ги задържим — каза Естер.
— Много разочароваща новина, Естер — каза Дилърд.
Тя се усмихна.
— И на мен ми е неприятно. Но си помислихме, че няма да е лошо да поговорят и с нашия преводач. Все пак и ние да разследваме нещо, преди да ги пуснем.
— По какви обвинения ги задържате? — попита Дилърд.
— Някой от моите хора ще ти се обади, за да те информира — отвърна Естер.
— Трябва да го направи скоро — каза Дилърд.
— Разбира се — кимна тя.
— Много добре — каза Дилърд. — В такъв случай ще трябва да говоря с моите клиенти, за да им обясня ситуацията.
— Разбира се — съгласи се Естер. — Ще те изпратя.
Естер се сбогува с Куърк, кимна ми и двамата с Дилърд излязоха от кабинета.
— Видя ли? — възкликнах аз. — Ламар не ни каза „довиждане“.
— Не е много дружелюбен — съгласи се Куърк.
Кимнах и казах:
— Преди известно време двамата с Ругър работихме заедно в Маршпорт. Тони Маркъс също беше замесен. Дори ми даде назаем един от своите хора, Ленърд…
— Знам кой е Ленърд — каза Куърк.
— Така че Ленърд и Ругър работиха заедно — завърших аз.
— А това означава, че между Ругър и Тони има връзка — каза Куърк. — Може да хванем и двамата.
— Трябва да се мисли на едро — отбелязах аз.
— И жена ми това разправя.
— Иска й се — казах аз. — Нали си ирландец?
— Опа — каза Куърк. — Издадох се.