Робърт Б. Паркър
Бурята (30)

30

Двамата с Хоук вървяхме по пешеходната алея в средата на Комънуелт авеню в посока Кенмор.

— Видя ли ги? — попита ме Хоук.

— Черния кадилак? — попитах го аз. — Паркиран на втора линия на ъгъла на Дартмут стрийт?

— И още? — каза той.

— Сивия форд, паркиран на втора линия на ъгъла на Ексетър стрийт?

— Какво мислиш? — попита Хоук.

— Може да не значи нищо — отвърнах аз.

— А може да значи нещо — каза той.

— Сигурно трябва да решим кое от двете, преди да се озовем между тях.

— И аз така мисля — съгласи се Хоук.

Имената на пресечките бяха подредени по азбучен ред: „Арлингтън“, „Бъркли“ и прочие. Двамата с Хоук бяхме стигнали до ъгъла на Уошингтън стрийт.

— Ако не възнамеряват да ни застрелят, ще изглеждаме много тъпо, ако хукнем да бягаме — отбелязах аз.

— Така е — съгласи се Хоук.

— Но я си представи, че възнамеряват да ни застрелят — продължих аз.

— Не трябва да ги улесняваме — отряза Хоук.

— Нали знаеш моя девиз? — попитах го аз. — По-добре да хукнеш да бягаш без нужда и да изглеждаш тъпо, отколкото да не хукнеш да бягаш и да те застрелят.

— Това ли ти е девизът? — попита Хоук.

— Мисля да си го отпечатам на визитните картички.

— Ако завием по „Дартмут“, сигурно ще им избягаме в пресечките — каза Хоук.

— Да, но тогава няма да разберем кои са — опонирах му аз. — И дали изобщо са някои.

— Ако са някои, знаем кой ги праща — обобщи Хоук.

Двамата спряхме и седнахме на една пейка на пешеходната алея, все едно бяхме туристи, които искат да си починат. Нито една от двете коли не помръдваше.

— Ако ги изпраща Ругър, ти не ги интересуваш — казах аз. — Търсят мен.

— Прав си — съгласи се Хоук. — Аз да взема да се прибирам.

— А може би да вземеш да завиеш по „Уошингтън“ до следващия ъгъл, после да хукнеш по успоредната улица и да се върнеш от другата страна на „Ексетър“?

— Да хукна — повтори Хоук.

— В същото време аз бавно ще продължа към „Дартмут“ и ако го изчислим както трябва…

— Ще го изчислим — отсече Хоук.

Кимнах.

— Значи ти ще излезеш зад тези на Ексетър стрийт, а аз ще изляза зад тези на Дартмут стрийт.

— Те искаха да ни хванат между тях, а всъщност ние ще ги хванем между нас — отбеляза Хоук.

— Ругър не е с тях — казах аз. — Дори да са негови хора.

— Защо да не е с тях?

— Защото щеше да го направи сам — казах аз.

Хоук кимна.

— Имам един въпрос — каза той. — Какво ще правим, след като ги обградим?

— Ще видим — отвърнах аз.

— Отличен план — одобри Хоук.