Робърт Б. Паркър
Бурята (29)

29

В петък вечерта с Хоук отидохме да се видим с Айвс в бара на хотел „Сийпорт“. Хотелът беше близо до сградата на федералния съд, където беше офисът на Айвс. Айвс беше с пясъчноруса коса, костюм от туид, синя риза с английска яка и вратовръзка на червени райета.

— А, младият Лохинвар — възкликна Айвс, когато ни видя. — И неговият граблив другар.

— Искате ли да седнем в края на бара? — предложих аз.

Седнахме на първите три столчета, като Айвс се настани между мен и Хоук.

— Предполагам, че търсите информация, с която нямате никакво право да разполагате — започна Айвс.

— Точно така — потвърдих аз.

— И възнамерявате да платите сметката?

— Да — казах аз.

Айвс се усмихна и си поръча джони уокър син етикет, само с лед. Аз си поръчах същото, но със сода. Хоук си поръча шампанско.

— Не продаваме „Круг“ на чаша, сър — обясни барманът. — Мога да ви дам менюто, за да си изберете друго шампанско.

— Не, дайте ми цяла бутилка — каза Хоук.

— Предполагам, че искате да си говорим за нашия общ приятел Сивия — подхвърли Айвс.

— Значи си чул в какво се забърках?

— Остров Таштего — каза Айвс.

— Впечатлен съм — отбелязах аз.

— Аз чувам всичко — обясни той. — Такава ми е работата.

— Той още ли работи за вас?

— Сивият господин се премести в частния сектор.

— Значи чичо Сам вече не му праща пари?

— Доколкото знам, не.

— А кой му плаща сега? — попитах.

— Не знам — отвърна Айвс.

— Можеш ли да разбереш?

Айвс се усмихна и отпи от скоча си.

— Вероятно — заяви важно той.

— Имаш ли представа с какво се е занимавал в последно време?

— Освен с историята на остров Таштего? Не.

— А можеш ли да разбереш?

— Вероятно — повтори той.

Хоук мълчаливо отпиваше от шампанското си и не откъсваше поглед от една млада жена в тясна черна рокля, която седеше в другия край на бара. Човек никога не знае откъде ще изскочи опасността. Аз бях разпечатал списък на всички по-важни хора, замесени в случилото се на острова. Извадих го от джоба на сакото си и го оставих на бара пред Айвс.

— Познаваш ли някой от тези? — попитах го аз.

Айвс извади очила от джоба на ризата си и разгледа списъка.

— Има няколко имена, които всеки би трябвало да знае — каза той. — Ройбънс например. Всеки почитател на музиката знае кой е той. Семейство Лесард са от видните граждани на Филаделфия. Питър ван Миър е от Бостън, разбира се. Притежава голямо състояние.

— Знаеш какво имам предвид — казах аз. — Човек, който има връзка с остров Таштего, но има и възможностите да наеме Ругър.

— Брадшоу — каза Айвс.

— Какво за него?

— Работи за правителството — обясни той.

— Казаха ми, че е съветник по въпросите на информацията.

— Винаги така казват — усмихна се Айвс.

— При вас ли е? — попитах аз.

Айвс не отговори.

— Какво можеш да ми кажеш за него? — попитах.

— Нищо — отвърна Айвс.

— Ако беше на мое място, щеше ли да го разследваш? — настоях.

— Да — каза той.

— А откъде щеше да започнеш?

Айвс сви рамене. После довърши скоча, остави чашата на бара и се изправи.

— Само толкова?! — попитах го аз. — Само толкова ли ще получа срещу джони уокър син етикет?

— Не е малко информация за едно малко уиски — отбеляза Айвс.

— Имаш ли представа колко струва? — възразих аз.

Айвс леко сви рамене и излезе от бара.

Без да откъсва очи от жената с черната рокля, Хоук отвори уста:

— Брадшоу.

— Значи си слушал?

— С едното ухо — отвърна Хоук. — Мацката с черната рокля ми се струва заплаха за сигурността.

— Мислиш ли, че трябва да я претърсим?

— Ние? — каза той. — Мислех си само аз да я претърся, а ти да се биеш с гаджето й.

Погледнах към другия край на бара. Жената с черната рокля вече седеше с един извънредно едър млад мъж, натъпкан в скъп костюм, който изглеждаше така, все едно можеше да се справи с цял футболен отбор.

— Пак извадих късмет — отбелязах аз.

— Може и аз да се бия с гаджето, а ти да я претърсиш — каза Хоук. — Но какво ще спечели тя от това?

— Не, само ще изгуби — съгласих се аз.

Хоук кимна. После попита:

— Какво ще правиш с Брадшоу?

— Мисля да го проуча — отвърнах аз.

— Вместо да се биеш с гаджето?

— Аха.

Хоук тъжно поклати глава.

— Винаги работата е на първо място. А кога ще се забавляваме?