Робърт Б. Паркър
Бурята (22)

22

Професор Джей Тейлър Уошбърн беше завършил Университета на Пенсилвания и беше защитил дисертацията си в Колумбийския университет. Специалността му беше история на изкуството. Преподаваше на студентите последен курс по фламандска живопис и беше декан на Факултета по изящни изкуства.

Научих всичко още през първите пет минути от разговора ни. Научих още, че е бил женен за млада жена на име Хилда Грецки.

— Тя следваше тук, така ли? — попитах аз.

— Не — отвърна той. — Запознахме се в една галерия.

— В града?

— Да, в центъра — каза Уошбърн. — Един от моите асистенти имаше изложба. За съжаление нещата не бяха много добри.

Уошбърн изглеждаше на около шейсет, с въздълга снежнобяла коса. Лицето му беше червено и имаше внимателно поддържани бели мустаци.

— Кога се оженихте? — попитах.

— През 1980-а — отвърна той.

— Колко време продължи бракът ви?

Уошбърн погледна през прозореца. Виждаше се площадът с библиотеката от червени тухли във викториански стил и сградата на студентския съюз, която също беше от червени тухли във викториански стил.

— Две години — каза той.

— Защо се разделихте? — попитах.

Уошбърн продължи да гледа навън през прозореца.

— Тя ме помоли за развод — отговори той. — Каза ми, че има връзка с мъж на име Ван Миър.

— Сигурно е било трудно за вас — казах аз.

— Да.

Извадих снимка на Хайди от джоба си и я сложих на бюрото му.

— Това ли е Хилда Грецки? — попитах.

Уошбърн погледна снимката.

— Да.

— Знаете ли коя е в момента? — попитах.

— Да.

— Знаете ли кога е започнала да се нарича Хайди?

— Още когато се запознахме. На рожденото и брачното й свидетелство беше записана като Хилда, но тя не харесваше името си и винаги се представяше като Хайди.

— На колко години е? — попитах.

— Родена е през 1959-а — отвърна Уошбърн.

— В Ню Йорк?

Той поклати глава.

— Дейтън, щата Охайо.

— Защо се е преместила в Ню Йорк? — попитах.

Уошбърн се обърна към мен и се усмихна. Усмивката му не беше много весела.

— За да успее в живота — отвърна той.

— Как?

— Като се омъжи за подходящите хора.

— И е започнала с вас?

— Предполагам — каза той. — В определени кръгове професията ми е престижна. А и в добавка към доходите ми като преподавател разполагам със значително наследство. Баща ми беше страхотен играч на борсата.

— Престиж и пари — казах аз. — Добро начало.

— Да.

— А любов? — попитах.

— Беше мила — каза той.