Павлина Михайлова
Следа от носорог (19) (Зимбабвийски етюди)

Какво може да се очаква от един гръмоотвод

Нищо добро. Сигурно е, че не може да те предпази от гръм, изпратен от вещица. Освен това — горко ти, ако твоят гръмоотвод отклони гърма към колибата на съседа…

Приблизително така отговаря обикновеният зимбабвиец, който е чувал нещичко за гръмоотвода. Според последните проучвания на Зимбабвийския университет 80% от населението нямат представа за елементарна защита от гръмотевици.

Въпросът не е маловажен, като се има предвид, че Зимбабве е една от страните с най-много гръмотевични бури в света и че годишно между сто и двеста души загиват от гръм. Няма точна статистика, защото хората предпочитат да не съобщават в полицията за смърт, причинена от свръхестествени сили. Те вярват, че духовете на прадедите изпращат гръмотевичната птица да снесе яйце в колибата на този, който ги е разгневил.

Дори и в столицата не върху всички лъскави образци на съвременното архитектурно изкуство може да се открие гръмоотвод. Да не говорим за едноетажните постройки, толкова типични за Хараре. Строителните компании се съобразяват с желанието на собственика. А той най-често разчита на многобройните дървета, с които не всеки европейски град може да се похвали. И въпреки това, в навечерието на двадесет и първи век да се довериш на едно дърво…

Изследователска група към Зимбабвийския университет се занимава от няколко години с „моделиране на стандартни мерки за защита на колиби и селскостопански сгради от гръм“. Като успоредно с това проучва евтините средства и подръчни материали, които биха могли да се използуват в селските райони. С помощта на макети, показващи как пада гръм върху защитена и незащитена колиба, университетските преподаватели се опитват да убедят населението в ползата от гръмоотвода.

Гръмотевичната птица живее от стотици години в Зимбабве и никой не би могъл да я прогони. Изглежда по-лесно е да се докаже, че като всяка птица и тя има врагове. И един от тях е гръмоотводът.