Кристофър Райх
Клубът на патриотите (52)

51.

Вратата се отвори и от нея се подаде главата на млада афроамериканка.

— Вие ли сте господин Томас?

— Да. — Болдън се бе притиснал отвън към стената на служебния вход в хотел „Пенинсула“. Тесният корниз на първия стаж пазеше от снега главата му и върховете на обувките му. С черното си палто, синия блейзър и вълнените си панталони имаше вид на мениджър от нощната смяна. Или на млад мъж, очакващ приятелката си, закъсняваща за срещата.

— Аз съм Катрин. Последвайте ме. — И без да изчака отговора му, тя се обърна и го поведе навътре.

Болдън плътно я следваше. Облечена беше в хотелиерската униформа — черен блейзър, сива пола под коленете и прилепнала бяла блуза. Крачеше бързо напред, но нито веднъж не се обърна, за да провери дали той още я следваше. Щом стигна до асансьора за персонала, натисна бутона и се изпъна в отдавна заучената професионална стойка. Сгъна ръце на кръста. Наклони леко глава. Погледът обаче не изразяваше нищо и въобще не бе радушен.

— Запазих ви четиристотин двадесет и първи апартамент. Той е по-малък от другия — започна да му обяснява тя, когато асансьорът пристигна и двамата влязоха в кабината. — Дариъс ми нареди да му се обадите, ако се нуждаете от още нещо. Каквото и да е. Предавам ви думите му дословно.

Името й беше Катрин Фел, а официалната й титла бе помощник-мениджър.

Болдън се бе срещнал веднъж с нея по време на вечерята в „Шраф“. За да услужи на брат й Дариъс, той бе използвал влиянието на компанията, за да осигури назначаването на Катрин в хотела. Дариъс Фел бе „виновен“ за единствения провал, откакто бе започнал да се занимава с „Харлем Бойс Клъб“, при това съвсем закономерен. Той бе победил Болдън само в двадесет хода в турнира по шах през последния уикенд. Но шахматът бе второстепенно занимание за Дариъс. Това, което владееше огромна част от изключителния му ум, бе престъплението. Светата троица на Харлем: наркотици, оръжия, проститутки. Фел беше основна фигура в уличната банда на макутите — американската имитация на страховитата тайна полиция в Хаити, наричана „Тонтон Макут“. Une homme d’importance, или важна клечка, според проклетата неписана йерархия на неговата банда.

Щом стигнаха пред стаята, тя му подаде ключа.

— Вие сте регистриран като господин Фланаган.

— Благодаря — кимна Болдън и се опита да се усмихне. — Не се притеснявайте. Няма да си поръчам нищо от минибара.

Но Катрин Фел не отвърна на усмивката му. От брат си не можеше да очаква нищо хубаво — същото се отнасяше и до приятелите му.

— В девет вечерта правят втора проверка на стаите. Не искам после да ми задават въпроси.

* * *

Апартаментът беше превъзходно обзаведен, както можеше с пълно основание да очаква срещу цена от хиляда и двеста долара за нощ. Нито един квадратен сантиметър не бе пропуснат от декораторите. Леглото бе царско по размери, бюрото бе с дърворезба, диванът — в египетски стил, а завесите от шифон. Всичко бе издържано в топли златисти тонове, създаващи илюзия за лукс и богатство.

Болдън грабна един портокал от подноса с плодове и се отпусна на леглото. Пресегна се към телефона на масичката, но след секунда предпазливо върна слушалката върху вилката. Не можеше да рискува да засекат това обаждане. Ала не можеше да спре да мисли за нея. За да се поразсее, включи телевизора. Всичките кабелни мрежи неуморно предъвкваха историята с убийството на Сол Уайс. Затвори очи, с желанието да дремне малко, но сънят не го споходи. Представи си Джени, заспала в прегръдката му, с лице с цвят на алабастър. Събуди се, искаше да й каже той. Ще започнем нов ден, всичко това никога не се е случвало. Но тя не помръдна.

Рязкото почукване на вратата го сепна. Веднага се надигна. Беше задрямал. Съвсем естествено след преживяното напрежение от последните часове. Часовникът на масичката до леглото показваше шест и пет.

— Да — провикна се той. — Влез. Кой е?

— Мартин Кравиц — гласеше сподавеният отговор. — От „Прел“.

Болдън за миг се спря до дивана, където бе метнал палтото си. От страничния джоб измъкна тънката палка, онази с кожа отгоре, дълга към петнадесет сантиметра. Но тази дължина бе измамна: като я развъртиш рязко във въздуха, скритата вътре пружина я удължаваше до тридесет и пет сантиметра. Тогава тежестта в предния й край превръщаше палката в смъртоносно оръжие. Само с един точен удар можеш да строшиш нечий череп.

Надникна през шпионката. В коридора пред вратата чакаше Марти Кравиц с чанта в ръка. Болдън го огледа подозрително за няколко секунди, за да разбере дали не бе повлякъл ченгетата след себе си. Притисна силно първо лявата, а после и дясната си буза, за да се огледа в двете посоки на коридора. Само километри златист килим, а сред него — чакащият Кравиц.

Отвори вратата. Извъртя се бързо и се запъти към хола, показвайки на Кравиц само гърба си. В резултат Кравиц видя само гърба му.

— Влизай — подкани го той.

— Как я караш, Джейк? — попита го Кравиц от прага. — Както виждам, не зле. Надали можеше да подбереш по-безопасно място за среща.

Болдън изчака, докато чу двойното изщракване на масивната брава. Пропусна Кравиц да мине покрай него към хола и чак тогава се завъртя енергично, за да стовари един як прав удар в корема му. Въздухът изсвистя болезнено от устата на смаяния човек като от току-що спукана автомобилна гума.

— Не съм Джейк — започна Томас и го притисна с все сила към стената, за да извие дясната му ръка под брадичката, така че да може да го гледа право в очите. — А сега позна ли ме?

Кравиц само закима уплашено, докато очите му се бяха подули от изненада като на настъпена жаба.

— Болдън…

— И безкрайно се радвам да те видя, приятел. А сега ме изслушай. Ще ти го кажа веднъж, само веднъж и после няма да повтарям: не съм убил Сол Уайс. Записът, който си видял, беше подправен от… е, да кажем, че засега не ти трябва да знаеш друго, освен че записът бе променен. Следиш ли мисълта ми?

— Да — изхърка Кравиц.

— Така както аз виждам нещата, ти имаш две възможности. Първата е да се настаниш на стола и да ми кажеш какво си научил за Мики Шиф. Ако решиш да се биеш, ти обещавам, че здравата ще пострадаш.

Кравиц само вдигна ръка в знак, че се предава.

— Добре… — промълви той. — Само се успокой. Всичко е наред. Вече всичко е наред.

Болдън го пусна от стената и отстъпи крачка назад. Кравиц пристъпи, залитайки, в хола и се строполи върху дивана. Наближаваше петдесетте. Беше нисък, с приведени рамене, но с жилавата фигура на бегач. Косата му беше къдрава и черна. Имаше дълъг костелив нос, брадичката му не внушаваше сила, но кафявите му очи бяха огромни. След минута успя да възстанови дишането си.

— Много си го закъсал, приятел. Накиснал си се до шията.

— Същото можеш да кажеш и за себе си.

Кравиц изкриви лице в болезнена гримаса и се хвана с двете ръце за корема.

— Аз пък си мислех, че върша малко следователска работа за новия председател на управителния съвет на „Харингтън Уайс“. О, по дяволите!

Болдън приседна до него, на ръба на дивана.

— Какво откри?

— Първо ти трябва да ми кажеш нещо. Защо толкова се интересуваш от Мики Шиф?

— Имам си причини. Послушай съвета ми: по-добре ще е за самия теб да не ги знаеш. Нека само да се ограничим засега с това, че Мики е пълен боклук.

— Ако ще се опитваш да пробуждаш съвестта ми, по-добре се откажи. Захвърлих я на прага още когато постъпих в „Прел“. Ние не сме благотворителна организация.

— Писна ми от хора, които само повтарят, че не ги е грижа кое е правилно и кое — грешно. Ти искаш да узнаеш какви са моите подбуди. Добре. Ето ти една: снощи някакви мъже ме отвлякоха насред улицата, за да ми зададат няколко интересни въпроса, докато аз стоях върху една греда от скелето на седемдесетия етаж на един строящ се небостъргач. Нямах представа за какво ми говореха, само че това нямаше никакво значение за тях. Те също не бяха от благотворителна организация. Единият имаше татуировка на гърдите, за която съм сигурен, че е свързана със „Сканлън Корпорейшън“. Направих някои проверки и открих, че Мики Шиф е работел за компания, която преди двадесет години е купила „Сканлън“. Това достатъчно ли ти е като за начало?

— Напълно. Само бих добавил, че той бе до теб на онзи видеозапис, когато Сол Уайс е бил застрелян. Впрочем видях записа. Доколкото разбирам, ти смяташ, че Шиф е бил замесен в изхвърлянето ти от фирмата. Прекалено много съвпадения. Гарантирам ти, че си прав. Изглежда, че си убил не когото трябва.

— Не съм убил Сол.

— Вече ми го каза. — Кравиц се облегна и кръстоса крак върху крак. — Сега поне знам защо си подал оплакване за нападение с цел грабеж срещу неизвестен мъж в участъка на Тридесет и четвърта улица.

Двамата мъже се спогледаха.

— Защото някой се опита да ме убие — рече накрая Болдън.

— Добра причина — съгласи се Кравиц и кимна към преддверието на апартамента. — Оставих там чантата си. В нея има нещо, което ще те заинтересува.

— Да не искаш да кажеш, че ще ми покажеш какво си открил за Мики Шиф?

— Може ли?

Болдън се изправи и донесе чантата. Остави я на дивана между тях. Кравиц я отвори и се зае методично да подрежда папките върху масата.

— Е, добре тогава, да караме поред — промърмори той. — Папката за Даяна Чеймбърс. — Взе я и я отвори. — За нея няма данни в нито една болница. Не е и вкъщи. Или поне не отговаря нито на звъненето на вратата, нито по телефона. Но нищо чудно да е само някаква евтина уловка, целяща да проследят кой ще я потърси. За нея няма и доклад в полицията. Или поне в нито едно от петте големи нюйоркски предградия, а ти каза, че престъплението е станало в Манхатън.

— В центъра на Манхатън.

— Да. Обаче не открихме свидетели, които да потвърдят, че лошият Болдън се е нахвърлил върху Даяна Чеймбърс, за да сплеска физиономията й. Както няма и данни някой адвокат да е предявил обвинение срещу теб.

— Но Мики Шиф каза, че тя е подала оплакване. Каза ми още, че от полицията ме чакали, за да ме арестуват на излизане от сградата.

— Излъгал те е — сухо и делово му обясни Кравиц. — С този Шиф имахме по-голям късмет. Не знаехме, че е служил във флота.

— Да, значи нашият Мики е някой легендарен герой от морските битки — ехидно подхвърли Болдън.

— Не бих описал господин Шиф като легендарен герой. — Кравиц измъкна нова папка от купчината на масата. — Работата е там, че истината е много по-прозаична. Подполковник Шиф е служел в тила, като офицер, отговарящ за контролирането на доставките. Но пък иначе досието му е безупречно. Пълно с похвали, награди и препоръки за следващото му издигане. С една дума, завидна кариера. А след като напуснал флота, постъпил в малко известната фирма „Дифънс Асоушиейтс“.

Болдън кимна, всичко си идваше на мястото.

— Шиф е останал в тази компания само девет месеца, след което се е преместил в „Харингтън Уайс“.

— Естествено, след като междувременно „Дифънс Асоушиейтс“ е обявила банкрут — добави Болдън.

— Тук няма нищо съмнително. Просто няколко лоши инвестиции. Била е платена твърде голяма сума за „Фанинг Файърармс“ и компанията не е могла да се съвземе, въпреки усилията на господин Шиф. Това е всичко.

— А после какво се е случило?

Внезапно Мартин млъкна и се зае да прибира енергично папките в чантата си.

— Още не сме свършили — предупреди го Болдън.

— Аз свърших. — Кравиц закопча чантата и се изправи. — Така както виждам нещата, Том, ти достатъчно се възползва от мен.

Болдън остана седнал.

— Да не би да очакваш, че ще те спра? Върви си, щом толкова искаш. Но ще те оставя сам да обясниш на шефа си Алън Прел, че си използвал ресурсите на фирмата в полза на един заподозрян като убиец, при това, без да си го проверил предварително. Ти сам го каза. Мислел си, че помагаш на следващия председател на управителния съвет на „Харингтън Уайс“. Струва ми се, че се издъни. Точно сега твоят задник е накиснат в мръсотията също толкова дълбоко, колкото и моят. Ако ми помогнеш, ще помогнеш и на себе си. Ако ме заловят, рано или късно ще излезе наяве, че сме се срещнали. Не очаквам на твоя шеф Алън Прел да му хареса, че си се сдушил с един убиец. Както няма да се хареса и на „Харингтън Уайс“. — Болдън сви рамене. — Ти решаваш.

Кравиц го заобиколи и се отправи към вратата.

— Желая ти успех, Том. — След което отвори вратата и излезе от хотелския апартамент.

Той го остави да си тръгне. Нямаше да го моли. Пък и какъв смисъл имаше? Мартин бе потвърдил това, което и сам знаеше. Шиф бе замесен с „Дифънс Асоушиейтс“. Отвори бутилка минерална вода и жадно я пресуши.

Почукването на вратата го сепна. Отиде до нея, надзърна през шпионката и веднага я отвори.

— Защо се връщаш?

Мартин Кравиц се промъкна покрай него, но този път се спря чак в спалнята.

— Не съм чак толкова цинично копеле, колкото може би си мислиш. Ако наистина беше убил Сол Уайс, никога нямаше да ме пуснеш да си тръгна. Затова стигнах до извода, че си невинен, а пък някой от твоята фирма се старае да те очерни. Като се имат предвид сведенията за Мики Шиф, до които се добрах днес следобед, започвам да се изпълвам с вяра, че ще ти помогна да се измъкнеш от тази каша.

Болдън кимна:

— Радвам се да го чуя. По-добре седни тук.

Кравиц се настани на дивана и отново отвори чантата си. Въздъхна и плесна с длани по коленете си.

— И така… Последната задача, която е била възложена на подполковник Шиф, преди да се уволни като офицер по тиловото снабдяване, е била свързана с надзора по екипиране на морската пехота с пистолети от ново поколение. Според неговите препоръки щабът на морските пехотинци подписал договор за доставка на деветмилиметрови пистолети от „Фанинг Файърармс“ за седемдесет милиона долара.

— Интересно.

— Не е толкова интересно колкото следващото: същият господин Шиф си купил „къщурка“ в Маклийн, Вирджиния, за един милион и 200 хиляди долара. Но кога? Само няколко месеца след уволнението си от флота. Специално искам да ти напомня, че това е станало през 1984 г., когато да си купиш дом за един милион долара означаваше нещо повече от къща с градинка, с мраморен под и мраморна тоалетна, в която да си плакнеш задника. Местенцето на Шиф било върху съседния парцел на имението на фамилията Кенеди — Хайкъри Хил.

— Добро съседство.

— Шиф е получил максималното заплащане по десетобалната скала. През изминалите деветнадесет години във флота е получавал максимално възможната за чина си заплата от петдесет и две хиляди долара на месец. Само че това не обяснява откъде с имал един милион долара.

— Да не би да е разполагал с още пари от някой доверителен тръст? — попита Болдън. — Или пък е получил щедро наследство от родителите си?

— Отговорът и на двата въпроса е: „Не“. Според извлеченията от кредитните му сметки в тях никога не се задържала сума, по-голяма от двадесет и две хиляди долара. Е, да, изглежда впечатляващо, обаче едва ли му е стигнало да събере триста и двадесет хиляди долара само за първоначалната вноска за новата му къща.

— Триста и двадесет хиляди долара? Никак не е зле за един офицер. — Болдън погледна Кравиц в очите. — Да не би да искаш да кажеш, че Шиф е уредил договорът да бъде възложен на „Дифънс Асоушиейтс“, а в замяна е получил тази къща и новата си служба?

— Не съм казал това. Работата е там, че не разполагам с достатъчно доказателства, Том. Това, което мога да ти предложа, са само мои догадки или предположения, базиращи се на събраната досега информация. Но — добави той след кратък размисъл — всеки здравомислещ човек може да стигне до подобни изводи. — За миг Мартин млъкна, колкото да си поеме дъх. А когато пак заговори, гласът му бе смекчен и дори се долавяше в него нотка на страх: — Сега ти въртиш ли някакъв бизнес с „Джеферсън Партнерс“?

— Да. Помагам им да купят една компания, обработваща данни за купувачите. Името й е „Трендрайт“. Чувал ли си за нея?

— О, да определено съм чувал. — Кравиц сведе поглед към пода. — Преди малко ти спомена „Сканлън Корпорейшън“. Ако се върнем в края на седемдесетте години, ще видим, че тогава „Сканлън“ се е разделила на две. Едната от новите две компании се посветила само на софтуер за системи за проследяване, като най-интересното е в това, че използвала същия този софтуер, за да събира сведения за купувачите. Мисля, че сега вече му казват другояче… ровене из данните или нещо подобно. Та тази компания, която тогава била основана, се казвала „Сентинъл Майкросистемс“, със седалище в Олбани, щата Ню Йорк.

— Никога не съм чувал за нея.

— О, и не би могъл да чуеш. Било е много преди твоето време. Но това, което трябва да знаеш, е, че преди няколко години тази компания е променила името си. И сега се нарича „Трендрайт“.

— Казваш, че първоначалната компания се е разделила на две?

— Другата е посредник. Официално са престанали да съществуват, но неофициално… — Кравиц само сви рамене.

Преди Болдън да успее да му зададе следващ въпрос, Кравиц бръкна в чантата си и измъкна един бледожълт плик.

— Замалко щях да забравя. Ти ме помоли да ти дам информация за проверките, които са били направени за теб. Всичко е тук. Доста интересни разкрития, свързани с твоето име. Имаш ли понятие защо майка ти го е сменила?

Болдън каза, че не знае.

Мартин затвори чантата си, надигна се и го потупа по рамото.

— Замесил си се с големите момчета. Пази се.

— Не — рече Томас, докато Кравиц крачеше към вратата. — Те се замесиха с мен. Ако скоро разговаряш с тях, предай им това от мое име.