Кристофър Райх
Клубът на патриотите (37)

36.

Веднага щом комисията освободи Джаклин, той стана и даде знак на Хю Фицджералд, че би искал да му отдели минута от времето си, за да разговаря с него насаме. Сенаторът от Върмонт се изкачи по стъпалата до другия край на подиума и хвана под ръка Джаклин, помагайки му да слезе по стъпалата.

— Е, Джей Джей, на какво дължа тази чест? Да бъда удостоен с лична беседа от един честен до мозъка на костите си милиардер? Дали да не припадна от възторг, или просто да помоля за автограф?

— Престани с тези глупости, Хю — прекъсна го Джаклин, докато се насилваше да се усмихва и дори се постара в гласа му да прозвучи нотка на уважение. — Какво се крие зад цялата тази твоя съпротива срещу предните запаси?

— Имаш предвид запасите или системите „Хоукай“?

— И едното, и другото! Ние свършихме дяволски добра работа при изграждането и доставката на системите „Авенджър“, а с новите „Хоукай“ ще се справим още по-добре. Дай ни шанс. Ако желаеш, нека се споразумеем да се ореже първоначално заплануваната квота до шестстотин единици, а аз ще смъкна десет процента от цената на системите и ще намаля малко средствата за резервните части.

— Ще се пазарим като конекрадци, така ли? — Фицджералд взе овехтялата си чанта и пое към изхода. — Джей Джей, стари мой приятелю, това е една от многото програми за превъоръжаване, от които ние не се нуждаем. „Авенджър“ ще може да се използва поне още десетина години. Може би дори още по-дълго, ако се усъвършенства. Забрави ли изтребителя Ф-14? Още използваме този прекрасен боен самолет, въпреки че бе създаден преди тридесет и пет години. Да подпишем законопроекта за финансиране на военните сили за бързо реагиране при извънредни ситуации, ще се равнява на това да тикнем зареден пистолет в ръцете на някой пияница.

— Но президентът Маккой като нищо може да ни въвлече в нова война. Говоря съвсем сериозно.

— Всичко в този свят се променя. Това е един от най-важните уроци, на които ме научи животът. Постави някой пацифист в Белия дом и няма да е изтекъл един месец дори, когато той ще започне да мисли също като… като теб как да ни вкара в следващата война. Не желая по ръцете ми да има още петна от кръвта на американските войници.

— За бога, престани да ми четеш морал! Слушай какво ще ти кажа. Ти си хладнокръвен човек, Хю. В наши дни се изисква твърдост, за да обърнеш гръб на армията.

— Глупости. По-скоро остро перо.

Джаклин се засмя гръмогласно и го потупа по гърба.

— Мога ли да ти предложа едно питие? — запита той с почти искрен тон. — Наближава един. Барът в Капитолия отваря по обяд, нали?

— Опасявам се, че няма да стане, Джей Джей. Не се засягай. Просто лекарят ми не позволява.

— Време е да започнеш малко по-добре да се грижиш за себе си. Колко изкара тук? Станаха ли тридесет години?

— Скоро ще станат тридесет и шест. Понякога се чувствам така, като че ли ще ме изнесат оттук само с краката напред.

Джаклин се доближи още повече до Фицджералд, за да може поне с рамото си да го докосне.

— Съществуват много начини, по които един умен мъж може да завърши кариерата си.

Фицджералд се спря и се изпъна с цялата височина на своите метър и деветдесет и два, с което сякаш се опитваше да изтъкне колко много доминираше над по-ниския Джей Джей.

— Да не би да ми правиш предложение да последвам примера на генерал Ламар Кинг и да се присъединя към твоя екип от съветници?

— Ние плащаме много, много по-добре, отколкото плашат данъкоплатците. Отлична заплата, но истинският удар може да се направи, ако притежаваш от нашите акции. Ако раздвижим някоя от компаниите ни като „Тритон Еърспейс“, ако й намерим подходящ купувач… — Джаклин повдигна едната си вежда, но нищо не каза повече. Макар че всъщност бе казал всичко.

Фицджералд продължи да крачи напред по коридора.

— Поласкан съм, но не вярвам, че можеш да научиш едно старо куче на нови трикове.

— Няма какво ново да се учи — обясни му Джаклин. — Ти вече знаеш как да използваш писалката си. Въпрос само на избор е да я използваш с черно мастило вместо с червено. Обещай ми, че ще си помислиш по въпроса. И не забравяй, че при нас ще срещнеш много от твоите стари приятели.

— Повече, отколкото ми се иска да го призная. Истински повратен момент, длъжни сме да проумеем това.

— О, Фиц, не бъди толкова жесток към себе си.

Когато стигнаха до вратата, двамата мъже на раздяла си стиснаха ръцете. „Джеферсън Партнерс“ пое дланта на Хю Фицджералд в своята и пристъпи още малко напред към по-едрия сенатор, за да се озоват едва ли не притиснати гръд до гръд.

— Слушай ме сега какво ще ти кажа. Довечера организираме малък прием за неколцина от нашите най-добри клиенти. В осем часа в моя дом, на Уайт Роуз Ридж. Френсис Тависток се съгласи да говори пред нас.

Лицето на Хю Фицджералд помрачня.

— Да не би да искаш да кажеш, че и тя е член на екипа ти?

Джаклин повдигна вежди. Изявлението, че бившият британски министър-председател ще се присъедини към екипа на „Джеферсън Партнерс“ в качеството си на „стратегически съветник“, се пазеше като най-важната изненада за тазвечерния прием.

— Ще се озовеш в добра компания, Хю. Време е нацията да ти се отблагодари за усилията, които полагаш за нея. Бог ми е свидетел, че ние ти го дължим.

Фицджералд, изглежда, остана очарован от последните думи.

— В осем часа ли каза?