Кристофър Райх
Клубът на патриотите (36)

35.

Джеймс Джаклин, президент на „Джеферсън Партнерс“, нагласи стола си и придърпа микрофона по-близо.

— Чувате ли ме, сенаторе?

— Чувам ви съвсем ясно, господин Джаклин — отвърна почитаемият Хю Фицджералд, старши сенатор от щата Върмонт и председател на сенатската комисия по одобряването на законопроектите. — Вие сте известен като човек, който умее да накара останалите да го чуят.

— Ще го приема като комплимент.

— Можете да го приемете както желаете. А сега да… — Фицджералд се изкашля. Шумната му кашлица като че ли разтресе всяко кътче и кухина в неговото сто петдесет и осем килограмово туловище. — Господин Джаклин прие да се яви днес тук, пред тази комисия, със задачата да свидетелства в полза на законопроекта за финансиране на военните сили за бързо реагиране при извънредни ситуации. Сега той е тук, пред нас, за да ни обясни защо толкова спешно се налага да одобрим изразходването на шест и половина милиарда долара от парите на американските данъкоплатци за плановете на Пентагона да попълни нашите предварително дислоцирани тилови запаси от оръжия и муниции.

След края на Студената война бе възприета доктрината предварително да се разполагат огромни складови количества от оръжия и резервни части към тях, както и муниции за използването им в сраженията и бойните кампании, тоест всичко от обувките за войниците до тежките танкове М-1-Ейбръмс, в стратегически точки, пръснати из цялото земно кълбо. Целта бе колкото бе възможно по-ускорено да се доставят снаряжението и резервното оборудване до зоната на бъдещите военни действия. Идеята всъщност бе съвсем проста: щабните стратези бяха убедени, че е много по-лесно и по-евтино да се пренесе един танк, с тегло петдесет тона, от базата на остров Диего Гарсия в Индийския океан до полесраженията в пустинята на Ирак, вместо да се транспортира по въздуха чак от форт Худ в Тексас. „Предните запаси“, както наричаха военните на своя жаргон тези предварително дислоцирани запаси, позволяваха на генералите да изтеглят войските напълно готови за бой до фронтовата линия за броени дни, а не за седмици, както бе ставало в далечното минало. Понастоящем въоръжените сили на Съединените американски щати поддържаха такива „предни запаси“ на остров Гуам в Тихия океан, на остров Диего Гарсия в Индийския океан и на територията на Румъния, а също и на товарните кораби, плаващи в Тихия океан, в Средиземно море и в Индийския океан. Съвсем не бе случайно, че военните стратези възприемаха тези тилови бази като изключително важен, съществен компонент за способността на Съединените щати да опазват презокеанското си могъщество.

— Точно така, сенаторе — кимна Джаклин. — Като бивш пилот на изтребител и ветеран от войните, а също и в качеството си на консултант към тъй важната за правителствената администрация Сметна палата аз чувствам за свой дълг да говоря тук от името и в подкрепа на всичките тези благородни мъже и жени, служещи в нашите въоръжени сили, който рискуват да се озоват на вражеска територия с недостатъчни запаси от оръжия и муниции.

— Ние оценяваме по достойнство и споделяме вашата искрена загриженост — прекъсна го сенатор Хю Фицджералд.

— Тогава ще можете да разберете защо бях толкова шокиран, когато научих от отчетите на Сметната палата, че нашите предни запаси са почти на изчерпване. Страната ни е в състояние на безпрецедентна заплаха. Войските ни зад граница действат на ръба на силите си. Достигната е критична точка.

— Хайде сега, струва ми се, че преувеличавате. В докладите е посочено, че само две трети от запасите ни са изразходвани, но не се споменава нищо за критична точка.

Фицджералд си сложи очилата с бифокални лещи, за да потърси нещо в книжата, оставени на бюрото пред него. Зад извитите като полумесец стъкла очите му изглеждаха твърдо непроницаеми, бездънни дори, почти като изваяни от мрамор. Набъбналите капиляри се очертаваха ясно по лицето му въпреки хлътналите му бузи. Облечен бе в своята „зимна униформа“ — черен костюм с жилетка и джобен часовник, напъхан в джобчето й като някаква драгоценна реликва от деветнадесети век. Черен вълнен костюм през зимата или ленен костюм с цвят на слонова кост през лятото — до това се свеждаха неговите две „униформи“. Не се разделяше с проклетите си одежди откакто се бе появил за пръв път в Капитолия преди тридесет и пет години. Или по същото време, когато лейтенант Джеймс Дж. Джаклин, пилот на изтребител от морската авиация на флота, се бе завърнал наскоро от Виетнам, окичил гърдите си с Почетния кръст за заслуги, но все още бе само един неопитен, млад и зелен съветник към Белия дом, назначен за пробен двегодишен срок.

Хю Фицджералд продължи:

— Честно казано, останах безкрайно смутен, когато узнах, че във военни действия взимат участие едва десет процента от нашите войски, които се водят на активна военна служба. Не смятам това да означава, че се приближаваме към критичната точка. Изкушавам се да допусна, че трябва да го приемем като полезен урок: друг път да бъдем много по-внимателни, преди да се намесим в някой военен конфликт.

— Сенаторе, не съм дошъл тук, за да участвам в дебати по политиката, а за да говоря за фактите, посочени в този задълбочено съставен доклад — заяви Джаклин. Не беше негова работа да се харесва или не на седящите тук членове на Конгреса. Неговата работа бе само да ги използва за целите си. — Ние притежаваме над десет хиляди единици подвижно оборудване, базирано в Близкия изток. Танкове, камиони, джипове и други подобни. И почти всичките те са били взети от нашите запаси, да не говорим за мунициите и лекото стрелково оръжие. Обаче още по-важен е фактът, че това се отнася и за резервните части за цялото това оборудване.

— И вие предлагате аз да одобря приемането на този законопроект, който ще ни позволи да купим ново оборудване.

— Да, точно така.

— Не може ли да изчакаме, докато се сложи край на военното противопоставяне и да превозим това оборудване обратно, за да го използваме после отново?

Джаклин решително поклати глава.

— Условията в пустинята са ужасни. Танковете се повреждат и се налага да бъдат ремонтирани. Не ни достигат танкови двигатели и предавателни механизми, затова сме принудени да експлоатираме безмилостно съществуващата бойна техника, която е годна за военни действия. Напомням ви, че наличностите от тези танкове след пет години могат да се изчерпат. По-малко от пет процента от тях си струва да бъдат връщани обратно.

— Следователно се нуждаем от нови?

— Да, сър.

— Нови танкове, нови камиони, нови самоходни оръдия „Брадли“?

— Да, сър.

— За да заредим нашите предни запаси?

— Точно така.

— И след всичко това вече ще можем да се успокояваме с мисълта, че сме напълно готови за следващата война и ни остава само да чакаме кога и къде ще избухне?

— Това означава, че ще бъдем в състояние да се браним от враговете ни! — възмутено протестира Джаклин.

— Аз пък не виждам иракски самолети да кръжат над Пърл Харбър, господин Джаклин. Искам да ви обърна внимание, че има разлика между полагането на основата на една империя и защитата на нашата република.

Но това е едно и също, мислено го опроверга Джаклин. Не можеш просто да си седиш така и да чакаш някоя отровна змия да те ухапе по задника. Веднъж вече си бяха позволили подобно лекомислено бездействие и така се стигна до Втората световна война. Единственият начин да направиш света по-сигурен е, като разпространяваш демокрацията. Като сваляш от власт тираните и деспотите и като предоставяш на всеки един шанса да се сдобие сам с полагаемото му се парче от тортата. Не, това не е строителство на империи. Това е икономика. Празният стомах ражда само недоволство, а днес недоволството на всички има само една мишена — Америка. Ако се отървем от това недоволство, не само ще се уталожи гневът, но и ще се отворят нови пазари.

— Сенаторе, тук става дума за това да приведем нашите въоръжени сили в състояние на пълноценна бойна готовност. А не да разпалваме нова война. — С театрален жест Хю Фицджералд измъкна един документ от папката пред колегата си до него и започна да чете от първия лист: — Осемстотин седемдесет и девет милиона долара за бойни каски, военни обувки и дрехи. Сто тридесет и два милиона долара за бронетанковите войски. Два милиарда долара за ново оборудване. Поправете ме, ако греша, но нали ние всъщност притежаваме всичките тези запаси тук, на територията на Съединените щати?

— Повечето от тях — да. Обаче е прекалено скъпо да ги превозваме през океана.

— И това ще ни струва още шест милиарда и двеста милиона долара? — Фицджералд поклати глава и се усмихна подигравателно. — Господи, а какво ще стане, ако някой наистина реши да ни окаже въоръжена съпротива?

Джаклин знаеше, че сега бе по-уместно да си премълчи. Беше по-добре да се съсредоточи единствено върху това, за което трябваше да пледира пред сенатската комисия. По дяволите, гърбът адски го болеше. Проклетото парче от онзи виетнамски шрапнел му отмъщаваше вече тридесет години, без да го оставя да си отдъхне. Ако знаеше, че изслушването щеше да продължи толкова дълго, щеше да си донесе своя удобен стол от „Принстън“. Но след като примигна, отново изправи глава и се загледа уверено напред. Стари те бойни коне може да прегъват колене понякога, но никога не се предават.

— А сега, господин Джаклин, ни очаква още една важна позиция от военната техника, изброена в приложения към законопроекта списък, за която специално искам да ни обърна внимание. Тук виждам, че е написано искане за седемстотин комплекта от допълнителната защитна система „Хоукай“ за хеликоптерите „Хоук“, произвеждана от „Тритон Еърспейс“. Същата онази компания „Тритон Еърспейс“ от Хънтингтън Бийч в Калифорния, която, доколкото ми е известно, преди няколко години бе изкупена от вашата корпорация „Джеферсън Партнерс“.

— Седемстотин комплекта представляват само първоначалната поръчка — напомни му Джаклин.

— Обаче системата „Авенджър“, която трябва да бъде заменена от „Хоукай“, е на въоръжение само от десет години. Виждам, че тук е написано, че системата „Авенджър“ изстрелва осем ракети „Стингър“ от клас „земя-въздух“, които могат да се презареждат за шест минути и така да се изстрелват ракетите като от картечница. Не се наблюдават чести откази при функционирането. Лесни са за употреба. И много ефективни. Все повече започват да ми допадат тези „Авенджър“. Бихте ли ми припомнили защо се нуждаем от подмяната на една от малкото наши оръжейни системи, които наистина вършат това, което са ни обещали техните производители?

— На този етап въобще не става дума да се заменят системите „Авенджър“ — обясни му Джаклин. — Сега обсъждаме нещо съвсем друго: подобряване на възможностите на нашата противовъздушна отбрана. Враждебните действия на нашите врагове напоследък изискват да дислоцираме повече от седемдесет процента от системите „Авенджър“, с които разполагаме, в зоните на военните действия.

— Простете ми, ако не съм успял да се запозная с последните новости в превъоръжаването на бойната авиация на нашите противници. Очевидно досега наивно съм си въобразявал, че основните военни действия, с които ни заплашват, е да преследват нашите войници с бомбени засади по пътищата.

— Системата „Авенджър“ вече е остаряла, изостанала и изживяла времето си — продължи Джаклин. — Новата система „Хоукай“ е способна да изстрелва по шестнадесет ракети „Стингър-2“, който е по-усъвършенстваният и много по-точно поразяващ модел. Може да се презарежда само за четири минути и притежава по-усилена броня, произведена в Америка. Докато противовъздушната зенитна система „Авенджър“ се произвежда в Белгия.

— Аз пък си въобразявах, че в Белгия се занимават само с шиенето на брюкселски дантели — пошегува се Хю Фицджералд. В залата избухна смях и Джаклин се насили да се присъедини. Американците не обичаха дебатите да протичат изцяло в крайно сериозен тон. — И какво се получава? Излиза, че „Авенджър“ не може да стреля със „Стингър-2“, така ли да го разбирам?

— Да, точно така.

— А сега бихте ли опреснили паметта ми? В течение на годините ние с вас толкова често сме се срещали тук, в тази сграда. Обаче не бяхте ли именно вие този, който седеше на този стол преди десет години и ме убеждаваше, че системата „Авенджър“ ще остане на въоръжение минимум четвърт век?

— Мисля, че всички ние сме изненадани от огромния напредък, постигнат от технологиите през всичките тези години.

— Ще приема този отговор за „да“.

— Нашите въоръжени сили гледат на „Хоукай“ като на свой приоритет.

— След като заговорихме за армията, бих искал да ви попитам дали ви говори нещо името Ламар Кинг?

— Генерал Кинг е съветник на „Джеферсън Партнерс“.

— Съветник? — запита Хю Фицджералд с престорено важен тон. — Да не би да става дума за това, което ние, простосмъртните, наричаме просто „служител“?

— Той е служител в „Джеферсън Партнерс“.

— А не беше ли именно генерал Кинг този, който представи първоначалната заявка за петстотин комплекта от системи „Авенджър“ преди десет години?

Джаклин кимна.

— От нашата съвместна работа аз опознах и се изпълних с уважение към генерал Ламар Кинг. Всъщност именно генерал Кинг ни консултира по програмата „Хоукай“. Всички ние в „Джеферсън Партнерс“ се гордеем с неговия принос към напредъка на нашата корпорация.

Фицджералд протегна шия и впери поглед в офицера с ордени по униформата, който бе седнал точно срещу Джаклин.

— Генерал Хартунг, по трите звезди на пагоните ви съдя, че скоро може да се пенсионирате от армията. Мога ли да ви запитам имате ли намерение да последвате примера на вашия предшественик генерал Кинг и също да преминете на работа в „Джеферсън Партнерс“? — Фицджералд веднага махна с ръка, за да отклони отговора на своя въпрос. — Не, не сте длъжен да отговаряте на това, сър. Не се съмнявам, че „Хоукай“ е много по-съвършена система от всички останали конкуренти — продължи Фицджералд. — Нито в това, че нашите въоръжени сили заслужават най-доброто, което може да им бъде предложено. Както не се съмнявам обаче и в това, че можем да вложим тези двеста и седемдесет милиона долара, предвидени тук за програмата „Хоукай“, за нещо много по-полезно.

Джаклин се втренчи във Фицджералд. Истината бе доста тревожна: „Тритон Еърспейс“ отчаяно се нуждаеше от тази поръчка. Дирекцията в компанията, занимаваща се с развитието на комуникационна техника, беше в окаяно състояние. Въобще целият сектор, работещ за цивилната електроника, едва се крепеше. Компанията бе затънала до гуша и бе на ръба на пълния крах. Без поръчката на военните за новите системи „Хоукай“ нито един чуждестранен клиент нямаше да се заинтересува от тях. Публична тайна бе, че другите държави, от Австралия до Индонезия и Полша — всичките те искаха само това, което бе на въоръжение в американската армия. Отрязването на поръчката на армията, щеше да сложи край на програмата „Хоукай“. Може би щеше да се наложи да закрие „Тритон Еърспейс“. И тогава петстотин милиона долара, инвестирани от „Джеферсън Партнерс“ в „Тритон Еърспейс“, щяха да отидат на вятъра. Крайно срамна и ужасно скъпа загуба, при това точно в най-неподходящия момент.

— Наш дълг е да бъдем подготвени за всяка евентуалност, сенаторе — заяви той. — Двеста и седемдесет милиона долара е скромна цена, ако искаме да опазим живота на нашите войни.

— Мога ли да запитам колко други компании има в портфейла на „Джеферсън Партнерс“, които ще се облагодетелстват от ускореното приемане на законопроекта за финансиране на военните сили за бързо реагиране при извънредни ситуации?

— Сенаторе, намирам вашите предположения за неуместни.

— Но не и аз. Благодаря ви, господин Джаклин, вече сте свободен.