Кристофър Райх
Клубът на патриотите (65)

64.

Вече само един-единствен милиметър разделяше върха на острието от оголената гръд на Болдън. Беше същият страховит боен нож на Вълка, с бяла лента, увита около дръжката. Едната страна бе назъбена, а другата — необикновено остра. С извити на гърба ръце и крака, привързани към стола, Томас въобще не можеше да помръдне.

— Защо го правиш? — попита той. — Знаеш, че не съм изпращал никакви документи. Нали си ме следил през цялото време?

Вълка подуши наоколо и се замисли.

— Много просто. За да изравним резултата. Ще те бележа със знака на господ, задето се осмели да пресечеш пътеката на Вълка. Важно е лошите момчета да бъдат белязани.

— По-добре ги избий всичките. Нека господ си ги прибере. Нали така?

— О, няма да те убия. Поне не сега. — Напъха памучна носна кърпа в устата на Болдън и залепи лепенка върху устните му. — Някои от момчетата обичаха да изтезават муджахидините. Обработваха ги, докато мозъците им станат на пихтия, чак тогава започваха да задават въпросите. А пък други предпочитаха да им режат пръстите на ръцете или на краката. Или да им трошат кокалчетата на пръстите. Но не и аз. Аз обичам да режа кожата. Повечето хора знаят какво ще изпитат, когато чупиш пръстите им или пъхаш бамбукови трески под ноктите. Ала никой не знае какво е да ти белят кожата слой по слой. За тях това беше чудовищно шибан кошмар, човече. Истинска средновековна инквизиция. Все си мисля, че не толкова болката, колкото страхът ги кара да проговарят.

Върхът на ножа се притисна в гърдите на Болдън, на сантиметър от дясното му зърно. Бликна кръв. Ножът проникна по-дълбоко и Вълка завъртя острието и го плъзна надолу към корема на жертвата си. Щом стигна до кръста, той направи хоризонтален прорез от около три сантиметра, после обърна острието и го върна назад.

Дотук болката бе ужасна, но все пак поносима. Томас се вгледа в очите на мъчителя си. Сякаш се взираше в бездънна черна бездна.

— За коравите като камък момчета — рече Вълка. — Ние те поздравяваме.

Отпорвайки ивица от кожата и плътта, Вълка рязко издърпа острието нагоре.

Болдън неистово закрещя.

* * *

Джаклин зърна Хю Фицджералд, потънал в задълбочен разговор с Франсис Тависток.

— Виждам, че двамата вече сте се запознали — рече той, притегли един стол и седна до тяхната маса.

Бившият британски министър-председател бе елегантна възрастна дама, с посивяла коса, прибрана в изискана фризура, със строго изражение на лицето и патрициански маниери, които биха спечелили одобрението дори на кралица Виктория.

— Сенатор Фицджералд тъкмо ми разказваше за следването си в Оксфорд. Знаете ли, че и двамата сме учили в „Бейлиол“. Какво удивително съвпадение!

— Да, трябва да призная, че Франсис ми допадна, макар че е била лидер на торите.

— О, Хю! — възкликна тя и го потупа по коляното. — Всички ние сме в една и съща лодка, ако може така да се каже.

— Това означава ли, че той вече е един от нашите? — попита Джаклин.

— Струва ми се, че постигнахме известен напредък в обучението на сенатора относно истинската природа на света — поясни Тависток. — Лоша, лоша и пак лоша. Не е ли така? Изборът е или ние, или те. Никога не можеш да си сигурен, че всички предимства са на твоя страна.

— Въпрос на здрав разум — заключи Джаклин. — Но аз се безпокоя най-вече за войниците. Нашите момчета не заслужават да измират само защото някакво си общество страда от комплекс за малоценност спрямо Америка. Съжалявам, но така мисля.

— Добре, стига толкова — махна с ръка Хю Фицджералд. — Спечели, Джей Джей. Утре ще подкрепя законопроекта ти. Франсис ме убеди, че шест милиарда долара не са чак толкова много за гарантиране на сигурността на нашите момчета.

— Хайде, хайде — обади се Франсис Тависток, грабна ръката на Фицджералд и я стисна. — Не се ли чувстваш по-добре, след като знаеш, че си взел правилното решение?

— Моята оферта остава валидна, ако пожелаеш да се оттеглиш от Сената — каза Джаклин. — Вече те очаква кабинет с името ти, изписано на вратата.

— О, Хю, препоръчвам ти да приемеш предложението му. Ще бъде чудесно да има с кого да споделям печеното телешко и йоркширския пудинг, когато идвам на гости.

Но на Фицджералд му стигаше за тази вечер.

— Ще си помисля, Джей Джей. Дай ми малко време.

Джаклин се изправи.

— Разполагаш с цялото време, от което се нуждаеш.

Оркестърът засвири. Фицджералд протегна ръка към госпожа Тависток.

— Искаш ли да танцуваме?

* * *

— Веднъж заловихме един наистина корав муджахидин — рече Вълка. — Беше зъл като побесняло куче. Над два метра. Извисяваше се над мен. С едни такива безумни сини очи. Доста си поговорихме. Беше някакъв техен военачалник, командващ около двеста диваци. И не се заблуждавай, те наистина са диваци. Аз уважавам всички религии — ислям, будизъм, каквато и да е там… но тези момчета… те идват от друг свят, човече. Искам да кажа, че те дори не са хора. Открих този тип сравнително лесно. Отведохме го в базата в Баграм за разпит. Да ти кажа честно, бях изплашен от него. Вече започвах да си мисля, че този кучи син ще ме надвие. Вървеше със счупено коляно. Знаеш ли колко боли това? — Вълка поклати невярващо глава. — Колко време мислиш, че му трябваше, докато си развърже езика? Десет минути. Дори не бях довършил звездата, която изрязвах върху гърдите му за спомен от времето, прекарано с Чичо Сам. А ти все още се държиш. Мислим се за много корави и печени, нали?

Вълка издърпа кърпата от устата на Болдън, после натисна върха на острието в гърдите му.

— Пак ще те попитам, Томи: направи ли или не копие от файловете на господин Джаклин?

— Нямах време — прошепна Болдън. — Ти беше там. — Устата му бе пресъхнала, а устните — напукани. Не смееше да се погледне. Щеше да бъде по-лошо, ако види какво бе направил Вълка с него. Дишаше на накъсани хрипове, при най-лекото повдигане на гръдния кош назъбеното острие се врязваше все по-дълбоко в корема му. Целият изгаряше в огън.

— Лъжец — процеди Вълка. — Знам, че си направил. Кажи ми само къде си го изпратил.

— Нямах време. Ти сам видя. Нямах време.

— Грешен отговор — рече Вълка.

Под трепкащата светлина острието отново проблесна.

* * *

Когато свърши, Вълка захвърли Болдън в стаята при Джени.

— Изглежда, казва истината. Погрижи се за своя човек. Оказа се доста корав.

Тя се втренчи в гърдите на Том, видяла кръста, изрязан върху плътта му. Нададе приглушен писък.

— Господи, какво си направил с него?

— Белязах го с божия знак.

Болдън политна неудържимо и рухна в ръцете й.