Кристофър Райх
Клубът на патриотите (4)

3.

Петимата мъже, които се бяха събрали в Дългата зала, стояха край здравата дървена маса и чакаха часовникът да удари дванадесет в полунощ. Срещите започваха с началото на новия ден. Новият ден носеше надежда, а надеждата бе крайъгълният камък на републиката. Никой не пушеше, нито пиеше. И двете прегрешения бяха забранени по време на срещите. Но нямаше правило да не се говори. При все това в стаята бе тихо като в гробница. Беше възникнал един проблем, който никой от присъстващите не бе предвидил. Проблем, с какъвто техният комитет никога не се бе сблъсквал.

— Проклет да е — промърмори господин Морис и хвърли заплашителен поглед към часовника, поставен върху полицата на камината. — Кълна се, че е спрял да тиктака.

Някога този часовник се бе намирал на борда на флагманския кораб „Добряка Ричард“, собственост на Джон Пол Джоунс, и бе запазен какъвто е бил. В корабния дневник Джоунс се бе оплакал от навика му да изостава.

— Търпение — успокои го господин Джей. — Остава още минута и ще можем да обсъдим всичко на спокойствие.

— Лесно ти е да го кажеш — троснато възнегодува господин Морис. — Предполагам, че съдът е във ваканция. Можеш да спиш през целия ден.

— И аз мисля така — обади се с тих глас господин Вашингтон, но това бе достатъчно, за да ги накара да млъкнат.

Събралите се бяха представители на правителството, промишлеността и финансовия свят. Адвокати, бизнесмени, политици и полицаи. За пръв път на подобна среща бе поканен представител на четвъртата власт: един журналист, притежаващ честността на човек от Средния запад, който имаше тесни връзки с правителството.

Те се познаваха добре, макар и не съвсем отблизо. Трима от петимата през последните двадесет години бяха седели или стояли прави, както често се случваше в тази стая, увлечени в оживени спорове. Най-новият им член, журналистът, бе официално приет преди три години. Първият — по традиция техен лидер и prima inter pares^[1] — ги бе водил през последните осем години — най-дългия период за заемането на този пост, позволен от конституцията.

Тази вечер се бяха събрали, за да изберат заместника му.

В този миг старинният часовник започна да отброява полунощ. Мъжете заеха местата си около масата. Когато заглъхна и последният удар, всички сведоха глави и започнаха да се молят.

— В този момент ние отправяме гореща молитва — заговори господин Вашингтон — към нашия бог да закриля Съединените американски щати, да изпълни сърцата на нашите граждани с дух на подчинение към правителството, с братска любов и привързаност един към друг, а най-вече към техните братя, които служат вярно на страната си, да прояви святата си снизходителност към нас и да ни научи да въздаваме справедливост, да бъдем милостиви, щедри и великодушни, изпълнени с човеколюбив и доброта, които са основните качества на нашия божествен творец. Защото ако не опитаме смирено да го следваме и да бъдем достойни за него, никога не можем да се надяваме да станем една щастлива и благоденстваща нация.

— Амин — изрекоха всички в един глас.

Думата бе дадена на господин Вашингтон. Той стана от мястото си начело на масата и пое дълбоко дъх.

— Джентълмени — започна, — откривам настоящата среща…

— Крайно време беше — промърмори господин Морис. — В шест сутринта трябва да хвана самолета за Ню Йорк.