Кристофър Райх
Клубът на патриотите (39)

38.

Бил Донахю забързано прекоси склада на „Тритон Еърспейс“, намиращ се в Алегзандрия, край брега на река Потомак във Вирджиния.

— Готов ли е резервният екземпляр на президентския подиум? — попита той вицепрезидента по продажбите.

— Вече сме напълно готови да го натоварим на камиона.

— Проверете всички електрически връзки. Онези от секретните служби са под пара.

— Всичко е изправно и работи. Водонепроницаемо и херметизирано.

— Къде е? Обещах на Фиск, че до два през нощта ще му доставя подиума на Капитолия. — Донахю погледна часовника си. По дяволите, вече бе два и четиридесет. Движението към центъра беше адски претоварено. А както се канеше да завали сняг, условията за пътуване още повече щяха да се влошат. Вече дори и екседринът не му помагаше срещу главоболието.

— Ела с мен. Може да се наложи и ти да помагаш.

Донахю закрачи покрай товарната рампа. Мотокарите шумно кръстосваха напред-назад, пренасяйки кашони, натъпкани с електроника. Мъжете, покатерили се на десетметровите камари от дървени палети, си подвикваха един на друг. Понякога само се чуваше песента на Ли Гринууд „Бог да благослови Щатите“, лееща се от високоговорителите. Складовата база в Алегзандрия се използва предимно за експедиция и ремонти на всичките продукти в производствената листа на „Тритон Еърспейс“, които не бяха с военно предназначение. Към тази категория се причисляваха късовълновите радиоприемници, полицейските радиостанции и комуникационни системи, интеркомните уредби, високоговорителите и микрофоните и резервните части за тях.

Като повечето от директорите в „Тритон Еърспейс“ Донахю бе постъпил в компанията веднага след края на военната си служба. Дипломира се като офицер в академията на военноморските сили и изкара целия осемгодишен срок на ЕА-6В Праулърс — самолет към морската авиация, основно предназначен да следи за съветски подводници. Но тъй като на руснаците им се наложи да ограничат силно своята подводна активност, търсенето на неговата специалност спадна, а перспективите се очертаваха още по-неблагоприятни. Предложиха му повишение и работа в службата за запасняци, ако би потвърдил, че държи на всяка цена да остане във флота. Ала той не се съгласи. Ако досега бе понасял дългите часове на дежурствата и сравнително ниското заплащане, то това се дължеше единствено на любовта му към летенето. Но да се заседи зад някое бюро — а конкретното бюро, което му предлагаха, на всичкото отгоре се оказа в Детройт, щата Мичиган — това вече му дойде в повече, особено тогава, когато започна да се нуждае от повече пари. Затова напусна флота и постъпи в „Тритон Еърспейс“. Като младоженец, който освен това очакваше първото му дете да се роди след шест месеца, бе крайно време да се замисли как да закръгли сметката си в банката.

— Ето го подиума — показа му го вицепрезидентът, чието име беше Мърчи Ривърс.

Ривърс се приближи към единия от товарачите, по-едрия, който вече от пет години се бе разделил с поделението на зелените барети.

Донахю пък се загледа в другите двама товарачи, които бутаха обвития в найлон подиум към тях.

— Хм, нещо… нещо ми изглежда по-голям.

— Това е най-новият ни модел. Тъй като искаме да ни гледат един милиард зрители пред телевизорите, шефът заповяда да го направим по-добър от всичко, което досега сме изработвали. Този тук е с пет сантиметра по-широк в основата. И тежи с тринадесет и половина килограма повече от оригиналния екземпляр.

— На какво се дължи това увеличение на теглото? — полюбопитства Донахю.

— Работата е там, че решихме да добавим допълнителна, непроницаема за куршумите броня. Сега вече не се плашим дори и от атака с противотанкови ракети с дистанционно управление. Защитният слой от кевлар също не е лек заради значителната си дебелина.

— Чудесно. Няма друго съоръжение, което да му съперничи по степен на защита.

— Амин — довърши Ривърс вместо него.

Работниците повдигнаха подиума върху спускащата се платформа на камиона.

Донахю удари с юмрук по затворените вече задни метални врати.

— Просто искам да съм абсолютно сигурен, че върху него е монтирано президентското кресло.

— Не се тревожи, приятел — успокои го Ривърс, докато безгрижно махаше с ръка, сякаш тактуваше някое джазово парче. — Специално е изработено за президента Маккой.