Кристофър Райх
Клубът на патриотите (30)

29.

Елингтън Фиск забързано изкачи стъпалата, водещи към Капитолия.

— Какво не е наред тук? — попита той групата мъже, които веднага го наобиколиха.

— Микрофонът се повреди — обади се един от тях.

— Нещо не е наред с връзките на проводниците — добави друг.

— А къде е главният електротехник?

— На подиума — отговори трети.

Фиск разблъска тълпата, сред която разпозна представителите на полицейската охрана на Капитолия, на парковата полиция на Съединените щати, един член на организационния комитет за церемонията по встъпването на президента в длъжност и двама полковници от Вашингтонския гарнизон. Спря се едва когато стигна до мястото, където президентът трябваше да се закълне и да произнесе приветствието си към нацията.

Зад него, по стъпалата, водещи към Капитолия, бяха подредени подпорите за скамейките за почетните гости. Както и редиците от столове, всичките номерирани. Всичко тук изглеждаше в пълен ред. Имаше места приблизително за около хиляда от поканените гости. Всеки от тях бе задължен да представи билета си и документа за самоличност. Това важеше за всички, от най-високопоставените, като председателя на Върховния съд, та чак до племенницата на сенатор Меган Маккой, макар тя да бе едва четиригодишна.

— Кой е питал за мен? — Един едър, небръснат мъж в син работен комбинезон и износено яке набързо се представи с думите: — Аз съм Майк Рицо. — И показа служебната си карта. — Вие ли се обадихте за микрофона?

— Точно така — потвърди Фиск. — Ако е повреден, защо просто не го подмените? Отвинтете проклетата машинария и поставете нов.

— Само че не е толкова просто — обясни Рицо. — Всеки от тези микрофони е вграден в подиума към носещия корпус. Всъщност във всеки от тях има общо по четири насочени микрофона. Размерите им са колкото пощенски марки. — Той сви рамене, за да покаже, че е много впечатлен. — Това тук е последна дума на техниката.

Фиск опипа с ръка ръба на подиума. Невъзможно бе дори да се види някой от тези микрофони.

Господи… дори и с нокът не мога да ги напипам…

Проливният дъжд още повече се усили. Тежките капки като че ли експлодираха по лицето му. Според прогнозата през нощта времето щеше да се влоши още повече и не бе изключено да го обърне на сняг. Мислено си отбеляза да провери два пъти как се справят ръководителите на обществения транспорт на Вашингтон и дали работят всички снегорини.

— Някой ще бъде ли така любезен да се погрижи за опъването на предпазния навес? — извика той.

Планирането на тържествената церемония при встъпването на новия президент в длъжност бе започнало с пълна пара още преди дванадесет месеца. Фиск бе разпределил дейността по сигурността на девет оперативни области: разузнаване; експлозиви и други взривоопасни материали; юридическа част; реакция при аварийни ситуации; проверки на документи за самоличност; специфични особености на терена; комуникации между многобройните агенции, работещи за сигурността (съкратено КМАС); транспорт и забрана на полетите. Проблемът с този подиум попадаше в компетентността на комисията за специфични особености на терена. Както подсказваше самото название, това засягаше задачите, свързани с преоборудването на зоната пред Капитолия за предстоящото важно събитие. Което на свой ред включваше всичките места за сядане и приспособленията за надзор на площадката, както и монтирането на стойките за телевизионните оператори, въобще подготвянето на цялата зона за представителите на медиите. Всички електрически съоръжения в нея трябваше на всяка цена да бъдат проверявани за изправността им.

Един неработещ микрофон, когато президентът ще произнася своята тържествена клетва пред погледите на цялата нация, бе втората по значимост злина, която би могла да се случи утре.

Фиск обиколи набързо отвън носещия корпус на подиума. По нищо не се различаваше от корпуса на другите платформи, които се използваха при различните появи на президента на открити площадки. Дървената основа бе закрепена към металната носеща опора, боядисана в синьо, към която креслото на президента бе задържано чрез магнити. Цялата конструкция бе изработена във Вирджиния от кленово дърво, доставено от Джорджия, но също и от китайски текстолит и индийска пластмаса. Типично за американския начин на производство на продукти, характерен за днешното време.

Фиск се огледа наоколо. Гигантски американски знамена висяха по стените на Капитолия. По стъпалата до подиума вече бе застлан широкият син килим. Той се зарадва, като видя, че предвидливо го бяха оставили завит с найлон. Високите витрини около периферията на балкона и от двете страни на зрителските скамейки бяха от бронирано, непробиваемо от куршумите стъкло. Опитното му око бързо откри стратегическите точки по покрива на Капитолия, където неговите снайперисти след броени часове щяха да заемат предварително указаните им позиции. А зад тях, недостъпни за полезрението на публиката, се намираха батареите с ракетите „Авенджър“ за противовъздушна защита. От двете страни на подиума бяха монтирани рефлектори на ТелеПромТер. Фиск не се съмняваше, че поне те бяха напълно изправни.

Той се обърна и се загледа към монумента на Вашингтон. Само на двадесетина метра от него се издигаше внушителният скелет на кулата за телевизионните оператори, който отчасти му запречваше гледката към централната алея. Дългата зона за разходки сега беше покрита със стъпкан мръсен сняг, под който само тук-там се забелязваха остатъците от миналогодишната трева. В момента централната алея бе съвършено пуста, ако не се брояха няколкото двойки патрулиращи полицаи, не смеещи да се отдалечават много от оградите, за да държат под око тълпата отвъд тях. След по-малко от двадесет и четири часа, независимо дали ще грес слънце, или ще се лее дъжд, проливен като сегашния, над три хиляди души ще изпълнят цялата тази зона. Американците примират от желание да станат свидетели на най-тържествения церемониален ритуал — клетвата на четиридесет и четвъртия президент на Съединените американски щати, както и на грандиозния парад, който ще последва, за да се ознаменуват най-важните събития в историята на нацията.

— Няма ли някакъв начин да се смени този микрофон? — обърна се Фиск към Рицо.

— Само един — чу се още един глас. Принадлежеше на млад бял мъж, спретнато облечен, с приятна външност. — Аз съм Бил Донахю от „Тритон Еърспейс“. Ние изработихме този подиум. Единственият начин да се блокира тоя микрофон е да се отвори ремонтният панел и да се прекъснат проводниците. После трябва да се монтира външен микрофон над подиума.

— Да се монтира външен микрофон? — попита Фиск.

— Да, сър, най-обикновен външен микрофон, от ония, с които много добре сте запознат. Можем да пробием отвор и да прекараме кабела под подиума, за да свържем микрофона към озвучителната система.

Фиск се усмихна и поклати глава, сякаш този младок Донахю се опитваше да му погоди някакъв нескопосан номер. Външен микрофон. Едър, черен, продълговат като банан, едва ли не натикан в лицето на сенатор Маккой, докато тя говори на двеста и петдесетте милиона американци и на милиардите други зрители и слушатели от целия свят. Не, това не беше решение на проблема. Не, освен ако Елингтън Фиск не желаеше да завърши кариерата си във филиала в Сиера Леоне.

— Нещо ново от разузнаването? — обърна се Фиск към своя първи помощник Лари Кенеди.

Разузнаването бе отговорно за поддържане на всевъзможните контакти, по всички канали, с ЦРУ, ФБР, военното контраразузнаване и всички останали агенции, ангажирани с поддържането на реда и мерките за сигурност, независимо от вида и категорията на заплахите. Дейността им обхващаше всички възможни варианти — от старателно подготвени терористични актове до налудничави действия на самотни стрелци. Утре в продължение на два часа стъпалата пред Капитолия щяха да се превърнат в най-внушителната мишена в световен мащаб. Затова тази мишена трябваше да се окаже и най-труднодостъпната. В световен мащаб.

— Засега не е постъпило нито едно обезпокояващо съобщение — докладва му Кенеди.

— Господин Донахю — изрече Фиск с недоволен тон.

— Слушам, сър.

— Разполагате ли с резервен подиум, готов да ни бъде доставен?

— Да, господин Фиск. Резервният екземпляр, в напълно завършен вид, се съхранява в склада ни в Маклийн. Ще го доставят тук към четири часа сутринта. Сега монтират последния, най-важен детайл — президентското кресло.

— Да бъде тук до два през нощта — заповяда Фиск и се отдръпна от подиума. — И не забравяйте първо да го проверите. Искам да съм напълно сигурен, че всичко е в изправност, преди да се заемем с монтажа на място. Повикайте ме, когато оборудването пристигне.

Фиск се вгледа в небето. Ако не престане този проклет проливен дъжд, контролирането на трите хиляди присъстващи на церемонията определено ще бъде сериозно затруднено. Ако подиумът бе единственият проблем, той просто щеше да махне с ръка и да се прибере някъде на сухо. Внезапно усилилият се дъжд отново оплиска лицето му.

— Къде е навесът? — сърдито се провикна той, без да има предвид конкретен свой помощник. — Първата жена, президент на Съединените американски щати, ще положи тук своята клетва пред очите на цялата нация след по-малко от двадесет и четири часа, затова не може да допуснем да бъде с провиснала фризура. Тази жена трябва да изглежда добре.