Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Patriots’ Club, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кристофър Райх
Заглавие: Клубът на патриотите
Преводач: Диана Кутева; Стамен Стойчев
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 954-26-0449-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5740
История
- —Добавяне
Миналото
Топлият порив на вятъра се изви над Уест Ривър, издигайки във въздуха вихрушка от боклуци и прах. Двамата мъже извърнаха лица, за да се предпазят, и подновиха разговора си.
— Както винаги, ти преувеличаваш — заяви генералът. — Наистина смятам, че трябва да се успокоиш. Тази твоя невъздържаност ще те погуби.
— Не мисля така — възрази спътникът му, който бе по-млад и е една глава по-нисък. — Огледай се наоколо. Цялата страна е разкъсана. Банда престъпници са окупирали съдилищата на запад. Фермерите в Пенсилвания ден след ден лобират за намаляване на данъците, а кралят на памука от Юга изобщо не желае да си има вземане-даване с нас. Ние сме разединени и слаби, неспособни да постигнем някакво решение.
— След време ще разрешим всичките им проблеми.
— След време републиката ще престане да съществува! Страната ни вече е прекалено голяма, толкова променена. Вървиш по Бродуей и отвсякъде чуваш различна реч — германска, руска, испанска. Където и да се спре погледът ти, виждаш само емигранти. Ще ти дам един долар за всеки говорещ английски, който ми намериш.
— Доколкото си спомням, и ти си пришълец в тази страна.
По-ниският мъж много отдавна бе забравил произхода си. По професия беше адвокат, стегнат и елегантен, с правилния нос на римски сенатор и бледосини очи.
— Ние забравихме каква беше нашата цел. Войната ни обедини. А сега всеки действа сам за себе си. Не го одобрявам и няма да го подкрепя. Не и след всички жертви, които направихме. Нуждаем се от твърда ръка, която да въведе ред. От един глас. От една цел и един водач.
— Води ни гласът на хората.
— Тъкмо в това е проблемът! Не може да се вярва на „гласа народен“! Те са само една презряна тълпа!
— Но това е американският народ! — възрази генералът.
— Тъкмо това искам да кажа — дойде циничният отговор. — Виждал ли си някога по-необуздана сган?
Генералът закрачи нетърпеливо, докато погледът му блуждаеше по Уолстрийт и оживеното пристанище. Всеки ден пристигаха кораби. Все повече непознати пришълци прииждаха, за да заселят тази необятна земя, всеки с обичаите си, със своите предразсъдъци и традиции. Всеки със собствените си приоритети; приоритети, които по природата си са егоистични. Какво биха могли да донесат, освен разногласие, безредици и всеобщо разединение?
— И какво предлагаш да направим?
Адвокатът му даде знак да се приближи.
— Имам една идея — прошепна той. — Нещо, което ще ти помогне.
— Да ми помогне?
— На президента и правителството. На страната. — Мъжът отпусна длан върху ръката на генерала. — Един начин как да заобиколим „гласа народен“. Да въведем ред. Да видим изпълнена нашата цел.
Генералът се втренчи в събеседника си. Бяха приятели почти от двадесет години. По-младият мъж му беше помощник и съветник по време на войната. Беше проявил смелост на бойното поле; съветите му винаги бяха мъдри и навременни. Можеше да му се вярва.
— И какъв е този начин?
— Да създадем един клуб, сър.
— Какъв клуб?
Очите на адвоката заблестяха.
— Клуб на патриотите.