Бо Онест
Разплата ^[0] (8)

7.

Трите дни в гората изминаха бързо. Сутрин ставаше и бягаше десетина километра, после почиваше, следобед правеше лицеви опори, набирания и други упражнения, а вечер четеше книги.

Последния ден следобед отиде да навести стария си приятел, бе решил да се посъветва с него за някои неща. Имаше му пълно доверие, а и той мразеше системата почти колкото него и никога нямаше да го предаде. Завари го на стотина метра под бърлогата си сръчно да дере кожата на рунтав златист чакал.

— Здравей Иво, още преди пет минути те чух, че идваш, но знаех, че си ти и затова не се притесних. Къде се загуби толкова време?

Иво бе сигурен, че планинецът наистина го е усетил отдалеч, гората беше неговият дом и той се бе превърнал в един от нейните обитатели, слухът и зрението му бяха феноменални.

— Здравей и на теб, повече от година не сме се виждали, а ти си все същият младеж. Трябва и на мен да дадеш рецептата!

— Рецептата е начинът ми на живот, моето момче, но като гледам теб, виждам, че доста си променен, лицето ти също издава, че си преживял трудни моменти. Косата ти вече сивее по слепоочията, а и очите нямат предишния си блясък.

— Хайде, ще те изчакам да свалиш кожата и като се качим горе всичко ще ти разкажа. С какво те е ядосал този вълчи братовчед?

— Сутринта му видях сметката с арбалета. Навъдили са се безконтролно и само поразии правят. Движат се на глутници и откъдето минат, нищо живо не остава. Сега му свалям кожата, но от бълхите не мога да правя точни срезове.

— Че има ли бълхи?

— И питаш! Чакалите, лисиците, че и катеричките са пълни с тях, срещал съм ги дори при таралежите. Тия дребни паразити се хранят с кръвта им, живеят си на топло, интересуват се само от себе си и единствената им цел е да се множат. Да ти напомнят за една прослойка от нашето общество?

— За политиците ли намекваш?

— Че за кого другиго, и те вършат същото с народеца си.

— Има и още едни, отговарящи на твоето описание. А за какво ти е кожата, само една не е достатъчна за кожух?

— Тя е природен изолатор, ще я ползвам за гамаши през зимата. Съшивам я като чорап и върху него обувам ботуша. Знаеш ли, че евенките, те са народ, живеещ в тайгата, си изработват спални чували от кожата на северен елен и дори при минус 30 градуса спят в тях на открито? Ей така, направо на земята? От същото животно са и ботушите на ескимосите, наричат ги муклуки. Цял живот ходят по леда с тях и не изпитват никакъв студ.

— Затова обичам да те посещавам, покрай теб винаги има какво да науча.

— А най-гъстата козина в света ще откриеш при морската видра, това животинче се е обзавело с няколко десетки хиляди косми на квадратен сантиметър.

— Когато съм с теб енциклопедия не ми трябва.

— Стига си ме четкал, че ще се засрамя!

— Истината си е истина, подозирам, че в природните науки си цял професор.

— Е, имал съм достатъчно време да уча. Всъщност го правя постоянно, всичко наоколо е информация от първа ръка.

След малко седнаха на пъновете и с неизменната чаша чай в ръка Иво започна да говори, разказа му всичко с най-малките подробности.

Започна от смъртта на Дени, мъката, алкохола, почти безвъзвратното си пропадане и бавното възстановяване. Сподели му за подигравките на кмета и как той е бил причината отново да се върне към живота. Не скри, че е решил да издири всички виновни по веригата и да ги накаже жестоко, като започне от Искрен, човекът, който е показал на дъщеря му пътя към наркотиците.

— Изплаках се вече, време е да приведа плана си в действие. Мъката без малко да ме пречупи, но проумях кои са убийците й и реших да ги подгоня. Не че ми е присъщо, досега винаги съм предпочитал книгите пред куршумите.

— Само така си мислиш! Моите наблюдения върху теб ми нашепваха друго.

— Може и да си прав, защото сега отчитам, че през тази тежка година само мисълта за отмъщението ме е пазила да не полудея. Надеждата за разплата! Не ми остава друга алтернатива, освен да ги премахна, преди те да са избили още стотици като нея. Това е крайна мярка, но и въпрос на дълг и чест, затова не се опитвай да ме разубеждаваш!

— Дори не мисля! Арабите биха казали, че кръвта иска кръв и това е един от редките случаи, в които съм принуден да се съглася с тях. Дори афганците имат специална дума за това — бенхам. Превежда се като кураж, чест, но и като дълг на кръвта. И в Корана, и в Библията, че и в Талмута ще откриеш подобни текстове, навярно само будистите са против насилието.

— Запознат ли си с всички тези писания?

— Буква по буква и текст по текст. Повярвай ми, когато не се напрягаш с излишни проблеми, четенето е истинско удоволствие!

— Напълно съм съгласен с теб!

— Но няма спор — някои граници трябва да бъдат прекрачвани. Понякога, в името на общото благо човек трябва да прояви известна жестокост.

— И моето мнение е такова. Стига съм подлагал и другата буза! Време е да прехвърля топката в терена на противника, а там каквото сабя покаже.

— Свърши го, но моля те, бъди разумен!

— Аз ако бях разумен нямаше да рискувам с такива типове.

— Тези хора са ти отнели всичко, те са безскрупулни, коравосърдечни и не подлежат на превъзпитание, поради тази причина общоприетите мерки едва ли ще свършат работа. Нужна е жестокост, подлост, измама — все качества, които са ти непонятни. С благост и добра дума няма да стане, все едно да лекуваш чума с аспирин.

— Ако е нужна жестокост, ще я получат!

— А как си с гадните номера? С такива и малко да прекалиш не бива да го изживяваш, от тариката по-добре да искаш прошка, отколкото позволение!

— Отскоро гадните номера са напълно по вкуса ми.

— Щом казваш! Друг би се примирил, но ти не пасваш на профила. Ако вече си взел решение, ти ще живееш с него, от себе си човек няма къде да избяга. Аз не съм ти морален съдник, нито гласът на съвестта! Не се тревожа, че си луд, тревожа се, че си прав!

Трудно се устоява на съчувствието на почти непознат човек и на Иво му поолекна.

— Нима одобряваш действията, които съм решил да предприема?

— За съжаление светът вече е такъв и престъпниците се радват на благосклонно отношение, затова някой трябва да се намеси.

— Ето го, стои пред теб! При това не изпитвам угризения.

— Повярвай ми, и лудите мечти могат да бъдат осъществени! Никога не можеш да навредиш като постъпваш правилно! Вярно е, някои битки не заслужават усилията ни, но тази не е от тях! Направи го, по-добре после да съжаляваш за нещо сторено, отколкото за нещо пропуснато, не изпуснеш ли парата, емоциите се взривяват и те разкъсват отвътре! А нямаш и кой знае колко време, на нашата възраст миналото расте, а бъдещето става все по-малко! Tempus fugit — както казват римляните! Това, че не се задоволяваш само с наказанието на този Искрен ми харесва, той е най-малката брънка във веригата.

— После ще издиря и другите.

— При нас едно време имахме един лаф: „Не е важно кой е стрелял, а кой го е изпратил“, затова гледай от него да изкопчиш някаква важна информация, която да ти послужи след това! Бъди груб и не го съжалявай, това са паразити, възползващи се от слабостите на пристрастените и не заслужават хуманно отношение! Точно като бълхите в оная кожа!

— Утре изтичат трите дни и ще се срещна с него. За това, което съм решил ще ми трябва някакво силно приспивателно, но да е без вкус, можеш ли да помогнеш?

Приятелят му го слушаше внимателно. Замисли се и каза:

— Чуй ме момче, в теб виждам себе си на млади години, и аз като теб все търсех в живота справедливост, която така и не открих. Ти обаче имаш лична кауза, подкрепям те напълно и ако някога пак поискаш моята помощ, ще я получиш. Нека като за начало те посъветвам за някои неща, които ти, понеже си пристрастен, не осъзнаваш.

— Казвай, всичко ще ми е от полза!

— Отмъщението е хубаво нещо, но е емоция, която задълго може да те вкара в затвора. Ето какво казва по този въпрос един велик мислител: „Преди да поемеш по пътя на отмъщението, изкопай и един гроб за себе си!“

— Конфуций, ако не се лъжа.

— Щом знаеш на кого е тази мисъл, трябва да си наясно, че за да се цитира след толкова време, значи още е актуална. Всички, които после разследват смъртта му ще търсят мотив, кой може толкова много да го е мразел, че да го премахне? Глупаво е да убиваш, когато си лично засегнат и ако твърдо си се решил на тази постъпка, трябва всичко да изпипаш.

— Едва ли някой подозира, че съм лично засегнат. Самият аз научих за него случайно.

— Това е добре! Но ако си му се заканвал пред свидетели, ако си споделял колко го мразиш, направо забрави!

— Няма такова нещо, омразата е единствено в мен.

— Защото ако се колебаеш, другия вариант е да наемеш хора, има много, които продават услугите си.

— Той отпада, струва ми се, че е за страхливци!

— Така си и мислех! Стори го, но много внимавай, мъстта често се превръща в твой палач! Освен Конфуций, и Свети Августин е имал подобно мнение, в неговите записки, преведени на недотам добър български се натъкнах на фразата „Омразата е изпита отрова“. Виж колко точно го е написал! Човекът много правилно е стигнал до извода, че тази отрова рано или късно поваля всеки. Затова имай едно на ум! Направи така, че провалът да не съществува дори като възможност!

— Ще го сторя, провалът наистина ме плаши.

— Освен това никога не се вживявай, бъди абсолютно безпристрастен, защото това са престъпници и злодеи и те не заслужават място в главата ти! Не им се ядосвай! Гневът винаги е бил признак на безсилие! Когато усетиш, че нещо е трудно или невъзможно, спри се и изчакай, отстъплението невинаги е срамно! Подготвяй се добре, винаги гледай отвъд привидностите!

— Благодаря за съветите!

— Другото, за което ще те посъветвам, е постоянно да търсиш различни варианти, грубата сила рядко е последно решение!

— Донякъде съм съгласен с теб. Но силата винаги си е сила!

— А, не е точно така, по-нататък ще поспорим по въпроса! От мен искай отговори и аз ти обещавам, че ще бъда искрен! Първо обаче искам да те поздравя за нещо, което според мен не оценяваш достатъчно!

— За какво ще ме изчеткаш този път?

— Победил си алкохола, а това не е никак лесно, малцина се справят с последствията. Много малко хора могат да преборят тази зависимост, ти явно си имал силен стимул, но едно ще ти кажа — каквото и да правиш, никога не започвай пак! Алкохолът не е изход, той само отлага неизбежното. Дъното на чашата няма да ти даде отговорите.

— Преди няколко месеца осмислих докъде съм се докарал! Във войната, която подхванах това беше първата ми победа.

— И бих казал, най-важната! Къде по света ще видиш успял човек, който да е алкохолик? Ако това се случи и някой талант се пропие, ще е впоследствие, след възхода му, защото този човек се е замаял от постигнатото, а и навярно се е преситил от всичко обичайно. Ненапразно повечето звезди са наркомани или най-малкото зависими от силни медикаменти. Ти обаче не си като тях! Отдавна съм те оценил, че си свестен и понеже такива хора вече са рядкост, те моля от сърце, окончателно забрави алкохола!

— За това не се притеснявай, имаш думата ми!

— А поне малко не те ли е страх? Когато се запознахме беше такъв безнадежден идеалист, та чак ме учудваше, а сега поемаш по другия път?

— Не съм се вкопчил толкова в живота, че да се страхувам от рисковете, а и смъртта не ме плаши. Изпитвам страх само от провала, той е нещо, което не мога да си позволя.

— Вече напълно те разбирам, ти си открил нещо, заради което да ставаш сутрин с нетърпение. Така те искам!

— Добре го каза, всъщност напоследък само за това мисля.

— А сега да преминем по същество — за какво ти трябва моята магична отвара?

— Утре сутрин слизам към града и трябва да разполагам с нещо подобно, защото плановете ми изискват да обездвижа Искрен. Следобед ще се срещна с него и тогава ще реша кога да упоя това копеле. Нужни са ми само няколко грама, но да е силен концентрат, залагам на сигурно и не искам изненади.

— Не грамове, а милилитри! А когато доприпкат ченгетата и започнат да прекарват през цедката всичките му врагове, как ще се справиш? Те така карат — заподозрян, мотив, средство, възможност!

— Но ще им е нужен труп, не забравяй това! Колкото до приятелския ти съвет, не се притеснявай, ще направя така, че той просто ще изчезне от лицето на земята. Начинът му на живот е такъв, че в началото никой няма да го потърси и ще минат месеци, докато се усетят, че нещо не е наред, а дотогава всички следи ще са изстинали.

— С първия ще е лесно, но после става все по-сложно. Ако мислиш да сътворяваш някакъв холокост, избий си го от главата! Сам не можеш да се справиш! Убийството никога не е по взаимно съгласие, жертвите ще се съпротивляват, ще вдигат шум, някои ще кървят, а това винаги оставя следи. Тези, които ще разследват случая точно за това са учили. Набий си го в главата — мотив, средство, възможност! Вече няма лупи и дедукция като едно време, сега технологиите много напреднаха.

— Съзнавам това, и аз гледам филми.

— В България сме далеч от световното ниво, но и в бедната ни държава Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и доктор Уотсън останаха в миналото. От мен да знаеш, кръв вече не можеш да скриеш! Търкай я, пери я и пак остава! Така е и с другите телесни течности. Те напръскват всичко с луминол и когато го облъчат с ултравиолетова светлина веднага откриват следите. Ти казваш, че не мислиш да се задоволиш само с един, после ще търсиш и останалите и според мен си прав — житейските дългове не се изплащат толкова лесно. Но накрая логичното е полицаите да те разкрият, защото повторенията няма да работят в твоя полза. Това не ти е разходка в парка! Чувал ли си нещо за детерминизма?

— Спомням си, че навремето във ВИФ имахме лекция по този въпрос, не беше ли нещо свързано с последователността на дадени случки? Но това какво общо има той с моето решение?

— Точно така, радвам се, че си внимавал в час. Сега ще ти обясня какво е общото. Детерминизмът учи, че всяко нещо се случва заради някакви отминали събития, които по някакъв начин взаимно са свързани и тази теория е водеща за всеки следовател. В Симеоново от първата до последната година на обучението все това им набиват в главите. При въпросния Искрен, ако съумееш добре да заличиш следите си може и да се отървеш, но при следващия или по-нататък неминуемо ще те хванат. Безстрашието е едно, но безразсъдството съвсем друго! Щом тези хора са свързани с наркотиците, някой по-кадърен криминалист рано или късно ще направи връзката и ще се запита кой има полза от смъртта им. Едно задълбочено разследване или, не дай си боже, твой биологичен материал на местопрестъплението ще ги доведе направо при теб.

— Съвети?

— Най-добре го е казал един руски шахматист, а те не са глупави хора.

— С какво те е впечатлило русначето?

— Изхождайки от теорията на вероятностите той е стигнал до заключението, че всички възможни грешки само чакат да бъдат направени, въпросът е само кога ще се случи това. И повярвай ми, ти рано или късно ще допуснеш някоя грешка!

— Такъв провал не мога да си позволя. И какво ще ме посъветваш?

— Заблуждавай ги, мой човек, карай ги да мислят, че всичко е едно голямо съвпадение! Дяволът е в детайлите, в добре подредените детайли! Това, което ти препоръчвам, е така наречената теория на случайността. Премахвай наркодилърите, но хаотично, не спазвай никаква последователност и никога не ползвай еднакви методи! Бъди внимателен и с уликите, които оставяш, защото в разследванията съществува обратна зависимост между качествата на събрания материал и продължителността на времето, през което той се проучва в лабораториите!

— Ще се опитам да се съобразя с твоите мъдри съвети.

— Освен това си добър по душа, а това е слабост. Престани да бъдеш любезен, стани подозрителен!

— Мисля, че добрината я преодолях.

— Окей, дано да си ме разбрал! Сега полегни малко, че да не ми се пречкаш, за около час-два ще ти приготвя нещо! И моля те, не се съмнявай в моите вещерски способности — мога да те уверя, че всичко, което предприемам, е многократно проверено.

Иво седна на леглото под закачения на стената арбалет, после го свали от мястото му и внимателно го огледа, нещо в него не беше както трябва. Досега не беше виждал такъв модел, вместо кожена тетива имаше плетено стоманено въженце, а раменете на лъка не бяха от фибростъкло, карбон или друг полимерен материал, а метални. По цялата дължина на ложата вместо улей за стрелата бе монтирана тънка стоманена тръба и тетивата минаваше през дълги прорези в нея.

— Как действа това чудо, перцата на стрелата е невъзможно да се поберат в тази тясна тръба?

Робинзон бе разпалил огъня и тъкмо сипваше вода в една тенджерка, а после извади някакви сухи треви, помириса ги внимателно и ги пусна във водата.

— Когато течността изври и остане съвсем малко ще се получи точно каквото ти е нужно, след една яка доза и слон би заспал. Но все пак не сложих много от билката, та да не умориш човека преждевременно. Какво ме питаш за моето оръжие?

— Искам да знам защо е тази тръба, след като стрелата може да върви и по улей! Досега нито по телевизията, нито по магазините съм виждал такава модификация.

— Няма и да видиш, това е мое изобретение. Първо, той не стреля със стрели, защото е толкова мощен, че при изстрел тетивата ги сцепва в задния край, а те не са никак евтини. Знаеш ли, че една стрела и то алуминиева струва почти десет лева?

— Толкова ли са скъпи?

— И още как? А тези от карбон са по десет долара. Затова не ползвам стрели.

— Какъв ти е проектилът тогава?

— В тръбата слагам топче от сачмен лагер, точно 9 милиметра е и то троши всичко по пътя си. Бие до 50 метра, но по-далеч не ми и трябва. Ако монтирам оптика мога да те сваля и от 60 метра, но в гората аз определям правилата и издебвам дивеча от много по-близо. Нямаш ли мирис, ако се притаиш, дори да си му на пътя той трудно ще те усети.

— Винаги съм мислел, че животните са свръхсетивни.

— По принцип е така, природата ги е подготвила за изпълнения им с опасности живот. Но е допуснала и пропуски. Повечето бозайници виждат добре само движещи се предмети и при едно измамно спокойствие стават невнимателни. Аз така се сливам с околната среда, че животните идват до мен и няма как да пропусна, а ето и камуфлажа, който използвам.

До вратата от един пирон висеше нещо като пончо с дупки за ръцете и главата, по него бяха прикрепени вечнозелени клонки от иглолистно дърво и цели стръкове изсушена папрат. Цветовете така се сливаха, че приличаха на горски килим, ловецът облечен с него наистина щеше да е невидим.

— Обличаш го и край, вече те няма, в нашите среди наричахме подобни помощни средства, гилита. А лъкът на арбалетът е метален, защото е от ресьор на лека кола, дори към краищата съм го изтънил за по-лесно зареждане.

— Това не намалява ли силата му?

— Иначе не можеш го огъна. Сигурно ти е направило впечатление, че тетивата не е кожена, само стоманено въженце, и то със специална оплетка издържа на огромното напрежение, всичко друго веднага се къса. Но дори въженцето също не е вечно, изкарва десетина изстрела и го подменям, тоест около веднъж годишно се налага да връзвам ново, но какво от това? При мен време да искаш!

— При тази мощ как успяваш да подмениш тетивата?

— Уместен въпрос от лаик като теб. Ей оня автомобилен крик виждаш ли го? Само с него става. С ръце е невъзможно.

— Разбирам! А тия колелца в краищата на лъка каква работа вършат?

— Не съм много наясно, но доколкото знам увеличават далекобойността по някакъв начин, майсторът ми обясни, че дават по-дълъг ход на тетивата. На тия арбалети в магазините работният ход обикновено е до 30 сантиметра, само някои по-скъпи модели имат по-голям. На моя, ако измериш прореза в тръбата ще се убедиш, че е точно 40 сантиметра. Но колелцата вършат и друга работа, с тях по-лесно натягаш лъка, правят го по-еластичен. Забелязваш ли, че осите им не са точно в средата, така при зареждане те се завъртат и удължават с по няколко сантиметра раменете, а при изстрел отново по обратния път се прибират.

— Умно хрумване!

— Направо гениално, то е в основата на съвременните лъкове и арбалети. Всъщност аз не всичкия дивеч убивам по този начин, повече използвам капаните и примките, но арбалетът е незаменим, защото е безшумен. Представи си, ако съм с пушка и гръмна с нея извън ловния сезон, какъв шум ще вдигна! Всеки горски наоколо ще тръгне да ме търси, а така си оставам инкогнито и се радвам на спокойствие.

— Да, това си е проблем, ти нямаш разрешително за лов!

— Обаче има разминаване, ще се изразя така: Quis custodiet ipsos custodes? По принцип повечето горски служители са корумпирани, затварят си очите за незаконната сеч, вземат подкупи и бракониерстват на воля и поради тази причина аз никак не ги уважавам като съсловие, точно заради такива като тях и техните началници скоро в България ще останем без гори.

— А преди малко какво изрече на латински?

— Казах ти: А кой ще пази пазачите? Горските стражари са абсолютно безнаказани. Тези крадци на дребно не биха могли да разберат, че се препитавам с дивеч, за да оцелявам, но го ценя, бия само мъжки и то нарядко. Ако някой такъв тарикат ме погне и се наложи да го премахна, няма много-много да ми тежи на съвестта, а ще помогна и на цялата природа. Но по-добре да не се случва и всичко в моя район да е мирно и тихо. Ако се замислиш, ловците нанасят много по-големи поражения на фауната, те трепят буквално наред. Мислят си, че като отделят някакъв мизерен членски внос, всичко им е позволено, а то не е така. Повечето от тези пари отиват за заплати на търтеите в канцелариите, а за разселване и за храна на животинките се отцепят минимални средства. Те си вярват, че като разпръснат в гората стотина килограма царевица са си измили ръцете и могат да стрелят по всичко живо, но грешат.

— Ти май си изгубил всичките си илюзии за човечеството?

— От опит е, накъдето и да се обърна са все далавери.

— Имам чувството, че недолюбваш и институциите.

— Разбира се! Все едно е да уважаваш банкера, който ти е отнел дома.

— За ловците и аз нямам високо мнение, те май убиват само за да се хвалят, а и до един са с професии, които не са много нагоре в моралната ми класация. Едва ли между тях ще срещнеш някой шлосер или стругар, все са полицаи, шефове и големци.

— Така си избиват комплексите! Нали знаеш, малки пишки, големи пушки. Чакай докато си говорим за ловците да ти разкажа една случка! Миналия месец, тъкмо се връщах насам, случайно попаднах на една ловна дружинка, вече мръкваше и те бяха насядали край един заслон. Доближих ги и се притаих, знаеш, че умирам от скука и ми беше интересно да ги чуя какво си говорят. Те наистина бяха хора от сой — едри, охранени, с дрехи и оръжия за хиляди левове, дори се изненадах, че ги срещам толкова навътре в гората, защото заради габаритите си те не бяха особено подвижни.

— Да не мислиш, че са вървели пеш, навярно джиповете им са били някъде наблизо.

— И аз така прецених, просто нямаше как да са стигнали до там без превоз.

— И?

— Останах край тях няколко часа и се наслушах на такива небивалици, че по едно време се замислих дали не съм попаднал в приказка на Хитър Петър. Чух истории за диви прасета по един тон, за елени колкото крави, а един дори ги убеждаваше как с новата си карабина свалил от километър бягащ заек.

— Не се учудвам, то и ние риболовците доста преувеличаваме.

— Това го остави, всички знаем, че ловците са ненадминати в хвалбите, обаче накрая някакъв бизнесмен започна да им говори за любовниците си. Всички притаиха дъх и наостриха уши и как не, по едно време чак аз се изчервих, такива случки чух. Лежах в тръните и искрено се веселях на думите на този самохвалко, защото той просто физически нямаше как да е вършил всичките онези неща. Огромен и топчест, направо лоясал, ще кажеш състезател по сумо от най-тежката категория, да ме прощават японците и онова момче от Джулюница, сумистчето! Освен това колкото и да опитвах не можех да си представя въпросните любовници, ако въобще са съществували, тези жени трябва да не са били с всичкия си, че да тръгнат с него.

— Има ги всякакви, Робинзон, ти от дълго време не си между хората и не знаеш част от тях за пари на какво са способни.

— А, знам, знам, нали имам радио! Доколкото разбирам май всички са се настървили да трупат богатство, сякаш то е най-важното! Парите идват и си отиват бе, хора, не го ли научихте вече?

— Ами видно е, че не са.

— Остави ги ловджиите, нека си се правят на мъже, ами нашите управници, за тях какво ще кажеш?

— Защо прехвърляш разговора към политиката?

— Не си ли се замислял, че халът на всяка държава зависи от политиците, от техните решения? А какви са нашите? Все неприятни и твърдоглави хора! Хич не им пука, че депутат вече е мръсна дума, а като слушам по транзистора какви ги вършат, вече само срам изпитвам. При тях вече дори и мълчанието не е истина! Те ме разсмиват, но и ме ужасяват, тъй като точно от тях зависи всичко. Големи глави, но малко мозък! Облекли костюмите и се дуят, правят се на важни, а някои дори приказката си не могат да вържат. Имам чувството, че ако ходеха така както говорят, щяха да са пълни инвалиди.

— Тяхна грешка! Те не се усещат, че ако умеят малко повече да мълчат, като нищо могат да минат и за умни. Там не ги избират заради интелект, при тях не търси красноречие! Кукловодите им са наясно с това и на някои са наложили пълно вето за изказвания.

— Има си точен израз за това, още римляните са го казали: Si tacuisses philosophus mansisses!

— Как се превежда?

— Буквалният превод е: Ако беше мълчал, можеше да минеш за философ, но всъщност искат да кажат, че ако си беше мълчал, нямаше да те възприемат за глупак!

— Това са обикновени хора, със своите слабости, недостатъци и прочие.

— Но в собствените си представи те са важни клечки.

— Да, важни, но властолюбиви и недалновидни. Затова като чуя думата „елит“ и умирам от смях, с вратовръзчиците си тези хора са се превърнали в посмешище за цяла България. Понякога започвам да мисля, че са резултат на дефектен ген, дотолкова неадекватни са решенията им. Народът вече умира от глад и вместо да се съсредоточат върху този проблем, те тръгнали да ми гласуват изборни закончета, квоти и какво ли не още. Струва ми се, че нямат и най-бегла представа какво става около тях.

— Тук си прав, те живеят в съвсем друго измерение. Но каквото и да ми говориш, за мен те са едни пиявици, ясно е, че за тях бедните са хора без значение. Дето се казва — богатството на едни се гради на нещастието на други! Ще ни затрият един по един и обществото пак няма да се събуди. Но най-лошото е, че са ненаситни. Понякога имам чувството, че с конкурс са ги избирали, с малки изключения това си е направо боклука на нацията.

— Те надали са чували за понятия като добрина и справедливост. Според мен трябва само един да влезе в затвора, ей така, за назидание на другите, та поне малко да се стреснат! А какви са артисти, тия от Народния театър пасти да ядат. За някои от тях предполагам, че умеят и да плачат по поръчка.

— Обаче те са хитри и крадат по закон — с адвокат, съдия и нотариус.

— Че как, нали съветниците им са юристи. Прокурорите си го изкарват на другите, по-беззащитните. За бройка, да изпълнят квотата. Така постъпват индивиди, които са неадекватни в професионално, емоционално, сексуално или физическо отношение.

— Ти го обясняваш научно, аз по народному! Чу ли за свищовския тарикат, който се отцепи от своите, какви далавери въртял и в какви схеми е участвал? То да е само той, ще речеш черна овца, обаче фактите сочат, че поне 90% от така наречените държавници ли, хрантутници ли да ги нарека, все са замесени в нещо полулегално.

— Да, споменаха за някакъв по новините. А като слизаш в града не ти ли правят впечатление десетките афиши, че еди-коя си фирма изкупува земеделски земи? Бас хващам, че пак някой народен избраник си пере парите и няма да се учудя ако след десетина години двама-трима тарикати притежават половината площ на България. Това са милиарди левове, откъде ги вземат, по дяволите?

— Ще ти кажа защо изкупуват земята, причините са две и отново всичко е далавера. В първия случай, когато докажат колко декари притежават, от Министерството ги регистрират като земеделски производители, а там европейските субсидии са огромни. Собственикът не знае от коя страна се държи мотиката, но парите си ги получава.

— А втората причина?

— Заменките, най-сладкия бизнес! Предоставяш на държавата, да речем 10 декара от твоите пущинаци в най-затънтения район, а тя от своя страна ти подарява пак такава площ, но край Несебър, Созопол или на нос Калиакра, примерно. Врътката е готова — дал си земя за хиляда лева, а си получил такава за пет милиона. И обикновено това става с някоя анонимна фирма, но ако се разровиш ще откриеш, че в управлението й винаги има някой мастит политик. Същото е и с така наречената зелена енергия — ветрогенераторите и фотоволтаичните паркове, там са бащите, съпругите, децата и дядовците на повечето ни депутати. Лежиш, нищо не работиш, а парите текат в банковите им сметки и ще текат поколения наред.

— Мислех си, че се строят такива централи, за да пазим планетата от вредни емисии.

— Ами хайде де, построй си една фотоволтаична централа! Но няма да ти разрешат, ти си никой. Като прословутите къщи за гости, които се оказаха хем в нарушение, хем не се намериха виновни. Поискай европейски средства за една такава къща да видим дали ще ти отпуснат! Приказки за наивници! Няма, братко, електричество, земи, обществени поръчки — всичко е далавера, но без твое участие. Ти си изключен тотално, още когато си решил да живееш честно! Затова земята е ценна и затова я изкупуват! Ти не помниш ли, че преди години нашите дупедавци подариха на един, който дойде да ни спасява, цяла планина?

— То май към планината прибавиха и двайсетина сгради. Но какво се чудиш, вече и малките деца знаят, че депутатите са си просто едни бандити на държавна заплата. Тези хора не са в парламента за да спасяват котенца от високите клони на дърветата, всеки се намърдва там с една-единствена цел — да краде. За тях измамите с държавни пари са се превърнали в национален спорт и спечеленото никога не е достатъчно. Дори след невинна целувка с такъв не е лошо после да си преброиш зъбите.

— Като нищо ще ти свие и тях. Навярно имат повече стомаси от нас. Между другото има един, който докато се изказва все премлясва, навярно си мисли за мезетата, които го очакват за вечеря.

— Чувал съм го тоя, все се опитва да кряка в общия хор. Но останалите като нищо може да са двуутробни.

— А знаеш ли колко е лесно всъщност, нужен е един премиер като мен, да не го влече материалното и като се обгради с десетина подобни министри, всичко много бързо ще се оправи.

— Не бъди такъв наивник, нали олигарсите веднага ще го поръчат, на тях това не им изнася. Иначе историята помни такъв случай, премиерът на Израел преди това, в младините си е бил командос като теб.

— Предполагам, че говориш за Бенямин Нетаняху! Той е десетина години по-възрастен от мен и наистина си разбира от работата. А доколкото знам, е участвал и в една война, през 1967 година те воюваха с арабите.

— Същият! Ето от такива държавници имаме нужда, ръководители, които дори пустинята успяха да превърнат в парк. Ние сме на обратния полюс, имаме си всичко, а целенасочено го съсипваме.

— Направо не мога да ги разбера тези хора, има десет милиона, иска сто, има къща и вила, иска яхта и самолет, кога ще се наядете, бе? И все покрай закона — заменки, сеч, каквото сварят, само да чуят за някаква далавера и са там. Тези пък от дървената мафия направо са за бесилото, хайде, има хора, които през зимата се отопляват с дърва, но колко ще изгорят те? Лоши са тези, които изсичат горите заради едната печалба. Стотици тирове всеки ден минават границите и нищо чудно след двайсетина години в България да няма гори, ще останат само голи хълмове като в Афганистан. Природата не се интересува от пари, тя си иска своето, а то хич не е много — просто да я оставят на мира. Знаеш ли, къде на майтап, къде на истина започвам да се замислям, дали и аз като теб не започна да раздавам правосъдие. От историята знам, че решението е в терора, започваш да чистиш наред, та да им вземеш страха. Тези мерки са непопулярни, но винаги вършат работа.

— Не си напълно прав, чак наред е пресилено. Та виновниците са пред нас, те се знаят и няма нужда да ги търсиш!

— Зарежи тази дипломатичност! Очевидното не се нуждае от доказателства! Там горе невинни няма, всеки е човек на някого или е купен. Ако не беше така, в министерствата щяха да назначат отличниците от университетите и нещата бързо да се оправят, но кой пуска кокала?

— Прав си, България вече се превръща в държава със затихващи функции. Зная, че историята не познава „ако“, но това с отличниците си е идея, ако стане, направо ще се изстреляме в Космоса.

— А чу ли за оня кмет в родопското село, който ремонтирал детската градина, обаче забравил да смени дограмата, а взел парите. Наказваш го пред всички, та да видим следващия дали ще прави така. Както твоя Главчо — издебни го на някой банкет, дръпни го в кенефа и му резни ръчичките, та всички да разберат какво е правил. Уверявам те, че обществеността ще одобри тази жестокост, на хората вече им писна да ги правят на балъци и някой трябва да въведе ред, иначе все така ще върви.

— Между тях има и читави, отделни населени места просперират.

— Имитация, приятелю, това е само имитация! Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Да, пооправил е водопровода и калните улици, постегнал е и детската градина, но да не мислиш, че го е направил от доброта? Да не би да вади парите от джоба си? Не, тези типове по цяла нощ мислят къде е тяхната полза, а малко неща на този свят мразя повече от самозабравил се кръвопиец. За мен те стоят по-ниско и от търговците на наркотици и тия на оръжие, и едните и другите носят само нещастия.

— Опитваш се да ми подскажеш нещо ли?

— Спускам ти лека отпратка, да си пренаредиш приоритетите, така да се каже! Нали си решил да въвеждаш ред! Само помисли, защо според теб наркодилърите въобще са стигнали дотам да продават дрога и защо, след като имаме редовна полиция, и то с многочислен персонал, тези хора продължават да си въртят бизнеса! Виж цялостната, голямата картина кой е виновен за това!

— И според теб кой е виновен?

— Политиците, приятелю, нали от тях зависи всичко. Стига да искат, на улицата няма да остане и един пласьор, изнасилвач, крадец или убиец. Нали ти е ясно, че от тях се изисква само да гласуват подходящите закони и после само да следят стриктно ли се спазват! А и нали при всички избори това е първото им обещание, което дават, да борят престъпността. Нали ги избираме и ги изстрелваме на върха точно заради това, заради нашата сигурност и просперитет. Замислял ли си се при едно поръчково убийство кой е по-виновен, дали е физическия убиец, който само е дръпнал спусъка или поръчителят? За мен главният виновник е поръчителят. А, кажи сега, щом имаш властта да оправиш нещата, обещал си го на хората, които ти плащат заплатата, а бездействаш и дори сам участваш в престъпни схеми, не си ли главен виновник за тази ситуация. Не се ли явяваш един вид поръчител на престъплението?

— Тогава пък ще се окаже, че нямаме достатъчно затвори, ето ти нова пречка.

— А малко ли изоставени и пустеещи казарми съществуват, те са си готови зандани? Трудът на лишените от свобода също е почти безплатен, за да излязат по-рано тези хора са готови на всякакъв вид работа. Ако от Министерството на правосъдието имат желание и се задействат, още след година-две ще са осигурени места за всички престъпници. Когато прибереш непочтените и на улицата останат читавите, всичко ще се нормализира. Виж как е в Дания, Норвегия, Финландия или Швеция, та там никой не мисли за престъпления! Хората са усмихнати, щастливи и богати, защо да рискуват с глупости? В Щатите пък, при три присъди, дори и леки, след това влизаш до живот, такъв е законът. Там в наказателния кодекс е преценено, че щом си сгрешил три пъти, значи си непоправим, асоциален и опасен за останалите. А при нас как е, откачалки с по десетина и повече висящи дела деребействат на воля. Не са минали и едни избори без големи обещания за изкореняване на престъпността, а резултати никакви. Като ламтиш за власт и като участваш в управлението поне си спазвай обещанията, стига прави раята на балъци.

— Нима вярваш на предизборните лъжовници? Макар че имам обяснение за тази лудост! Знаеш ли, че всяка, уважаваща себе си партия разполага с мозъчен тръст, скрити и добре заплатени гении, които напътстват ръководството. Опорни точки и не само това! Не ти ли прави впечатление как напоследък стигне ли се до някое спорно гласуване в Парламента, всичко е нагласено, едни са изпратени в командировка, други отсъстват, а някои пък, видите ли, били объркали пръстчето и докато се усетиш закончето е прието, пък уж никой не го бил искал в този му вид. Виртуозна аритметика!

— Предполагам, че на хората скоро ще им светне, че им пробутват все едни и същи глупости.

— Аз усещам фалша, но има наивници. Знаеш ли как наричам такива хора, които са превърнали измамите при изборите в цяла наука? Врагове! На такива не бих им се изпикал в устата, дори да умират от жажда. А на враговете по всяко време трябва да им се напомня израза „Memento mori“!

— Все още не знам латински, това как се превежда?

— Помнете, че сте смъртни, не се самозабравяйте! На такива от време на време им е нужно едно по-брутално разтърсване.

— Добре де, но кой трябва да ги разтърси?

— Ако аз, ти и такива като нас не опитаме да оправим нещата, кой тогава?

— Слаби сме и малобройни, битките ще ги печелим, но войната с ония на върха, никога. Но ще го имам предвид! Знаеш, че приемам добрите съвети, а излезли от твоята уста те са наистина ценни. Сега като те слушам, ми се струва, че си прав.

— Това е чарът на аргументите! Аргументираш ли се като хората, в повечето случаи си прав. Накарай ги да се почувстват умни, погъделичкай суетата им и изчакай да свалят гарда! Изкарай му кирливите ризи на показ и удари, тогава едва ли някой ще е против. Може да пискат, че има съд, че има законни начини, но това винаги е мантрата на големия крадец. Оставим ли ги на правосъдието, пиши ги оправдани, адвокатите, които защитават по-заможната измет знаят кои лостове да натиснат.

— За адвокатите не ми говори, за някой лев отгоре те биха защитавали и Калигула!

— Съвременните изедници са по-опасни и от Калигула. Чуй сега в тази връзка един виц! Знаеш ли кога можеш да видиш един български политик да трепери за неволите на народа си?

— Кога?

— Ако е болен от паркинсон, единствено тогава. Виж, дори само от този анекдот може да разбереш колко си прав!

— Щом сме на тема вицове ето ти един и от мен. На един депутат обрали апартамента и по думите му почти нищо не било изчезнало освен парите на безработната му съпруга, около милион евро.

— Абе уж анекдот, но това си е самата истина. Кътат хорицата!

— Кътат, защото са го откраднали.

— Хайде сега, стига сме си мечтали, че искам да ти дам някои съвети, но да знаеш, каузата, за която ти говоря, е справедлива и ще срещне много поддръжници.

— За съжаление, от тези поддръжници нищо не зависи. Те са си заврели главите в пясъка и си позволяват да се възмущават само в домовете си.

— Страхлива нация сме, признавам го.

— Я си представи, че пенсионерита се надигнат, те са няколко милиона и са огромна сила, нищо, че са в третата възраст! Повече са дори от привържениците на оная етническа партия. Полицаите и да искат да направят нещо ще си траят, нали не вярваш, че ще започнат да ги налагат с палките? При това тези хора са прави, върху тях се упражнява геноцид, няма как да живееш с 80–100 евро на месец. Това по-скоро ми прилича на утешителна награда, нещо, което само им удължава агонията. Но ако им вдигнат пенсиите няма да останат пари за мерцедеси и БМВ-та, ще се наложи да се редуцира охраната на някои политици, а и командировките ще намалеят. Накрая на годината пък няма да има бонуси за чиновниците и те, горките, много ще страдат! София е пълна с лошо платени бюрократи на средно ниво, които само се чудят откъде да заделят по нещо.

— То да е само пенсиите! Доколкото разбирам и здравеопазването ни е в окаяно състояние, и там парите все не достигали.

— И там е пълна мъгла, сблъскват се различни интереси. Преди години имах едно гадже, англичанка, та знаеш ли какво ми е разказвала тя? За истинността на думите й гарантирам, защото беше почтена, никога не ме е лъгала.

— И какво ти е направило впечатление в разказите на девойчето?

— Ами в Обединеното кралство, където уж се вихри див капитализъм, хората не плащали абсолютно нищо в болниците. Говоря ти за здравно осигурените, търтеите не ги слагам в сметката. Та тя ми каза, че каквато и операция да ти направят, колкото и месеци да лежиш в отделението, накрая те изписват и си тръгваш без да им дължиш нищо. За качеството на обслужването и професионализма на медиците няма какво да ти обяснявам, ти имаш представа какви са отношенията между хората в ония краища на света. Ако ти изпишат инжекции или се налагат някакви други манипулации не те карат да се разхождаш всеки ден до лечебното заведение, а с линейка ти изпращат сестра или санитарка да те обслужи. Естествено и това е за сметка на Здравната каса.

— Това чак не го вярвам.

— Но е самата истина. А има и още, лекарствата също са безплатни.

— Не може да бъде.

— Може, може! Когато лекарят ти изпише нещо с рецепта, за самата нея дължиш пет и половина паунда, даваш ги на аптекаря и толкова. Илачите обаче са безплатни, те може да струват и хиляди, но ти ги поема държавата.

— Та това са милиони, откъде министерството вади такива средства?

— Нали ти казах, от осигуровките. Всеки, който има възможност чинно си ги плаща, но после не мисли за нищо. Те не са и толкова големи, на фона на тамошните доходи са някакви минимални проценти.

— Че защо тогава не изпратиш на нашия здравен министър тези данни? Нека и тук въведат същите порядки! Колко му е да препишат няколко члена и алинейки от британския закон?

— Нали от Лекарския съюз ще подскочат до небето! Ще изтъкнат поне двайсет довода, кой от кой по-нелогични, но това няма да го допуснат. Те разчитат да си пълнят джобовете точно от тези доплащания. Всеки заинтересован създава спънки, решаването на които се точи с години. Затова сега в нашите болници се поставят само две диагнози, лекарят ти казва или че нищо ти няма или те пита къде си бил досега, та толкова си закъснял. Но и в двата случая не получаваш адекватно лечение, при все, че от лечебното заведение те водят като приет и изписан. Парите за лекарствата ти са усвоени и узаконени, нека заповяда следващия.

— Виж ти къде било разковничето. Ако хората научат тия подробности се боя, че и на тия от Лекарския съюз ще им е нужна охрана.

— И на тях, и на съдиите, и на политиците, а ако се замислиш и на още куп други съсловия.

— Аз винаги съм се чудел защо им е на политиците охрана, ако вършиш добрини и работиш за хората, кой ще тръгне да те трепе?

— Така си е, но това е риторичен въпрос. В скандинавските страни, за които ти спомена, народните избраници се движат с велосипеди и никой не ги заплашва.

— Нали това ти казвам, ако работиш за народа, той те обича. А сега как е, в цялата страна и особено по селата се случват такива ужасии, че Стивън Кинг спокойно може да събере материал поне за още 2–3 романа. Иначе относно пенсионерите си прав, надигнат ли се, ще сменят системата. Големите неща винаги започват с нещо малко, и метежите, и революциите. Някакво дребно камъче в един момент преобръща колата!

— Това не го отричам. Хайде сега, обясни ми повече за твоята субстанция!

— Извинявай, отнесох се! И така, разбирам, че твоят човек е едър, затова 20–25 капки са достатъчни, не слагай повече, че ще заспи завинаги. Навремето в моята работа използвахме „секонал“ и беше лесно — на 60 килограма тегло — 1 хапче, разтваряше се бързо във всякакви течности и добра работа вършеше. После навлезе рохипнолът, химиците така го измислиха, че след неговата употреба човек нищо не помни. След като заспи, прави с него каквото си поискаш, може и на Луната да го откараш и като се събуди, само ще се оглежда и ще премигва. Какви ли нови неща са изобретили сега моите колеги?

— Моля те, давай по същество!

— Чакай, че пак се отплеснах! Връщам се на темата. Отмери дозата в малка спринцовка или капкомер, трябва бързо и незабелязано да я изсипеш в питието му, той ще започне да се унася след около пет минути, но да знаеш, че след половин час отново ще е буден. Каквото и да правиш, свърши го в рамките на това време, после трудно ще имаш подобна възможност.

— Благодаря ти, че прие присърце молбата ми!

— Доброто дело не чака благодарност!

— Целта ми е да го обездвижа, за да мога после да го разпитам на спокойствие.

— За това гарантирам! Ако пък искаш да разговориш някого и да чуеш верни отговори на всичките си въпроси, както ще бъде в твоя случай, ще ти трябва „натриев пентотал“, но него за съжаление го няма в аптеките. Майката природа сто процента го е създала, но дори аз не знам коя билка или гъба е подходяща, за толкова години още не съм я открил.

— Приятелю, ти и сега си като магистър-фармацевт, като те слушам мога да помисля, че имаш някаква диплома. Не ми трябва никакъв „пентотал“ и силовият подход ще свърши работа.

— Е, чак диплома нямам, но уроците на живота са ми показали това-онова. Оцелей и ти двайсетина години в планината, храни се понякога само с треви и гъби и ще видим дали няма да се превърнеш в знахар! Знаеш ли, че знахарят е по-важен и от лекаря?

— Ако се замисля, може и да реша, че си прав.

— Има една поговорка — „Лекарят лекува човека, а знахарят цялото човечество“. Лекарите дават съветите, но илачите идват от знахарите. Сега успях ли да те убедя?

— Почти. Още 2–3 подобни сентенции и смятай, че си ме спечелил!

— Чуй тогава и нещо друго, след това ще ти го преведа! „Graviora quaedam sunt remedia periculis!“ Разбра ли го?

— Латинският се води мъртъв език.

— Ето какво значи: „Някои лекарства са по-лоши от болестта!“

— Не споря! Фактите са си факти!

— Аз обаче съм най-големият кошмар за фармацевтичните компании.

— Че как така?

— Никога не ползвам лекарства.

Как истински се радваше Иво, че отново се бяха събрали и колко много можеше да научи от този човек. А Робинзон беше в стихията си — ръкомахаше, обикаляше наоколо и не спираше да говори.

По едно време и совата влетя в пещерата, обиколи няколко пъти пространството и зае мястото си на клона.

— Виждаш ли я, запомнила те е от предния път и не се плаши от теб! Ако дойдеш още няколко пъти като нищо ще ти стане приятелка и все на рамото ти ще стои.

Скоро сънотворното бе готово, изсипаха течността в едно добре измито шишенце от парфюм и бащата на Дени, след като се сбогува с приятеля си и погали Пепси по перцата на гушката, си тръгна доволен. Искаше да се прибере на вилата и добре да почине, от утрешния ден зависеха всички негови бъдещи действия, затова грешките бяха недопустими.

Бе изминал едва петдесетина метра, когато чу, че приятелят му го вика. Обърна се и наостри слух.

— И помни, няма непостижими неща! Вярвай си и ще успееш!

Иво махна с ръка в знак, че го е чул и продължи пътя си, но думите се забиха в съзнанието му.

Когато се прибра вече мръкваше, третият ден от неговото мнимо бизнес — пътуване беше към края си. Сложи ценната отвара в хладилника, изгледа новините и си легна.