Бо Онест
Разплата ^[0] (19)

18.

На сутринта се събудиха свежи и отпочинали, с все още пресни спомени от приключенията в Търново. Хубаво беше да си у дома, да си вършиш рутинните задачи и никой да не се опитва да ти слага белезници.

Робинзон още снощи се прибра в пещерата, помоли ги 2–3 дни да не го търсят. Навярно искаше да си попълни запасите от месо или пък на спокойствие да анализира случилото се. Дълго време не бе излизал сред много хора и може би внезапната промяна го бе поразтърсила.

Командо и Иво решиха днес да почетат, да потренират и да погледат телевизия, можеше да съобщят нещо за търновската им одисея по новините. Вечерта щяха да очертаят последните щрихи от плана за Иван Асенов, нямаше смисъл да отлагат и да му дават още време, за да пръска отровата си. Бяха уточнили почти всичко, оставаше да разберат само точно в кой ден от седмицата той идва в Х. да отчита игралните автомати. Това бе лесно, всеки служител в залата щеше да ги информира, по-сложното бе точният му график по часове и минути, а и маршрута. Много важно бе да разберат кога се връща към Габрово, защото бяха решили да го чакат някъде по пътя и там да свършат работата.

Тъкмо обядваха и се канеха да полегнат малко, когато телефонът на Иво иззвъня, беше непознат номер. Той вдигна и озадачен чу гласа на Гемижев, полицая от Велико Търново.

— Добър ден, г-н Ников, безпокои ви Гемижев от търновската полиция. Помните ли ме?

Иво изтръпна.

— Разбира се, че ви помня, нали скоро пихме кафе. Какво става, да не би да има нови факти около смъртта на дъщеря ми?

— Не, случаят го приключихме, там всичко е ясно. За друго ви се обаждам. Нали помните, че когато се черпихме с вас, една от темите на разговора ни бе моят колега Пеев, вие сам я повдигнахте.

— Да, така беше!

— Ами, работата е там, че няколко дни след нашата среща той беше убит пред дома си. Питам се дали случайно имате някаква информация, някак странно се получиха нещата. Както знаете, той отговаряше за наркотиците в града, такъв му беше ресорът, а пък дъщеря ви точно от това почина. Стори ми се много голямо съвпадение, че тъкмо се поинтересувахте за него и след това той умря и то насилствено. Признавам, че и в нашите среди Пеев беше спорна личност, а предвид работата му със сигурност е имал много врагове, но все пак бяхме колеги с него и искам да проверя всяка възможна връзка.

Иво знаеше, че да споделяш доброволно с ченге бе голяма грешка и не мислеше сам да се вкарва в капана. На света нямаше адвокат, който би посъветвал клиента си да предприеме подобни самоубийствени стъпки. Още докато живееше в столицата се бе убедил, че да се довериш на полицай не е добра идея, 90% от тях бяха кариеристи и мислеха само за себе си. Това, че ще те прецакат, за тях не беше важно и не представляваше проблем, те ползваха информацията както намерят за добре и винаги в своя полза.

— Разбирам ви, г-н Гемижев и съжалявам за случилото се, но въпреки всичко съм изненадан от обаждането. Аз тогава ви попитах съвсем случайно, преди доста време с него се запознахме в един ресторант, но толкова. Оттогава повече не сме се виждали и ми беше интересно как я кара, затова ви попитах. Иначе нито сме били близки, нито приятели, дори усетих, че и вашето мнение за него е негативно, но все пак съжалявам, че е починал. Мога ли да ви бъда полезен с още нещо?

— Не, това беше! Благодаря, г-н Ников и извинявайте! Просто проверявам всяка възможност. Сега ще затварям, че тук при нас е истинска лудница, големи проблеми имаме напоследък в нашия град. Дочуване!

— Дочуване, г-н Гемижев!

Иво замислен затвори телефона, откъде пък ченгето се бе сетило точно за него? Дано наистина само проверява, защото ако са оставили някоя улика, спукана им бе работата. Бяха дегизирани и с ръкавици, но знае ли човек?

Той подробно осведоми Командо за разговора. Седнаха, поумуваха и си припомниха всички детайли, но пропуск не откриха, може би Гемижев наистина е стрелял напосоки. Въпреки всичко, обаждането от Търново леко го смущаваше, но от случката с Пеев минаха вече няколко дни и вярваха, че се е разминало.

Иначе тази проверка им дойде добре дошла, защото им подейства отрезвяващо. Когато на човек дълго време всичко му върви по вода той се отпуска и започва да прави грешки. Мисли си, че ще е все така, не полага усилия да се усъвършенства и гардът му пада. При тях наистина всичко планирано се получаваше идеално, така, че полицаят им направи добра услуга, карайки ги да се стегнат.

Приятелят му каза:

— Виж какво, съветвам те веднага да се отървеш от пистолета, вече са му извадили куршума от тиквата и при едно балистично сравнение ще излезе, че е стреляно с беретата. Направи така, че да изчезне завинаги! Те от едната професионална чест ще искат да разкрият убиеца, защото Пеев все пак им беше колега, а че са го ненавиждали и са му завиждали е повече от ясно. Отдавна са знаели, че е корумпиран, но са го мразели най — вече, защото е лапал повече от тях, нали му видя колата и жилището. В пистолета е разковничето и за да не предизвикваш дявола го махай нанякъде!

— Е, поне вече съм сигурен, че е мъртъв! Още тази вечер ще взема мерки за оръжието, но няма да го унищожавам, намислил съм една работа и може пак да ми е нужно. А за дявола не се притеснявай, аз отдавна нямам проблеми с него. Навремето се молех на друг, но той не откликна и сега не мисля, че сатаната е чак толкова страшен.

— Ти си знаеш, но за беретата ме послушай!

Поговориха още малко за търновското ченге и решиха, че засега опасност няма. Преминаха към последните детайли по отстраняването на Иван Асенов, уточниха начина и средствата, остана само да определят деня, но щеше да е скоро.

Накрая Иво каза:

— Виж, аверче, искам да ти кажа какво съм решил. При всички случаи, от Асенов, ако не хвърли топа преждевременно, ще изкопчим още имена. Този начин на живот, който водя сега ми стана интересен, отделно съм убеден, че върша добро и не мисля да спирам. Засега не мога и да си помисля да се превърна в някой самодоволен чичко, седящ по цял ден в градината без цел, така, че аз ще продължа започнатото, но искам малко да си взема почивка.

— И какво си решил?

— Ето моето предложение. Тези дни ще оправим Асенов и малко ще се спрем, Робинзон го нарича приснишане. Решил съм да ти дам 100 000 лева да си оправиш жилищния проблем, иди някъде по морето и си избери нещо подходящо! Ако парите не стигнат, само капарирай, а по-нататък ще ти изпратя още. Не искам да се виждаме поне шест месеца, тъкмо да мине зимата. Ние тук с Робинзон ще си правим компания, но само за удоволствие, никаква работа през този сезон. Аз ще обмислям някои мои бъдещи удари, предимно за тези участници, които са над Асенов. Работата ще става все по-сложна, затова искам да мисля на спокойствие, а не да ми се мотаете наоколо. По телефона, естествено, ще се чуваме, всичко се случва и трябва да имаме връзка. Ти в това време ще се устроиш, може и мацка да си намериш, но моля те, този път без никакви пълномощни и големи подаръци, дано си научил вече уроците на живота. Има един лаф — „Когато пестиш от презервативи, ще се разориш от издръжки“, затова, умната!

— А после?

— Когато изтече този срок ще се чуем и ще ти направя предложение, ти дотогава помисли продължаваш ли с мен или не. Не крия, че когато отново започна ще имам голяма нужда от теб. Ти си обучен, съобразителен и в някои неща си по-добър и от мен, но най-важното е, че си верен, а това е рядка стока. От друга страна, искам поне на един човек да помогна както трябва, да направя и аз нещо добро. Онова момиче в Търново съм го взел под крилото си, трите си приятелки в Х. също не лишавам от нищо, но искам да оставя и нещо трайно след себе си. Така, че ти каквото и да решиш, аз ще се съобразя с него, а от отговора ти ще зависят и моите бъдещи планове. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че много ще ми липсваш през тези месеци, Иво. Обричаш ме на дълго бездействие, но щом така си решил, приемам го. За парите нямам думи, ще съм ти благодарен цял живот и дано все някога ти се издължа. Аз отдавна мечтая за някое тихо местенце край Варна, морето винаги ме е привличало. Ако твоите думи се сбъднат, ще бъда най-щастливия човек на света. Като си свършим тук работата ще отскоча натам да се поогледам, но още веднъж ти казвам, винаги ще ти бъда задължен и ще помня този жест.

— Добре, разбрахме се, стига, че ще ме разплачеш! Виждам, че започна да мръква, ще сляза към Х. да скрия пистолета и да поразпитам за Асенов. Други задачи нямам и скоро ще се прибера, а ти докато ме няма приготви някоя хубава вечеря!

Иво взе „Беретата“ и внимателно я изтри с парцалче, напоено с препарат за измиване на съдове, смесен с белина, след това извади пълнителя и патроните, старателно почисти един по един и тях. После си сложи ръкавици и хубаво уви всичко в общ пакет, мислеше да го мушне за съхранение в един полуразрушен дувар, а там определено беше влажно.

Взе пакета, качи се в колата и потегли. На определеното място спря, размести старите камъни и пъхна горещото доказателство в един мъхест отвор, а после пак ги подреди по местата им. Готово, отърва се от най-опасната улика, която го свързваше с Пеев.

Продължи надолу с колата и след малко паркира пред игралната зала, стопанисвана от наркодилъра. От пристрастените играчи бе чувал, че тук никой не печелеше по много освен казиното и собствениците му и въпреки всичко отпред бе пълно с коли.

Влезе вътре и барманът му кимна.

— Здравей, Иво, какво те води насам? Не знаех, че си падаш по комара?

— Търся Асенов, мисля да му искам малък заем. Знаеш ли на каква лихва дава?

— Най-добре говори с него, всеки ден настроението му е различно! Трябваше тази вечер да дойде да ни отчете, но отложи за утре. Дано поне тогава да мине, че много пари се събраха. Щом ти е спешно, утре около 18 часа ела!

— Добре, приятелю, ако мога ще дойда тогава! Лека работа ти желая!

Готово, вече знаеха и деня. Нямаше какво да се бавят, утре щяха да свършат работата.

На Иво му олекна, предполагаше, че всичко ще се получи както трябва, а после им предстоеше дълъг отдих. Цяла зима щеше да гледа как се сипе снегът и да се занимава с дреболии. Напролет обаче започваше пак, дали с Командо или сам, лошите трябваше да страдат. Ех, ако можеше да придума Робинзон да се подстриже и да се приведе в ред, та да му помага по-активно, какъв тандем щяха да са, дори и без Командо? Но не ставаше, човекът бе взел своето решение по-скоро само да ги напътства и си искаше спокойствието.

Накупи някои провизии и подкара нагоре, приятелят му сигурно чакаше за новини.

Паркира в двора и влезе в стаята.

— Утре ще е, мой човек! Очакват го около 18 часа да ги отчете, после ще мине и през другата зала и предполагам, че ще тръгне обратно. За да не стане някой фал и после да чакаме отново цяла седмица ти предлагам да заемем местата си по-рано, а после вече ще действаме според плана.

— Добре, тогава ти пожелавам лека нощ и отивам да почивам. Сготвил съм, ти хапни и също си лягай, утре предстои важен ден за нас и трябва да сме свежи за него.

— Спи си, аз още малко ще поседя и си лягам!

А третият им приятел, свит в спалния си чувал, отдавна беше в царството на Морфей. Сега той беше с новата си приятелка от бара, тя тъкмо му предлагаше да отиде при нея в дома й и той срамежливо бе отказал. Вече съжаляваше за това свое прибързано решение, но кой знае, сънят бе дълъг и до края му можеше и да размисли.