Бо Онест
Разплата ^[0] (21)

20.

— Хайде Командо, събуждай се, девет часът минава. Изпи две чаши вино и изпадна в кома. Скоро ще дойде и оня от гората, нека да пооправим малко!

Снощи се прибраха уморени и превъзбудени, струпаха багажа кой къде намери и сега стаята приличаше на бойно поле. Тийзър, белезници, уоки-токита, ще речеш, че бяха в някоя военна база на НАТО.

Командо се надигна от фотьойла и блажено се протегна, вдигна палец на Иво и отиде да прави кафе, а приятелят му започна да подрежда стаята.

Каква вечер само! Последният по веригата захапа дръвцето и то по доста неприятен начин, но пък на фона на злините, които причиняваше, пак му беше малко.

Двете кафета пристигнаха, Командо запали и цигара.

— Е, мисля, че снощи всичко мина добре, според мен не допуснахме издънки.

— Навярно си прав щом още не са ни зачукали по вратите. Колко ли има в тези чанти?

— Дай спокойно да си допием кафетата и ще видим.

След малко двамата приятели станаха, всеки взе по една чанта и започнаха да броят. Мина доста време, но накрая приключиха.

— Моите са 56 000, само български.

— Аз изброих 61 000, значи общо 117 000, добра сума за един удар.

— Имай предвид, че това са печалбите само от игралните зали, събрали са се за една-две седмици. Някъде е скрил парите от дрогата, които отчита на Вълев, там сумата трябва да е наистина сериозна.

— Предполагам, че са в Габрово в жилището му, но нека за тях не рискуваме, сигурно се е подсигурил по някакъв начин.

— И аз така мисля. Лесно ще разберем къде е живял и можем да проникнем, но ако и онези пари изчезнат, вече ще се досетят, че е убийство.

— Добре приятелю, ето какво ще направим. Бях ти обещал 100 000, но тогава тези не ги бях очаквал. Вземи сега всичките от снощния удар и сметките ни са уредени, а и без това честно си ги изкара. Но ако не ти стигнат за къщата, аз пак ще ти дам. Съгласен ли си?

— Как няма да съм съгласен, това е сериозна сума. Като ги гледам, знаеш ли за какво си мисля? Моята даскалица ми сви два пъти по толкова и то само кеша, апартаментите не ги броя. Тия тук са ми най-лесните в живота, за ония обаче много рискувах. Виж сега как се смениха ролите — от живака тя бавно ще линее и ще се чуди какво и е, а аз ще си живея живота.

— Май наистина излиза, че всяко зло е за добро.

— Лошото е, че каквото и да й се случи, няма да си вземе поука, при нея лакомията явно е заложена отвътре.

На вратата се почука и Робинзон влезе. Как тихо се движеше този човек, истински Маугли.

— Здравейте, момчета! О, гледам пари броите, а и навън не видях паркирани черни микробуси. Това трябва ли да ми говори, че снощи всичко е минало по план?

— Да, приятелю, абсолютно без проблеми, а Командо ми напълни душата. А ти за какви черни микробуси говориш?

— Тия с качулките сега движат с такива. Направи ли ви впечатление присъствието на подобни превозни средства, дори и пред районното в града, да знаете, че предстои някаква акция. Скатавайте се някъде за ден-два!

— Ще го имам предвид.

— Защо спомена, че Командо ти е напълнил душата?

— Защото е безчувствено копеле, затова. Навремето на инквизицията са й трябвали точно хора като него.

— Какви ужасии е сътворил?

— А, нищо работа — отговори вместо него Командо! На този свят малко неща могат да ме шокират, а и когато се занимавам с такива особи, чарът не е мой приоритет.

— В началото мръсникът не искаше да говори, но нашият човек го поопърли малко с горелката и оня всичко си изпя. Сега аз вече имам две нови мишени, а той — пари за новата си къща.

— Къща ли, че за какво му е? Нали има къде да живее?

— Така е, но загубим ли си мечтите, значи сме се предали. Вчера решихме временно да се разделим, за наше добро е, а и малко да изстинат следите. След като имаме парите, защо човекът да не си купи жилище? Няма цял живот да сме заедно, нека и той да се устрои. Я си представи, че реши да се ожени и да създаде семейство, къде ще ги заведе? Ти живееш наблизо и винаги си добре дошъл, но него си го влече морето. Седни сега да поговорим, имаме цял ден пред нас!

Робинзон се настани удобно, извади термоса си и отпи една яка глътка.

Ако някоя фармацевтична компания се добереше до формулата на запарката му, акциите й щяха да скочат до небесата.

— Ти какви билки по-точно смесваш, когато приготвяш отварата? Или ги пазиш в тайна?

— От вас нямам тайни, ако изключим няколко години от миналото ми. Сместа е от най-обикновени растения, но съчетани по мои рецепти. Вече ви разказах за свойствата на тревата, която възстановява елените, сръндаците и лопатарите след брачния им период. Има и други, най-вече корени, с подобни свойства. България е уникална в това отношение, флората й е като каталог на аптечно управление. Тук по нашите гори виреят такива видове, за които другите страни могат само да мечтаят. Например прословутия женшен, който расте в тайгата и по високите места на Тибет не е нищо особено, предписваните му свойства са преувеличени, за да му вдигат цената. Около него се шуми, защото е рядък и трудно се намира. А за моите илачи гарантирам, защото лично съм ги изпробвал. Докато те срещна имах цялото време на света да експериментирам върху себе си.

— Все пак човек трябва да има някакви познания, в противен случай може и да се отрови.

— Така е, но невинаги е нужно да си спец, повечето открития стават съвсем случайно. Например знаеш ли как е изобретен нивалинът, това е лекарство срещу детския паралич и се извлича от обикновеното пролетно кокиче?

— Усещам, че пак се каниш да разкажеш някоя интересна история.

— Така е! Една майка, чието момиченце било болно от детски паралич била влюбена в цветята и дойдела ли пролетта, пълнела вазите в дома си с кокичета. Освен това обичала да ходи на гости при съседките и често оставяла детето си само. Всъщност може и при съсед да е ходела, но за това историята мълчи. Важното е, че се е губела понякога за 3–4 часа. Както знаете, параличът е коварна болест, прикован си към стол и не можеш да се движиш самостоятелно.

— Горкото дете!

— Когато майката се запилеела така с часове, понякога момиченцето ожаднявало и тъй като не можело да стигне до чешмата, изпивало водата от вазите. След време при един рутинен преглед на лекарите им направило впечатление светкавичното подобряване на състоянието на малката пациентка и като разнищили историята се досетили каква е причината. Започнали изследвания и така на бял свят се е появил нивалина. Поради тази причина и аз всеки сезон ходя по недостъпни места и открия ли нещо непознато го бера и отначало с малки дози започвам да експериментирам върху себе си. Убедя ли се къде му е силата, го смесват с други подобни треви и при нужда варя и пия.

— Запасил ли си се, изсушил ли си достатъчно?

— Те не търпят стареене, всяка година събирам нови. Но по принцип имам определено количество.

Командо, който досега само слушаше, се включи в разговора.

— А попадал ли си на такива, които увеличават сексуалното желание? Чувал съм, че виаграта е вредна и когато я предозираш може да получиш сърдечен удар. Интересува ме нещо по-безопасно.

— Има ги колкото искаш. Смеси бабини зъби с жълт кантарион и като поврат пет минути прибави ветрогон, ето ти един природен стимулатор. Но най-ефективен е коренът на магарешкия трън, извлекът от него ще те накара да мислиш само за жени, ставаш като разгонен бик. Ако си чувал за „Йохимбин“, приготвят го точно по този начин.

— Този препарат сега го няма в аптеките, спряха го от производство.

— Но по мое време го предлагаха и струваше само 13 стотинки. Каквото и да продават сега, бъдете сигурни, че формулата му пак е на тази основа, например „Трибестан“!

— Навремето на трибестана казвахме треба да стане!

— Оставете ги сега билките, нека поговорим за вас! За снощното ви изпълнение не знаех много подробности, кажете нещо по-така!

— Ами беше като по учебник, все пак много умувахме как да подходим. Благодарение на Командо успяхме да отбием колата му от главното шосе и го поразпитахме. Каквото знаеше, каза го, но и ние хич не бяхме мили. Тези пачки бяха в багажника, тъкмо отчете печалбите от игралните си зали и отиваше да ги пусне в касичката. После умишлено разпилях от тях в колата, та пожарникарите все нещо да намерят, иначе ще се усетят, че е обир.

— Добре си сторил, колкото и да са обгорели, парите винаги си личат.

— Аз пък — поде приятелят му, — преди да му драснем клечката махнах белезниците и вързах ръцете му с въже към волана, от огъня то ще изгори и ще изчезне, а прангите щяха да останат цели. Това, че предварително го поопърлих няма значение, като са го извадили от джипа вече не е личало. Версията им ще е, че нещо е отбил, не е овладял колата и хайде в дерето. При такъв удар е логично да се подпали, така и стана. Тази нощ се сетих, че само едно нещо не бяхме отчели и то можеше да се превърне в голяма издънка.

— И то е?

— За да го подпалим ние заляхме автомобила с бензин и ако двигателят беше дизелов, ченгетата щяха да се усетят. Слава богу, че колата се оказа бензинова, но такива малки камъчета обръщат каруцата.

— Сега и следите са заличени, и нашите цели са постигнати. Доволен ли си, шефе?

— Засега мога да кажа, че сте се справили. Ако не е имало някой случаен очевидец, предполагам, че и разследващите ще стигнат до същите заключения, които ми изложихте. Но не ми се вярва някой точно по това време да е пикаел в гората и да е видял какво става. Тежката ми дума, ако изключим недоглеждането с бензина е, че вашата версия ще издържи. А ти, Командо, наистина ли ще ни напускаш, с много труд те открихме?

— Само временно, Робинзон. Решихме с Иво да си дадем няколко месеца почивка, хем да мине зимата. Той ще планира как ще подходим със софиянците, а аз ще се опитам да намеря някоя по-евтина къщичка край Варна. Може да се каже, че тя ще е обща, вие винаги ще сте добре дошли там.

— Софиянци ли, от там ли са шефовете?

Иво се намеси.

— Тези, за които научихме, да! Доколкото си спомням, в началото на запознанството ни ти ми обърна внимание, че за повечето проблеми в държавата са виновни политиците, оказва се, че си бил прав. Баш босовете на наркоканала, поне по думите на вече покойния Асенов са депутат и висш полицейски служител.

— Не се заблуждавай, че те са главните, и тях някой ги контролира! Нали не си толкова наивен да вярваш, че само двама човека прибират такива колосални суми! И те отчитат на някой, само с върховна протекция могат да вършат всичко това.

— Няма да споря с теб! Командо, ти какво ще кажеш?

— Нямам мнение, но явно, че гнездото е в София. А нищо чудно Иво както ги е подгонил и до Варна да стигне, знае ли човек? Като изтече този срок отново ще дойда и пак ще сме заедно, че закъде съм без вас? А и ти много ще ми липсваш, такъв чешит трудно се среща.

— То и тримата май не сме много наред щом сме се захванали с такива непосилни задачи. Много зло и неправда е това, момчета, трябва да сме цяла армия, а не само троица. Ами тогава, щом Командо ще ни напуска, нека да обобщим годината.

— Ама обобщи я, но без мелодраматизъм!

— Ще вложа, но само мъничко! Иво, за това кратко време ти напълно се справи, премахна и четиримата виновни за смъртта на дъщеря ти. Направи така, че за трима от тях изобщо няма подозрения, че са убити, един изчезна, при другите — нещастни случаи. Сигурен съм, че ако бяхме си дали малко зор, щяхме да измислим нещо и за Пеев от Търново, но не беше толкова наложително. Там хората вече са приели, че е мафиотски отстрел. Ако си допълнил списъка с виновни е добре да я караш по същия начин, убивай ги, но да изглежда друго.

— И аз се убедих, че този начин дава резултати. Оказва се, че с негодниците мога да се справя, но усещам, че спомените за дъщеря ми ме убиват.

— А ти какво очакваш, това си е в реда на нещата. Много години ще минат докато болката ти малко утихне. Но нека продължа! Не мога да не похваля и Командо. Ти, приятелю, беше незаменим помощник, а и благодарение на бързата ти реакция не ни прибраха в Търново. Гордея се с теб, партньоре и пролетта те искам на линия, да не вземе някоя пак да ти завърти главата! Като професионалист обявявам нашия отбор за много успешен, поне на този етап от съществуването му. Но искам и друго да ви кажа, аз ви научих да убивате, но вие не сте убийци! За нашите действия няма формула или издаден учебник и обществеността ги приема по различен начин, но да знаете, че повечето хора вътрешно биха ги одобрили.

— Но пострадалите от нас ни мразят! Говоря за страничните засегнати, убитите не ги броя. На някои по веригата нито за дрогата, нито за кинтите ще им излезе сметката!

— Oderint dum metuant!

— Шефе, говори моля те на български!

— Изразът е на латински и се превежда така: „Нека ни мразят, стига само да се страхуват!“

— Наистина е точно на място.

Това бяха незабравими мигове. След тази прочувствена реч и тримата приятели усещаха колко силни бяха заедно и как взаимно се допълват.

Робинзон отново взе думата:

— Не съм по разделите, те ме натъжават, особено когато са между приятели. Затова, Командо, сега ще си взема довиждане с теб и ще си вървя, събирай си спокойно багажа!

— Няма ли да ми пожелаеш късмет?

— Точно късмет не ти трябва, с твоята подготовка можеш да се справиш с всичко. Но приеми един съвет — по пътя към Варна шофирай бързо, но не и уплашено! Уплашените шофьори се открояват, а ти ще носиш доста кеш!

— Благодаря за съвета, шефе, ще го спазя!

— Иво, с теб тези дни ще се видим, нали?

— Разбира се, как иначе? Ще сляза надолу за 2–3 дни да успокоя жените, а и отдавна не съм ходил на гробището. После пак ще се кача, че без теб закъде съм? Хайде, върви, аз ще помогна тук за багажа!

Горянинът си замина, а двамата приятели се заеха с работа.

Натъпкаха пачките в един стар и очукан куфар за да не привлича внимание, Командо набързо си събра останалите вещи.

Накрая целия досегашен живот на боеца се събра в една голяма чанта. Съдържанието на куфара бе бонусът!

— Как планираш да намериш тази къща, по агенции ли ще търсиш?

— Първо ще купя някой регионален вестник, там има публикувани десетки обяви, а са и без посредник. После ще пообиколя из лозята, там хората притежават малки парцели и някои собственици са построили по нещо. Ако открия някоя законна постройка ще я купя, не искам да живея в центъра, а и там ще са по-евтини. Ще си заградя цялото място с висока ограда, ще взема едно кученце за другарче и ще заживея на спокойствие. Това как ти звучи? Пак ще си тренирам и ще се поддържам, не искам да се отпускам, а и нали през пролетта трябва да ти се явя във форма. А ти какво ще правиш през зимата?

— Наистина ще си почина. Имам само още една последна задача и трябва да я свърша сам, дори Робинзон не знае за нея.

— Каква е тя?

— Навремето, когато бях най-зле и почти се бях предал, един човек, настоящият кмет на града, жестоко се подигра с мен. Това, разбира се, не е повод да го убия, крайната мярка съм я изключил, но искам да му го върна тъпкано. Този индивид, дори да не бе постъпил така с мен, пак заслужава да бъде наказан, защото е голям крадец, моралните му качества са колкото на една акула. Дето се казва — здрависаш ли се с него, по-добре веднага след това си преброй пръстите!

— И какво си решил?

— Имам няколко възможности и първата, а и най-лесната за мен е да отвлека сина му и при откупа да го оставя без пукната стотинка. Човекът разпределя общинските средства и тъй като е изпечен мошеник има много пари, вече два мандата краде на воля. Но вариантът с отвличането не ми е по вкуса. Първо, аз се боря с престъпниците, не съм един от тях, а отвличането, особено за откуп е низка постъпка. Това, че понякога убивам не противоречи на принципите ми, но откупът — да. Второ — момчето с нищо не ми е виновно, а това, ако го сторя, неминуемо ще му причини голям стрес. Третото, и най-важното е, че познавам майката, много свястна жена, която не заслужава подобни преживявания. Виж, за бащата не ми пука, той е поредният пикльо в костюм, но лошото е, че няма да страда само той, така, че този начин съм принуден да го отхвърля.

— И тогава?

— Имам още нещо наум, но засега няма да го споделям, не искам да те бавя повече. Обещавам ти, че като се видим напролет ще те информирам за всичко с най-големи подробности. Хайде сега да те изпратя до колата!

— Събрал ли си достатъчно информация за него, нали знаеш, че тя е от съществено значение?

— Опитах, но той е потаен и добре прикрива дирите си. Оня ден дори посетих негов стар състудент, уж по работа, но освен прякора му в института друго не успях да науча.

— Как са му викали?

— Писарушко, още тогава се е правел на света вода ненапита, вълк в овча кожа. Зубрел, за да си вземе дипломата. По-късно, вече в завода като инженер са го прекръстили на Мижитурко, защото се е въртял край по-буйните глави, но не е взимал отношение, а е тичал да ги докладва. Сега, заради някои природни несъответствия в него го наричат Главчо, ако го видиш ще разбереш защо.

— По тънката част как се е представял?

— Вяло! Някаква студентка споделила, че имал малко пишле и дори понякога нощем се напикавал в леглото й. Това сложило край на всичките му сексуални контакти и му докарало безброй подигравки. Но подозирам, че жестоко е повлияло и на характера му. На това отгоре после влезе в политиката, а тя е като наклонена плоскост — посоката е само надолу!

— Нека да остана и да ти помогна с този човек, сега имам неограничено свободно време! Аз и без това никога не съм уважавал тази порода крадци на едро. Знаеш ли какво е казал още навремето банкерът Буров за тези хора?

— Кажи да го чуя!

— Ще ти го цитирам по памет, но още когато го прочетох ме впечатли и затова съм го запомнил. Той пише така: „Кмет значи хитрец. Кмет значи добре замаскиран престъпник по душа, който не може да си намери добре платена работа другаде и винаги посяга към общинската каса“. Точно е, нали?

— Абсолютно, все едно е писано за моя човек. Бих приел помощта ти, но нали ти казах, че е лично, а в такива случаи е най-добре сам да си вършиш работата. Все пак ти благодаря!

— През тази година ти изпълни плана с наркодилърите, поне малко олекна ли ти?

— Съзнавам, че каквото и да правя, дъщеря си няма да я върна, но отговорът на твоя въпрос е да, олекна ми. Чувствам се удовлетворен, че малко им намалих бройката и дори съм изненадан, че се получаваше толкова лесно.

— Това са едни бандити, не очаквай от тях да блестят с някаква интелигентност! Предполагам, че с Главчо ще срещнеш по-големи трудности, той поне е учил.

— Каквото има да става, ще стане! Но аз не съм в тази игра за да се забавлявам, трябва непременно да победя. Като за начало ще пусна слух, че е продажен и ще се надявам после новините да го докажат. Започнат ли хората да шушукат зад гърба му, половината работа е свършена.

— Е, и без това повечето навярно знаят, че е продажен, остава да убедиш останалите!

Взеха багажа и без повече приказки го натовариха на задната седалка. Прегърнаха се за последно, Командо седна зад волана и подкара надолу, след малко автомобилът му плавно се изгуби зад първия завой.

Иво натъжен го изпрати с поглед и тръгна да се прибира. Ама че месеци изкараха заедно, сега този професионалист щеше да му липсва. Но какво да се прави, всеки човек има право на избор, а и той сам го подтикна да си поема по пътя. Приятелят му замина да си подрежда живота, време беше и той да вкара в ред своя. Наистина мислеше да заживее по-спокойно, но първо трябваше да накаже кмета. Още не можеше да забрави подигравателния смях на групичката му точно когато най-много се нуждаеше от подкрепа и съчувствие. Е, щеше да му приготви някоя неприятна изненада, но му трябваше време, а време поне имаше.

На другия ден слезе в града по негови лични задачи. Трябваше да пусне поне три перални, много мръсни чаршафи, кърпи и дрехи се бяха събрали, а беше решил да отдели повече време и на своите момичета. Отдаден на по-висшите си цели бе разредил посещенията си при тях и сега бе решил да навакса.

Последваха няколко незабравими седмици. И трите много му се зарадваха, а той на всяка от тях отдели по няколко денонощия. През деня ходеха на екскурзии по интересни места, обядваха и вечеряха в изискани ресторанти, а нощта прекарваха в леглото. Пълна идилия!

Отдели няколко часа и за гроба на дъщеря си, почисти го, оскуба плевелите и посади няколко димитровчета и хризантеми. Те не мръзнеха, издържаха по-дълго на студа и бяха подходящи за сезона.

Почисти портретчето й, погали го със загрубелите си пръсти и наум я помоли да му прости за това, което върши.

На тръгване изстърга още две черти на паметника, вече станаха четири. Знаеше, че и четиридесет да станат, пак няма да я върне, но поне правеше нещо за нея.

Тръгна си от гробището и за последно преспа в градската си къща, отпускът му бе към края си.

На сутринта сгъна прането, накупи храна и отпраши за вилата. Искаше с Робинзон да обмислят наказанието на Цанев, да го осъществи и най-после да се отдаде на заслужена зимна почивка.