Патриша Корнуел
Тихият палач (46)

46.

Дръпнах стола далеч от френския прозорец и излязох на балкона. Бетонът под босите ми крака беше топъл и сух.

Знаех какъв инат можеше да бъде Бригс, но гмуркането беше изключено точно сега, когато се провеждаше напрегнато подводно претърсване. Беше истински офицер, безстрашен. Мислеше се за непобедим. Беше небрежен съм остаряването и крайно горд. Трябваше да го откажа.

Обгърна ме неподвижен топъл въздух, докато проверявах приложението с прогнозата за времето на телефона си. Беше вече 30 градуса в пет часа сутринта, по-топло, отколкото в Южна Флорида, където температурата беше приятните 22 градуса, очакваха се и бури следобед. Чуваше се неспирен шум от трафика, като силен прибой или вятър. Далекопроводът звънтеше. Щом се налагаше да се гмурка, значи нещо трябваше да се вземе от водата и аз се чудех какво е то.

Погледнах надолу към осветения плувен басейн, който беше син като тюркоаз в горещия мрак четири етажа под мен. Едвам виждах червените чадъри, разхвърляни като големи цветни бонбони, и белите шезлонги, подредени като клавиши на пиано. Върнах се в хладната стая и проверих полетите към Форт Лодърдейл. Имаше постоянна линия на „Върджин Америка“ на два часа и половина.

Ще се кача на самолета, но още нямаше да казвам на Луси. Тя щеше да се опита да тръгне с мен, а не можеше. Тя щеше да настоява да прати частен самолет, но аз нямаше да й позволя. Каквото и да ставаше, тя не биваше да бъде въвличана, защото вече беше. Кари Гретхен. Луси все още имаше чувства, стари и силни. Любов, омраза, страст, убийствена омраза, каквото и да беше, то бе смъртоносно не само за нея, но и за всички останали. Сложих капсула в машината за еспресо. Слушах как горещата вода се изпомпва през цедката, докато премислях разговора ни от снощи, спомнях си погледа й, това, което разбрах от него. Помирисах силната бразилска смес, която течеше в стъклената чаша, докато резервирах самолетния си билет.

Щях да кажа на Луси какво правя чак след като излетя. Двамата с Марино трябваше да се приберат. Трябваше да стоят настрана. Без да свалям шортите и потника, навлякох спортни панталони и блуза върху тях. Пропуснах душа. Не си направих труда да се гримирам. Знаех какво да направя. Взех си еспресото — черно, с кафеникава пяна на повърхността.

Тъкмо се канех да се обадя пак на Бентън и той ми позвъни. Правилно бях предположила къде е и защо. Росадо е бил убит. Бил е застрелян. Бригс бе пристигнал около полунощ и е направил аутопсията. Причината да не е довършена все още била, че от дъното на мястото на гмуркането не са иззети биологични доказателства.

— Пушката е при нас — продължи да обяснява Бентън. — Беше на яхтата. PGF 300 Уин Маг със спирачка на дулото и куршуми от мед, лъснати като бижута.

— Някои от тях гравирани ли са?

— Не.

— Намерихте ли барабана за полиране? Открихте ли къде са пълнени патроните и е модифицирано оръжието?

— Още не, но пушката е собственост на Илейн Росадо. Няма отпечатъци по нея. След като е взета проба за ДНК, е напръскана с химически реагент и цялата светна.

— Белина. Някой я е обърсал и се е погрижил да унищожи следите от ДНК.

— Очевидно г-жа Росадо я е купила за съпруга си — каза Бентън. — Той ходел по няколко пъти в годината на голям лов на места като Танзания, Черна Гора и Камбоджа и очевидно никой не е забелязал, че пушката липсва от заключения шкаф в дома им в Уест Палм.

— Какви ти е казала Луси за Кари? — Седнах на страничната облегалка на дивана.

— След като тя си тръгна от теб миналата вечер, говорихме по телефона. Изглежда, че Кари се е съюзила с Трой. Това е класика. В това най̀ я бива. Мъжът мисли, че доминира, обаче не може да греши повече — каза Бентън.

— Марино не вярва в това.

— Не иска да повярва — отвърна Бентън. — Нека се върна малко назад. Подозирам, че пушката е била транспортирана до Уест Палм Бийч вчера сутринта, когато Трой е отлетял към дома си със самолета на баща си. В някакъв момент преди стрелбата тя се е озовала на яхтата, където я е намерила полицията при обиска снощи.

— Ами гилзите? Полицията намерила ли ги е?

— Не. Пълнителят липсва и предполагам, че е изхвърлен през борда от Кари. Семейство Росадо я познава като Саша Зарин, това е името на паспорта и други документи, откраднати миналата година в Украйна. Когато Трой долетял тук вчера, в самолета му е имало и друг пътник с това име.

— Конгресмен Росадо знаел ли е истинската самоличност на човека, който е наел да му управлява кризите?

— Не съм сигурен — каза Бентън. — Никой с всичкия си не би наел Кари Гретхен.

— Зарин — повторих аз. Сигурно й се е сторило много забавно, когато е изникнала възможността да вземе самоличността на човек с име на смъртоносен нервнопаралитичен газ.

— Пилотите я описват като привлекателна, четиресетгодишна, слаба, със светлоруса коса и големи очила — каза Бентън. — Когато се качила на самолета с Трой вчера сутринта, носела калъф за китара. Същата като на Джамал Нари и както си спомняш, имаше липсваш калъф от апартамента му. Три китари и само два калъфа.

— Калъф за китара?! — Бях поразена.

— Силно подозирам, че вътре Кари е била сложила пушката. Ако се разглоби, ще се събере идеално в калъфа, който тя лично е качила в самолета. Един от пилотите го забелязал, защото е музикант. Каза, че го сложила на празна седалка и го закопчала с колан, след това лично го свалила. Не им позволила да го докоснат.

— Тя е влизала в къщата на Нари, извадила е китарите и ги е сложила на поставките? После е откраднала единия калъф?

— Да.

— Кога? Не и след като е бил застрелян. Нямала е време — реших. — Ако е опаковал китарите си, преди да отиде на пазар, тогава Кари трябва да е влязла в апартамента им, докато той и съпругата му са били навън.

— Заключалките и алармите никога не са били проблем за нея. Сигурно се е разхождала с наслада из къщата, тръпнела е от мисълта какво се кани да направи. Откраднала е нещо, за което на следващата й жертва й е пукало, взела си е сувенир, нещо важно за него предварително. Когато се е върнал вкъщи и е внесъл покупките, сигурно е забелязал, че китарите му са обратно на стойките и се е зачудил как, по дяволите, се е случило това. Вероятно това е била една от последните му мисли.

Бентън изрецитира всичко това все едно беше неоспорим факт. Звучеше вял и сигурен в думите си, сякаш говореше за хронична болест, която е била в ремисия с години и сега се е върнала. Можеше да предскаже развитието й и всеки симптом, а аз нямах търпение да стигна във Флорида. Тревожността ми бе стигнала върха си, докато си представях това, което той описваше, и се чудех дали Кари е планирала да убие Ранд Блум. Какво е търсил той в къщата на Росадо? Да не би да е имал среща с нея и двамата да са се познавали?

В предишната си кариера в Министерството на правосъдието Блум се бе погрижил да паднат обвиненията срещу конгресмена. Росадо е имал надежден съюзник и пазител в негово лице. Но може да се е превърнал в риск, в проблем.

Сигурно е знаел за наркотиците и прането на пари, ако приемем, че всичко това е вярно. Може би Блум е знаел прекалено много. Може би Кари не е искала да има нищо общо с него повече. Или пък просто е била в настроение, когато му е забила ножа в сърцето. Бентън също смяташе така.

— Убивало й се е, независимо дали го е планирала, или не — каза той. — След това пък не й се е искало да убива детектив Хендерсън, след като той се е появил. Било й е по-забавно да го отвлече и да го измъчва. Напомня ни, че може да бъде и почтена, защото дълбоко в себе си тя е такава. Мотивацията на хора като нея няма почти нищо общо с ползата. Част от нещата са обмислени, други — не. Но тя има ендшпил, цел. Това е Луси. Кари се е върнала заради Луси.

— И какво смята да направи? — Мисълта за това така ме вбеси, че едвам говорех. — Какво точно иска проклетата кучка?

— В извратените си фантазии може би си представя, че двете пак ще се съберат.

— Луси е в огромна опасност.

— Всички сме. Може би дори повече от нея, честно казано. Кари иска да се добере до нея и ние й пречим. Всъщност ние сме оръжията, които тя може да използва, за да я нарани.

— Кари била ли е на яхтата, когато Росадо е бил убит?

— Трябва да е била.

Влязох в банята, за да си взема несесера с тоалетните принадлежности, докато Бентън ми разказваше за последствията от стрелбата. Настъпила такава паника и такъв хаос, че не станало ясно веднага, че Трой го няма и може би Кари е с него.

— На яхтата имало надуваема лодка, която също била изчезнала — каза Бентън, докато закопчавах ципа на чантата си. — Предполага се, че е избягал с нея. Екипажът е бил на щурвала и в кухнята по време на стрелбата и не са могли да видят никого на най-горната палуба, освен ако специално не са наблюдавали тази част от яхтата, което те не са правили. Ако стрелецът е бил на хеликоптерната площадка, той е стоял на единайсет метра над водата и на шейсет метра от мястото, на което е бил убит Росадо.

— Тази яхта трябва да е много голяма.

— Петдесет и два метра е дълга.

— Защо хеликоптерната площадка? Защо се смята, че е стреляно оттам?

— Там е намерена пушката. В ниша, в която се съхранява летателна екипировка, надуваеми жилетки, допълнителни слушалки, такива работи. Току-що ти пратих снимки от моргата и клипът, заснет от жена му. Тя снимала, докато съпругът й се гмуркал. Дълъг е само две минути. Когато разбрала, че нещо лошо се е случило, спряла камерата.

Гледах, докато говорехме. Празният развълнуван тъмносин океан, червен флаг върху жълта платформа, която се люлееше над вълните. Чувах гласове зад кадър, които говореха за разрязването на още един пъпеш. Жена — вероятно Илейн Росадо — казваше на човек от екипажа, че пъпешът не е достатъчно изстуден и иска още едно мартини. След това насочваше камерата към съпруга си, отначало ръцете й бяха нестабилни, след това ги овладяваше.

Видях го във висока резолюция, рядката му тъмна коса бе полепнала по оплешивяващия череп, яките му челюсти и брадичката бяха почернели и обрасли с няколкодневна брада. Кехлибареното стъкло на маската му бе обърнато право към обектива. Той държеше управлението на надуваемата жилетка, докато не се почувства удобно плаващ на повърхността. Прибоят беше силен и регулаторът беше в устата му.

— Добре ли си, скъпи? — викна жена му. — Изглежда опасно. Може би трябва да се върнеш и да пийнеш нещо! — Тя се засмя.

Той направи кръг с двете си ръце над главата — универсалния гмуркачески знак, че всичко е наред. Нямаше проблеми и той плаваше на повърхността и чакаше да се спусне по въжето. Натиснах пауза.

— С кого се е гмуркал? — попитах.

— Първоначално инструкторът се е спуснал, за да се увери, че всичко е както трябва край потъналия кораб, че няма други гмуркачи, особено с харпуни. Както знаеш, във Флорида е законно да се лови с харпун и гмуркаческа екипировка и са ставали инциденти. Има както сериозни наранявания, така и случаи с фатален край. Преди ден е бил прострелян човек в този район.

— Двайсет и седем метра е много дълбоко гмуркане само заради едното разузнаване — отвърнах. Росадо е трябвало да чака на повърхността поне десет минути, това също е доста време, когато вече е поставил регулатора в устата си. Щял е да изсмуче доста въздух за десет минути.

Хрумна ми, че инструкторът може да не е искал да бъде край него. Може би е замесен в убийството. Казах това на Бентън.

— Няма доказателства за това и не мисля, че е така — отвърна той. — Очевидно за него е обичайна процедура да проверява мястото, за да е сигурен, че никой не се гмурка там, че е безопасно, че видимостта е добра. Австралиец, който работи на яхтата на пълен работен ден. Предният ден напълнил кислородните бутилки, проверил цялата екипировка.

— Колко въздух е имало в бутилката на Росадо.

— Започнал е с две атмосфери.

— А когато е умрял?

— Не знаем и след няколко минути ще разбереш защо.

Пуснах пак видеото. Росадо плаваше сам. Погледна монитора на компютъра на китката си. Главата му леко се наклони напред и надясно и в следващия миг лежеше по очи върху водата. Току-що е бил прострелян. Върнах назад и изгледах отново и отново тази част, като си припомних какво бе казал Джак Къстър за тестовете от хиляда метра. Ако е прекалено далеч, винаги може да приближим огъня. Снайперистка терминология.

Когато стрелецът се опитва да улучи целта, той може да стреля многократно, като преизчислява данните и всеки следващ изстрел попада все по-близо до мишената. Гледах за цопвания във водата, за водовъртежи около Росадо. Тъмносинята вода се повдигаше и спускаше, вълнуваше се и се успокояваше, докато той се поклащаше както си беше с маската и регулатора в устата и чакаше, отметнал назад глава и оглеждайки се наоколо.

Ето го. Леко плисване, все едно малка рибка изскочи на повърхността. Върнах и го пуснах отново. Цопване все едно някой хвърли камък. На около три метра от Росадо видях още едно плисване, този път по-близо до него и той като че ли го усети. Обърна се наляво и веднага след това падна по очи. Три секунди по-късно се чуват два силни пукота.

Той бе повдигнат изцяло над водата и се завъртя във въздуха като омаломощена жаба. Прегледах по-внимателно този момент, като увеличих образа, и забелязах пръски кръв на яркия син фон, когато тялото му се изстреля от излизащия газ под налягане. Регулаторът излезе от устата му, маркучът се замята наоколо, преди да се откъсне от маската и управлението. Той потъна във водата, главата му беше вдлъбната и част от нея отнесена.

— Боб? Мили боже! Боб! Какво става! — пищеше жена му и след това вече нямаше звук и картина. Отворих друг файл със снимка от съдебната медицина на окръг Броуърд.

Входната рана беше отзад на черепа, точно вдясно от връзката между оксипиталната и париеталната кост, малка тангенциална дупка. Медният куршум с отворен връх се разширяваше при удар и четирите му венчелистчета предизвикваха огромни поражения, докато се врязваха през оксипиталния, темпоралния и предния лоб. Патронът бе излязъл през лявата страна на мандибулата, която липсваше, както и повечето от зъбите и част от черепа.

— Балистичната крива сочи надолу от дясно на ляво — казах на Бентън. — Трябвали са поне четири изстрела. Ако пуснеш видеото отново и се загледаш, ще видиш как стрелецът приближава огъня към Росадо. След това два бързи изстрела улучват кислородната бутилка. Този случай не прилича на другите. Като се има предвид, че Росадо е бил движеща се цел, която се е люлеела на силния прибой, но не ми изглежда същото. Не вярвам, че е.

— Трой — каза Бентън. — Някой, който не е толкова опитен и умел със снайпера и въобще с оръжията.

— Стрелба за забавление — реших аз. — Почти цял пълнител е изстрелян само от двайсетина метра.

— Подозирам, че улучването на кислородната бутилка е било нарочно, за да ужаси наблюдателите и да се подиграе на жертвата, да я унижи. На Кари подобно нещо би й се сторило забавно, да го гледа как се издига и се върти във въздуха. Вероятно е подучила Трой да го направи.

— Не мисля, че тя е стреляла. От това разстояние и с дигитален мерник трябва да е бил някой, който не знае какво прави, който е дори по-зле от мен вчера. Но защо е бил убит?

— Защо са убити всички останали?

— Ти ще се гмуркаш ли? — попитах.

— Ще търсим доста неща. Маската, управлението и кислородната бутилка, липсва и пълнителят на пушката, както и гилзите. Катерът на Военноморските сили ще ни вземе веднага щом съмне.

— Всичко ли приготви, преди да тръгнеш? — Представих си чантите ни с гмуркаческа екипировка и багажа ни до пътната врата, където ги бяхме оставили рано сутринта в четвъртък.

— Мислех си да ги оставя тук в апартамента. Затова взех и твоите. Защо?

— Вземи моите с теб на лодката.

— Не, Кей.

— Не можеш да позволиш на Джон да се гмурка. При последните медицински прегледи му откриха проблеми, Бентън. Доста проблеми. Не искаме да му се случи нещо, както и още усложнения по този случай, ако му стане зле, докато помага при събирането на доказателства.

— Желая ти успех, щом искаш да го спреш.

— Ще му се обадя, но ти трябва също да му кажеш. Аз съм напълно в състояние да свърша всичко необходимо.

— Няма нужда да слизаш долу. Не искам да го правиш.

— Някъде долу има зъби и кости.

— Мога и аз да ги потърся — каза Бентън. — Няма нужда ти да го правиш.

— Биологическите доказателства са под моята юрисдикция.

— Да не би сега пък да ми даваш заповеди?

— Да.

— Наистина ли мислиш, че ще намериш нещо? Боже, почти на трийсет метра дълбочина…

— Ще се опитам — отвърнах. — Тръгвам към летището. Ще се видим рано следобед.