П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (3)

3.

Когато колата, съдържаща стисналия чадъра си лорд Емсуърт, потегли от парадния вход, лейди Констанс остана уморено прегърбена с вида на човек, току-що пуснал на вода боен кораб. Икономът Бийч, който също беше помагал при изпращането на работодателя, я изгледа с почтително съчувствие. И той бе смазан от напрежението, което винаги придружаваше изпращането на лорд Емсуърт на път.

Появи се Майра Скунмейкър, прилична на Офелия в четвърто действие, четвърта картина, пета сцена на известната Шекспирова пиеса „Хамлет“, само дето не ръсеше наляво и надясно нежни цветя.

— О, здравейте — рече тя с кух глас.

— А, ето те и теб, миличка — откликна лейди Констанс, която не допусна да рухне от напрежението и мигом се преобрази в блестяща домакиня. — Какви са плановете ти за тази сутрин?

— Не знам. Може да напиша едно-две писма.

— И аз трябва да довърша моето. До баща ти. Но няма ли да е по-добре да си на въздух в такъв хубав ден?

— О, не знам.

— Защо не знаеш?

— Ами не знам.

Лейди Констанс въздъхна. Но една домакиня трябва да е в добро настроение, тъй че продължи весело:

— Изпратих лорд Емсуърт. Замина за Лондон.

— Да, той ми каза. Не изглеждаше очарован.

— Не беше — потвърди лейди Констанс и лицето й се помрачи. — Но трябва от време на време да изпълнява дълга си като член на Камарата на лордовете.

— Свинята ще му липсва.

— Ще преживее ден-два и без нейната компания.

— Ще му липсват и цветята.

— В Лондон има предостатъчно цветя. От него се иска единствено… Божичко!

— Какво има?

— Забравих да предупредя Кларънс да не къса цветята в Хайд Парк. Ще отиде там и ще започне да бере цветя. Веднъж едва не го арестуваха за това. Бийч!

— Да, милейди?

— Ако лорд Емсуърт утре се обади по телефона от затвора и поиска пари за гаранция, кажи му да позвъни на адвокатите си. „Шусмит, Шусмит и Шусмит“ със седалище в Линкълнс Ин Фийлд.

— Много добре, милейди.

— Аз няма да съм тук.

— Да, милейди. Разбирам.

— Той положително ще е забравил имената им.

— Ще опресня паметта на негово благородие.

— Благодаря, Бийч.

— Няма за какво, милейди!

Майра Скунмейкър се беше втренчила в домакинята си. Гласът й леко потреперваше, когато запита:

— Няма ли да сте тук, лейди Констанс?

— Ще ходя на фризьор в Шрусбъри и ще обядвам там с приятели. Но, разбира се, ще се върна за вечеря. А сега наистина трябва да отида и да довърша писмото до баща ти. Ще му предам поздравите ти.

— Да, добре — съгласи се Майра и забърза към кабинета на лорд Емсуърт, където имаше телефон. Номерът на любимия бе запечатан в сърцето й. Беше отседнал временно при своя състудент от Оксфорд Понго Туисълтън, племенник на лорд Икнъм. Но досега не беше имала възможност да му се обади.

Седнала до апарата с бдителен поглед към вратата, защото, макар лорд Емсуърт да беше заминал, никой не знаеше кога може да нахлуе Лавандула Бригс, тя чу сигнала в далечния Лондон, последван от глас:

— Миличък! — каза Майра. — Ти ли си, миличък? Аз съм, миличък.

— Миличка! — откликна с обожание гласът.

— Миличък — продължи Майра, — случи се най-прекрасното нещо, миличък. Утре лейди Констанс ще си прави косата.

— Така ли? — леко се озадачи гласът, сякаш се чудеше дали да не изрази надежда, че лейди Констанс ще си прекара добре.

— Не разбираш ли, глупчо? Трябва да отиде в Шрусбъри и ще прекара там целия ден, тъй че ще мога да дотърча в Лондон да се оженим.

На другия край на жицата настъпи кратко мълчание, сякаш собственикът на гласа бе останал без дъх. Но най-сетне се съвзе и каза:

— Разбирам.

— Не се ли радваш?

— А, много!

— Е, не звучиш така. Слушай, миличък. Когато бях в Лондон, за всеки случай се поогледах за кметства. Открих едно на улица Милтън. Чакай ме там утре точно в два часа. Сега трябва да свършваме, миличък. Някой може да дойде. Довиждане, миличък.

— Довиждане, миличка.

— До утре, миличък.

— Да, миличка.

— Довиждане, миличък.

Ако от пощата на Маркет Бландингс подслушват разговора, помисли си Майра, когато остави слушалката, ще има какво да си говорят по време на чая с кифлички.