П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (21)

3.

Времето, за което Бийч отнесе съобщението на лорд Икнъм и лорд Икнъм стигна от моравата до будоара, беше не повече от десет минути и с всяка една от тях яростта на лейди Констанс достигаше нови неизследвани висини. В момента, в който гостът й влезе в стаята, тя тъкмо си мислеше замечтано какво удоволствие ще е да го дере с тъп нож, а милата усмивка, която той й отправи с влизането си, прониза нервната й система като нажежен куршум буца масло. „О, как възможно е човек да се усмихва и да се усмихва, а да е злодей. Поне така е в Бландингс“^[1], каза си тя.

— Бийч ми каза, че сте пожелали да ме видите, лейди Констанс — започна лорд Икнъм и й отправи нова обичлива усмивка. Поведението му беше на човек, очакващ приятна разговорка за туй-онуй с една възхитителна жена, и лейди Констанс, като се изправи очи в очи с усмивката му, реши, че въжделенията й за тъпия нож са граничели с благотворителността. Не с тъп нож, редактира тя бляна си, а с инструмент, подобен на оня, който според поета Гилбърт приличал не толкова на секира, колкото на ръждясала бичкия.

— Седнете, ако обичате — хладно изрече тя.

— О, благодаря — възползва се от поканата лорд Икнъм. Погледът му попадна върху снимка на писалището й. — Ей, това лице ми се струва познато. Джими Скунмейкър?

— Да.

— Скорошна ли е?

— Да.

— Вижда ми се поостарял. Съвсем нормално е, като се вземат предвид отминалите години. Сигурно и с мен е така, само дето не го забелязвам. Страхотен е тоя Джими. Знаете ли, че отгледа съвсем сам младата Майра, след като съпругата му се спомина? С известна помощ от моя страна. Единствено не обичаше да я къпе, тъй че вечер ме викаше и аз й сапунисвах гръбчето. Все едно да масажираш змиорка. Боже мой, колко отдавна ми се струва. Спомням си как веднъж…

— Лорд Икнъм! — Гласът на лейди Констанс, който още в началото беше няколко градуса под нулата, стана съвсем като на Снежната кралица. Вече и секирата, по-скоро наподобяваща ръждясала бичкия, нямаше да я задоволи. — Не съм ви повикала тук, за да слушам спомените ви. Повиках ви да ви кажа незабавно да напуснете замъка. Заедно — добави лейди Констанс през зъби — с приятеля си господин Бейли.

Тя млъкна и усети, че я залива кухо разочарование. Беше очаквала думите й да го потопят в смут и да направят на пух и прах самонадеяността му, но той дори не трепна. Сега разглеждаше друга снимка. Беше на покойния съпруг на лейди Констанс Джоузеф Кийбъл, но тя не му даде възможност да я разпита за него.

— Лорд Икнъм!

Той се обърна към нея, преизпълнен с извинения.

— Съжалявам, май поотплеснах вниманието си. Замислих се за доброто старо време. Значи се каните да напуснете замъка?

— Казах, че вие трябва да напуснете замъка.

Лорд Икнъм остана учуден.

— Не съм правил такива планове. Сигурна ли сте, че става дума за мен?

— И ще вземете със себе си господин Бейли. Как се осмелявате да водите тук този невъзможен младеж?

Лорд Икнъм замислено приглади мустаците си.

— А, Бил Бейли. Разбирам. Да, това сигурно е вулгарна постъпка от гледна точка на доброто общество. Но помислете си. Направих го за добро. Две млади сърца, разлъчени през пролетта… е, може би не точно през пролетта, но това няма значение. Та исках да поправя нещата. Сигурен съм, че Джими би одобрил този акт на добросърдечие.

— Не съм съгласна с вас.

— Той иска зеницата на окото му да е щастлива.

— Аз също. И точно затова няма да й разреша да се омъжи за курат без пукната пара. Излишно е обаче да обсъждаме този въпрос. Има…

— Горчиво ще съжалявате, когато Бил, току-виж, станал епископ.

— … удобни влакове…

— Защо ли не им помогнах, ще си кажете тогава.

— … през целия ден. Препоръчвам ви този в два и петнайсет — твърдо настоя лейди Констанс. — Приятен ден, лорд Икнъм. Не ви задържам повече.

Някой по-благ човек би усетил в тези думи намек, може би сдържан, но все пак намек, че присъствието му е нежелано, но лорд Икнъм остана като залепен за стола. Изглеждаше разтревожен.

— Съгласен съм с пристрастията ви към влака в два и петнайсет — заяви той. — Без съмнение е отличен. Но ние с Бил няма да успеем да го хванем.

— Защо, ако смея да попитам?

— Ще се постарая да се изясня. Наблюдавахте ли внимателно Бил Бейли по време на престоя му тук? Той е странен човек. При нормални обстоятелства и на мравката път струва, дори съм го виждал как…

— Не се интересувам от господин…

— Но когато се ядоса, става безскрупулен и не се спира пред нищо. Вероятно си мислите, че щом е курат, ще прикрие онези снимки, както и аз смятам, че трябва да направи. Но дори куратите имат граница на търпението си и се боя, че ако настоявате да напусне замъка с влака в два и петнайсет, колкото и удобен да е той, ще се почувства напъден.

— Лорд Икнъм!

— Казахте ли нещо?

— Какви ги говорите?

— Не ви ли обясних? Съжалявам. Имам лошия навик да избързвам с разказите си. Говорех за снимките, които е направил на Бийч, и обяснявах, че ако го изхвърлите на снега, той толкова ще се огорчи, че ще им даде широка гласност. Да, отмъстителен е и не че подобно нещо у един Божи служител буди възторг, но ви уверявам, че точно това ще се случи.

Лейди Констанс сложи ръка на вече трескавото си чело. Дори когато разговаряше с брат си Кларънс, не бе получавала такъв световъртеж.

— Снимки? На Бийч?

— Как прерязва въжетата на палатката и по този начин причинява тревога и смут сред повече църковни момчета, отколкото човек би могъл да допусне. Но колко глупаво от моя страна, аз не ви казах, нали? Ето историята накратко. Бил Бейли не можел да заспи тази сутрин, може би поради любовните си изживявания, и тръгнал да се поразходи. Забелязал фотоапарата на младия Джордж във вестибюла, взел го с неясната идея да снима местната фауна и с учудване забелязал долу при езерото как Бийч прерязва въжетата на палатката. Изщракал цял филм и доколкото разбрах, снимките са излезли отлично. Мога ли да запаля? — запита лорд Икнъм и извади табакерата си.

Лейди Констанс не отговори. Изглежда, бе последвала примера на жената на Лот и се бе превърнала в стълб от сол. Би трябвало да се допусне, че прекарала целия си живот в замъка Бландингс — този достолепен, но хиперактивен английски дом, където ежедневно се случваше какво ли не, тя вече е обръгнала на шоковите състояния. Човек би помислил, че нищо не би могло да я изненада. Но не беше така. Лейди Констанс беше смаяна.

Бийч! Осемнайсет години безупречно икономстване и сега това! Ако не беше седнала, щеше да се сгърчи. Пред очите й всичко причерня, включително лорд Икнъм. Би могъл да бъде актьор, гримиран за ролята на Отело, палещ мастилена цигара със сепийна запалка.

— Разбира се — продължи негроидът, — човек може да разбере подбудите за недостойните действия на Бийч. Дни наред Емсуърт води свещена война срещу ония църковни момчета и пълни ефира с разкази за страданията, на които го подлагат, та е лесно да се проумее защо Бийч, феодално предан на господаря си, не е могъл да се сдържи повече. Да грабвам ножа и да тръгвам, казал си е той. Вероятно сте забелязали колко се доближава по същество този случай до убийството на покойния Томас Бекет. Сигурно си спомняте как крал Хенри все повтарял: „Няма ли кой да ме отърве от тоз размирен поп?“, докато най-сетне рицарите му решили, че е редно нещо да се направи. Емсуърт, може би с различни думи, изразяваше същите възгледи по отношение на църковните момчета и Бийч, който приема много отговорно задълженията си на иконом, е решил, че част от тях е да покаже на ония млади мерзавци, че от престъпления полза няма и че възмездието рано или късно достига ония, които на училищни тържества повалят цилиндри с прегорели кифли.

Лорд Икнъм млъкна, за да се изкашля, защото се задави с цигарен дим. Лейди Констанс остана вцепенена. С голям успех би могла да е статуя на самата себе си, изработена от група почитатели.

— Разбирате ли колко крайно неловко е положението? Вероятно никога няма да научим дали Емсуърт официално е упълномощил Бийч да вземе закона в свои ръце, но това не е съществено. Ако тези снимки видят бял свят, Бийч, неспособен да понесе позора на разобличаването, неминуемо ще подаде оставка и ще се оттегли от длъжност, а вие ще изгубите най-добрия иконом в Шропшир. Има и още нещо. Емсуърт неизбежно ще признае, че той е подкокоросал иконома и е пряко отговорен за случилото се, поради което лесно можем да си представим как графството, което и без това го гледа накриво, стисва устни, вдига вежди и може би дори го отрязва от следващото Селскостопанско изложение. Наистина, лейди Констанс, ако бях на ваше място, бих преразгледал намерението да натирите стария Бил Бейли. Ако желаете, аз ще напусна замъка в два и петнайсет, колкото и да не ми се тръгва, защото компанията тук ми допада, но се опасявам, че Бейли трябва да остане. Може би с течение на времето обичливата му натура ще надделее над текущите ви предразсъдъци спрямо него. Оставям ви да премислите нещата — приключи лорд Икнъм и с поредната сладка усмивка напусна стаята.

Известно време лейди Констанс остана неподвижна. Тогава, сякаш внезапно огряна от светлина, тя трепна. Протегна ръка към чекмеджето на писалището, където имаше листове за писма, пликове, пощенски картички и бланки за телеграми. Взе една от последните, грабна писалката и започна да пише.

Джеймс Скунмейкър

1000 Парк Авеню

Ню Йорк

Спря за момент и се замисли. След това се зае да пише отново:

Ела веднага. Спешно е. Трябва да те видя.