Даниил Юруков
Размишления върху произхода на българите (4)

III

След петнадесетмесечно пребиваване в Серес, бях уволнен от длъжността български търговски агент и се завърнах в България. Обаче от това, което установих в Македония, у мене заседна дълбокото впечатление, че преподаваната теория в нашите училища — че българите дошли от Волга, че били от татарски произход или пък, че те намерили славяни на балканския полуостров и от тях образували българската държава — ми се видя съвършено несъстоятелна, защото от преподаваната българска история излиза, че само царете Симеон и Самуил са могли да разширят царствата си в по-широк мащаб, обаче тяхното царуване, вкупом взето, не е траяло повече от 50–60 години; ето защо, видя ми се невероятно, че те са могли да наложат името българи на славяните, живущи под византийска власт, в толкова късо време, особено като се има предвид, че те са били постоянно във войни и наскоро след тяхната смърт славяните с векове са останали под византийска власт. Виждаше ми се невероятно и това, че славяните са минали Дунава безпрепятствено и са се поселили на Балканския полуостров в ония времена, когато Римската империя е имала крепости и гарнизони на Дунава и на Балканския полуостров, по онова време, са живели тракийски, македонски и дардански племена. Прочее, как са могли славяните да образуват три различни наречия точно в границите, дето са живели тракийските, македонските и дарданските племена?

Срещах се с учители по българска история в нашите гимназии и често спорехме по въпроса за произхода на българите. Аз изказвах своя възглед, че живущите днес българи на Балканския полуостров са били тук и в праисторическите времена, но нашите историци с една упоритост, граничеща до фанатизъм, поддържаха теорията, че българите са дошли от Волга, че Аспарух е основал първата българска държава, като смесил своите татари със славяните на Балканския полуостров, подчинил ги и им наложил името българи.

Аз не съм историк, но от детинство винаги съм се старал да прочета всичко, което се е писало по българската история. Предвид сериозността на въпроса, предвид, че историческите издирвания не могат да бъдат монопол на учените и предвид на сложилото се в мене убеждение за произхода на българите, реших и аз да направя една историческа справка.

Като прочетох Момзеновата Histoire Romaine, заключих следното:

1. Че културата, след като се е зародила у финикийците и египтяните, е преминала у гърците, дето е добила широко развитие.

2. Че гърците, вследствие културата си, са станали господари на Архипелага, на Средиземно, Адриатическо, Мраморно и Черно морета.

3. Че гърците са държали в ръцете си всичката търговия по тия морета и с цел да експлоатират населенията, които са живели на сушата, образували по крайбрежията гръцки колонии и търгували с населенията на сушата, като им давали главно мехове с вино в размяна с роби. Всичките тия населения, те наричали с общото име „варвари“ и всеки, който не е бил грък, е бил за тях варварин.

4. Че римляните, след като покорили цяла Мала Азия, Елада, Македония и Одринското Царство, оставили пак в целия изток гръцкия език за господствуващ, защото римляните считали, че гръцкият език имал превъзходство над латинския и че в Рим никой римлянин, който не знаел гръцки, не се считал за образован човек.

Прочетох след това книгата „Извори за старата история и география на Тракия и Македония“, преведена от Г. И. Кацаров и Д. Дечев. В нея намерих какво са писали древните гръцки и латински писатели за Балканския Полуостров.

а) Първият от тях е Херодот, живял в V век преди Христа. Той описва похода на персийския цар Дарий против скитите, които живели отвъд Дунава. Дарий преминал Босфора, влязъл в Европа и, покрай брега на Черно море, стигнал до Дунава, на устието на който имало град Дунав (Истър), гръцка колония. По пътя си минал през гръцките градове Созопол и Месемврия. По местата, през които минал, живели тракийските племена: гетите, мелахленците, андрофагите и неврите.

Тракийският народ бил най-голям след индийския, и ако бе бил единодушен и под властта на един господар, би бил непобедим и по-силен от всички народи. Тракийците носили много имена, всяко племе според страната си, и обичаите им били еднакви във всяко отношение, с изключение на гетите и тривеите, които живеели над крестоните.

Дарий, след заминаването си, оставил своя военачалник Магабаз да покори тракийците, и Магабаз ги покорил, освен тия, които живеели около планината Пангей (Парнар-даг).

Дариевият син, Ксеркс, предприел поход срещу атиняните. Той преминал Дарданелите през Галиполския полуостров, минал покрай брега на Егейското море и стигнал до река Места. Край морето били Елинските градове Енос, Марония, Дикея и Абдера.

Тракийските племена, през чийто земи минал Ксеркс, били: пети, киконци, бистонци, санеси, дерсеи и сатри. Сатрите живеели по високите планини, покрити със сняг и се отличавали с храброст. Дотогава те не били покорявани от никого и само сатрите от тракийските племена били запазили свободата си.

След това Ксеркс преминал реките Ангиста, Струма, Вардар и стигнал до Тесалия. По пътя му живеели: пеонците, дебрите и други племена, и от всички забрал войска със себе си.

След това Ксеркс се завърнал на Дарданелите почти без войска, като оставил заболелите си войници в Тесалия, в Серес, в Пеония и в Македония.

Херодот не говори нищо за одриските царе, а само споменава, че Дарий преминал в похода си през земята на одрисите. Относно Македония, Херодот дава само родословието на македонските царе, черпено, както изглежда, от преданието и от митологията.

б) Тукидит е писал към края на V век, преди Христа. Той говори вече за одриския цар Ситалка, син на Тереса, и за македонския цар Пердикас, син на Александра. Ситалк обявил война на Пердикас за едно неизпълнено от последния обещание, и когато потеглил от одриската земя, повикал под оръжие живущите между Стара планина и Родопите тракийци, над които властвувал чак до морето (именно до Черно море и до Дарданелите), после гетите отвъд Стара планина, и другите племена, които живеели отсам Дунава, по-близо до Черно море. Гетите и другите племена в тоя край били съседи на скитите и били въоръжени като тях: всички били конници-стрелци.

Ситалк повикал още и независимите тракийци, мечоносци, които живеели в Родопите и подвластните му пеонски племена, които били крайните народи на държавата му, простираща се до река Струма.

Ситалк влязъл в Македония до реката Вардар, опустошил Халкидика и Беотика, и след един поход от тридесет дни, се върнал назад без резултат, само че братовият му син, Севт, взел за жена Стратоника, сестрата на Пердикаса.

В Македония по онова време имало много племена, които имали свои царе. Те били: пиерейци, халкидикяни и други, освен същинските македонци. Земята на всички тия племена се наричала Македония.

Ситалк умрял и след него одриски цар станал Севт, който събирал много данъци и подаръци от всички варварски народи, както и от гръцките градове, над които властвувал. Държавата му се простирала от град Абдера (близо до устието на река Места) до Черно море.

в) Ксенофонт живял до около 355 година преди Христа. От разказите му излиза, че имало две одриски Тракии: Горна и Долна. В Горната бил цар Медока, а в Долната — брат му Месад. Последният владеел над меландитите, тинайците и транинсите (около Странджа планина), бил изгонен от тая страна и умрял от болест. Син му Севт бил малолетен и израснал при Медока. Като станал пълнолетен, Севт поискал войници от чичо си, който му дал такива, за да възвърне бащината си земя, обаче, войниците били малко и Севт живял от плячката, която добивал в бащините си земи.

По това време Ксенофонт бил взел участие в похода на спартанците против персите и беотите. Те стигнали до Витиня, която до брега на Хераклея била населена с азиатски траки, възпрепятствували им да минат в Азия и те се върнали във Византия.

Византия бил гръцки град и те били поканени от Севта, който се намирал на десет километра от там, да му помогнат да си възвърне бащините земи срещу плата и храна на войниците. Те му помогнали и Севт си възвърнал земите.

От разказите на Ксенофонта се вижда, че той е бил атинянин и със Севта се разговарял чрез преводач, при все че Севт разбирал гръцки.

Според Ксенофонта всички тракийци, включително и азиатските, били варвари.

г) Скилакс писал в 356 година, преди Христа. Той описва границите на Тракия около моретата до Дунава, като изброява гръцките градове на крайбрежието. При старите градове на Черноморския бряг, Созопол и Месемврия, той притурил и градовете Варна и Мангалия.

д) Псевдо-Скимнос писал около 185 години, преди Христа. Той също описва крайбрежните морски градове, като прибавя Балчик и Каварна.

От известията на тия петима писатели се вижда, че от Балканския полуостров тям са били известни само Македония до Рила и Тракия до Стара планина и покрай Черно море до Дунава.

За другите части на полуострова те са имали съвсем неопределени и мъгляви сведения.

Като описва, че гетите вярвали в безсмъртието, Херодот казва, че на това ги научил Салмоксис, който по-преди бил роб на Самос, но това Херодот научил от гърците, които живели в Калиполския полуостров и край Черно море. Явно е от това, че гръцките историци са добивали своите известия само от гръцките колонисти по бреговете на моретата. Ксенофонт е бил лично в Тракия, но той говори само за Тракия, от Босфора до Мидия и Калиполския полуостров, дето траките не били гърци и говорили свой език.

Следователно, от известията на тия писатели се вижда, че племената, които са носили названието тракийски народ, както и македонците, не са били гърци. Собствено тракийски и македонски народи не е имало, а названията Тракия и Македония са били географически понятия. В тях живели разни племена, които носили имената на местата си, без да се знае какъв език са говорили; тия племена били за гърците все варвари, а гръцки градове имало край бреговете на моретата, като всеки отделен град образувал царство.

Последен от гръцките историци е Страбон. Той е живял до 19 година, след Христа, когато римляните били вече покорили Тракия и Македония и по-голямата част от Балканския полуостров.

Ако и да говори доста митологично и фантастично, все пак Страбон дава по-широки сведения за Балканския полуостров. Той вече говори за мизи, даки, гети, скордиски, трибали и афтариати, скити, пироти и тесалийци. Той споменава вече и за Дардания. Скитите, мизите, гетите, даките и скордиските живели между Адриа и Черно море, а афтариатите по бреговете на Адриатическото море. Според преданието, цяла Елада в старо време била населена от варвари, а и във времето, в което е писал той, тя имала в съседство варварска област.

В Тракия имало двадесет и две племена, а в Македония, Тесалия и Албания, които той описва заедно, живели многобройни племена. Обаче, и той не говори нищо за езика на тия племена, освен, че даките и гетите говорили един език.

Каква писменост са имали траките и македонците, никой нищо не казва, обаче, от монетните издирвания, излиза, че одриските и македонските царе са употребявали гръцката писменост.

При все че границите между Македония и Дардания, както и тия между Тракия и Дардания, не са точно определени, но по съществуващите днес наречия, можем смело да ги определим, че са били между Велес и Скопие и между реките Искър и Морава.

* * *

Римляните покориха Македония в 158 година, преди Христа, в 27 година, преди Христа, покориха Тракия, а към края на първия век — целия Балкански полуостров. Техните писатели са писали следното за Полуострова:

а) Помпоний Мела, около 44 година, след Христа, писал за стария свят. Той пише, че Тракия се намирала най-близо до скитите и я обитавал един народ, който носил разни имена и имал разни обичаи. Някои от тях били диви и посрещали твърде охотно смъртта, особено гетите.

б) Плиний, живял до 79 година, след Христа. Писал е за географското положение на Македония, в която, според него, живеели 150 народи и след това изброява планините и градовете на Македония. Дава също географски и етнографски данни за Тракия. Той повтаря почти описанията на гръцките писатели, само че споменава вече и града Пловдив, който тогава се наричал Trimontium, а по-преди Филипопол и Понеропол. Отвъд Стара планина живели: мизи, гети, еди, скоугди, клири, над тях ариати и скити, а около бреговете на Черно море: морисени и ситони.

в) Тацит, живял до 120 година, след Христа. Най-важното от писаното от него е за последните борби на тракийците с Рим.

Той пише: „В консулството на Лентула, Гетоника и Г. Калвизия (26 година, след Христа) били решени триумфални почести за Попея Сабина, понеже съсипал тракийските племена, които живеели по планините без култура и затова били много упорити. Повод за въстанието, освен техния нрав, било, че не искали да допущат набор и да дават на нашата войска най-здравите си хора. Те дори били навикнали да се покоряват и на царете само, когато им скимнело, па и когато пращали помощни войски, назначавали свои предводители и воювали само със съседните народи. Сега обаче се пръснал слух, че ще ги разпръснат и влачат по разни страни, смесени с други племена, но преди да се заловят за оръжие, пратили посланици, които да припомнят за приятелството и покорността им, като заявили, че тия неща ще си останат и занапред, ако не ги натоварят с ново бреме, ако пък искат да им натрапват робство, като на победени, у тях има желязо, младежи и решителност, за да защитят свободата си или да умрат. Същевременно те оказвали помощ на своите крепости, съградени върху скалите и на прибраните там техни жени и родители и заплашвали със заплетена, тежка и кръвопролитна война“.

Сабин събрал голяма войска и след кръвопролитни боеве ги победил. Настъпилата много рано сурова зима в Стара планина попречила да бъдат покорени и останалите племена, било със сила или с обсада.

г) Ариан. Той живял около 95 — 175 година, след Христа.

Ариан пише за походите на Александра Велики към Дунава и към Илирия.

д) Клавдий Птоломей. От сведенията, които той дава, се вижда, че след като завладели Балканския полуостров, римляните направили ново административно деление, като образували четири провинции: Горна Мизия, Долна Мизия, Тракия и Македония.

Горна Мизия почвала от Скопие и стигала до Далмация. В нея влизали и градовете Белград и Ниш.

Долна Мизия почвала от реката Цибър до Аксиопол (при Черна вода) и от Дунава до Стара планина.

Тракия почвала от Стара планина и свършвала на юг до Мраморно и Егейско морета и до Византия, а на запад до река Места.

В границите на Македония влизали Тесалия и Албания.

От описанието на Клавдий Птоломея изпъкват вече градовете: Белград, Ниш, Скопие, Свищов, Русе, Силистра, Тутракан, Хърсово, Кюстендил и други, от които само Пловдив, бил споменат от Страбона.

Тракия била разделена на стратегии и София, която съставя особена стратегия (войводство), била причислена към тракийските стратегии.

Птоломей Мела говори вече за Тракия и Македония, като за исторически единици, и дава нови имена на населенията, които я обитават, между които изпъкват албанците.

След тоя историк, до края на III век, след Христа, ние нямаме вече известия какво е ставало в Балканския полуостров. И трябва да предполагаме, че всичко е било мирно и тихо и населенията са заживели и са се развивали в предишните условия.

В IV век, след Христа, на Балканския полуостров станали най-съдбоносните събития, не само за населението на Полуострова, но и за целия свят, защото в началото на тоя век римския император Константин Велики приел християнската вяра. Той пренесъл столицата си от Рим във Византия и в края на тоя век (395 год.) Империята се разделила на две части, на Източна и Западна, или на Византийска и Римска. Тук му е мястото да се попитаме: какво стана със старите населения на Тракия, Македония и Дардания, Епир, Тесалия и Албания, след III век? Изгубиха ли се, избиха ли ги или са били погърчени и поримчени, както претендират някои историци?

Ако бяха избити и изгонени, поримчени или погърчени, все трябваше да има някакво доказателство за това. Напротив, общоприето е в историята, че римляните никога не са унищожавали покорените от тях народи. Наопаки, след като покорявали народите и им налагали политическата си власт, римляните им давали известна автономия, като назначавали местни архонти за управители на населенията. Ако ли пък бяха поримчени или погърчени, трябваше днес да имаме на Балканския полуостров римляни или гърци, но римляни няма никак, а гърци има само по крайбрежията на моретата, дето са били и преди двадесет века.

Най-правдоподобното е да вярваме, че населенията на Тракия, Македония, Дардания, Епир, Тесалия и Албания са съществували и през IV век.

След III век на Балканския полуостров настъпила нова ера, в която вероятно и въпросните населения са взели участие, след като християнската вяра е станала господствуваща и се е прогласил за господствуващ принципа на Апостола Павла, че в Черквата Христова няма нито елини, нито юдеи, нито скити, нито варвари, а само хора равни помежду си.