Даниил Юруков
Размишления върху произхода на българите (3)

II

През септември, 1902 година, бях преместен на същата длъжност — български търговски агент — в Серес. Тоя град ми беше познат още от 1886 година, когато преседях в него два дни като емигрант от Стамболовия режим, и още тогава градът ми направи поразително впечатление с приликата си на града Пловдив от турско време, било с благоустройството си, било с културата или с народонаселението си. Сега там имаше Мъжко Педагогическо училище, в което се учеха ученици от окръга, защото градът беше вече погърчен и в него имаше около четиридесет български семейства. Към Серския окръг принадлежаха околиите: Неврокопска, Горно-Джумайска, Мелнишка, Петричка, Демир-Хисарска, Разложка и Зъхненска. Всички тия околии бяха населени с българи, освен Серската околия, в която, покрай Егейското море, имаше около двадесетина села, населени с гърци, както и в Зъхненската околия. Реката Струма беше границата между Солунския и Серския окръзи, при все че и двата окръга съставяха един и същи вилает — Солунския.

При мене почнаха да дохождат хора, както от Серските околии, тъй и от Солунските: Кукуш, Дойран, Порой и др., и можах да направя разлика между говоримите им наречия. Всички жители от Серския окръг, с изключение на горноджумайци, които говорят шопското наречие, ми говореха на чисто тракийско наречие, и то планинското, което се говори по целите Родопи, от Чепинското корито до Дедеагач. А всичките жители отвъд Струма, от Солунския окръг, ми говореха на македонското наречие.

И в двата окръга не само акцентът беше различен, но още и съкращенията на имената и самите имена. Така например, Серци казват на Ангел — Яню, на Христо — Ристю, на Димитър — Митю, а Солунци казват на Ангел — Анго, на Христо — Ицо и на Димитър — Митре или Мите.

Но не само това. Имената, които се кръщават из Родопските села: Харизан, Кипра, Писан, Дечо (Неделчо), никак не се срещат между Солунци, дето пък се срещат имената: Търпо, Темелко, Толе (Апостол) и др.

Реката Струма служи за граница на тия различия и неволно си спомних за онова, що бях чел от древните историци, че реката Струма още от времето на Херодота и другите древни историци е служила за граница между Тракия и Македония. Яви се тогава въпросът, как днес, след двадесет и четири века, тъй рязко да се отличават на тая граница двете наречия — тракийското и македонското? Филип II, македонският цар, още преди двадесет и три века е превзел земята от Струма до Места, в която се включват и Серския и Драмския окръзи, от тракийските царе, и от тогава и до днес тая земя носи името Македония. Как, в продължение на толкова дълго време, питах се аз, тия две наречия не са могли да се обединят? Дали това е случайност, съвпадение или има своите исторически причини? Заключих, че това не може да бъде нито случайност, нито съвпадение, а трябва да има дълбоки исторически причини. Спомних си, че когато отивах в Скопие, мислех, че отивам в Македония, а се намерих в Западна България, а и тук, в Серес, мислех също, че дохождам в Македония, а се намерих в същност в Тракия. Как да се обясни тоя факт, и не можех да го обясня другояче, освен, че теориите за историята за нашия произход са коренно погрешни.