Лора Джо Роуланд
Мейреки (27)

24. глава

Тайната излезе наяве!

Шогунът гледаше владетеля Арима с отворена уста, изпаднал в шок. Сано увисна в някакво странно състояние между неверие, удивление и потрес — все емоции, които виждаше и по лицата на другите край себе си. Всеки бе застинал неподвижно, а стаята беше толкова тиха, че се чуваха поривите на вятъра отвън. Владетелят Мацудайра наруши тишината:

— Владетелят Арима нямаше предвид това — каза той. — Просто се уплаши и започна да дрънка глупости. — Сано никога не бе виждал някой, който да изглежда по-малко уплашен от Арима. — Всичко това не е вярно. Аз не съм…

— Вярно е! — страховито просветление сподави гласа на шогуна. Той притисна ръка към гърдите си и се олюля. — През последните няколко години мислех, че си въобразявам, когато ми се струваше, че не ме харесваш, че ми завиждаш и че се мислиш за по-добър от мен. Казвах си, че всичко това са мои глупави фантазии. Но съм бил прав. Сега разбрах. Ти си се опитвал да ми откраднеш мястото.

Сано бе толкова изненадан, че шогунът е подозирал това през цялото време, колкото и шокиран, че всеки човек е в състояние да пренебрегне най-верните си инстинкти. Чувстваше се така, сякаш става свидетел на чудо. Най-накрая шогунът се бе събудил.

— Предател! — изрева шогунът. — Собственият ми роднина да заговорничи срещу мен! Негодник!

— Моите извинения — с печална усмивка каза Арима на Мацудайра. — Но нещата опряха до това или ти, или аз.

— Ще те убия! — каза владетелят Мацудайра и посегна за меча си.

Телохранителите му го сграбчиха, за да не допуснат да извърши престъпление, като извади оръжие вътре в замъка.

— Недей просто да висиш тук — изкрещя шогунът на генерал Исогаи. — Арестувай братовчед ми за държавна измяна!

Генерал Исогаи и войската заобиколиха владетеля​ Мацудайра.

— Няма да го направиш! — разкрещя се той, докато се боричкаше, за да се отскубне от собствените си войници. — Ти ми обеща подкрепата си!

— Съжалявам — с пестеливо съжаление каза генерал Исогаи. — Играта се обърна.

Войници на шогуна сграбчиха Мацудайра. Заблъскаха го заедно с телохранителите му към вратата. Арима успя да се изплъзне пред тях. Сано повика трима от хората си.

— Вървете след него. Не го оставяйте да напусне града! — нареди им той.

След това, което бе направил, Арима имаше много неща, за които да отговаря, и със сигурност щеше да иска да избяга.

— Почитаеми братовчеде, съжалявам, ако сте се обидили от нещо, което съм направил — отчаяно крещеше владетелят Мацудайра. — Но това е грешка. Аз съм ваша кръв и плът! Не може ли да обсъдим вашите притеснения и да намерим заедно решение​ за тях, моля ви?

Шогунът вдигна едната си ръка, сякаш за да отпъди думите на Мацудайра, а другата — за да закрие​ очите си.

— Не мога да те гледам. Генерал Исогаи, поставете братовчед ми под домашен арест, докато реша какво да правя с него.

Мацудайра продължаваше да се боричка, докато войниците го избутваха през вратата.

— Не мен трябва да накажете! Не мен, а дворцовия управител Сано! Той е този, който иска да завземе властта! Той събира войска и се бори с мен, защото се опитвам да го спра и да ви предпазя. Той е предателят! — крещеше Мацудайра.

Вратата се затръшна зад гърба му. Гласът му заглъхна по коридора отвън.

Застанал в обезлюдената, утихнала стая, Сано се озова в центъра на вниманието, оплискан от калта, хвърлена от последния удар, който Мацудайра му нанесе на прощаване. Хирата и войниците му с тревога се взираха в него. Йоритомо го наблюдаваше със смесица от страх и печал. Шогунът седеше сащисан и гледаше безизразно в пространството.

Сано отвори уста, за да отрече обвиненията и да се защити, но толкова удари, дошли буквално един върху друг, изведнъж парализираха ума му. Дипломатическата ловкост, която бе натрупал през тези десет и дори повече години в двореца, го бе напуснала. Не можеше да намери думи. Изтече един миг, дълъг колкото цяла вечност, миг, през който изражението на шогуна последователно и бързо се смени от съмнение и объркване до подозрение и страх.

— Ще игнорирам това, което каза Мацудайра — най-сетне проговори той. — Братовчед ми вече доказа, че е измамник и не е достоен за доверие. Ти, от друга страна, никога не си проявявал и следа от амбиции или някакви намерения срещу мен. Не вярвам, че би се опитал да ми отнемеш мястото, управителю Сано.

Вълна на облекчение премина през Сано. Той изпусна дъха си, без дори да осъзнава, че досега го е сдържал.

— Хиляди благодарности за доверието ви в мен, Ваше Превъзходителство.

Хирата и другите му хора се отпуснаха. Йоритомо изглеждаше доволен и същевременно разочарован поради някаква причина, която Сано нямаше време да разбере.

— Не бързай да ми благодариш. Все още съм много разстроен от теб — шогунът говореше с повече авторитет от всякога: това, че се бе справил с владетеля Мацудайра, му бе вдъхнало самоувереност. — Майка ти все още е обвинена в убийството на Тадатоши и аз съм убеден, че е виновна. Това има много лоши последствия за теб. Дадох ти три дни, за да докажеш невинността й, и ако до изтичането им не си успял…

Това, че гласът му се провлече в уморена въздишка, с нищо не намали заплахата, която се съдържаше в недоизречените думи.

— Сега върви — добави шогунът. — Чувствам се много зле и предполагам, че, ъъъ, имаш много работа за вършене.

 

 

Вечерта разстилаше своя тъмен воал над Едо, пожарът гореше с буйни пламъци из града. Камбаните биеха тревога. Димът, понесен от вятъра, се стелеше на талази и обгръщаше в плаща си тъмницата на Едо в парлива мараня. Фенерите, окачени по вратите и в наблюдателните кули, проблясваха в размазани златисти ореоли. Шумът и пушекът се просмукваха през прозореца на стаята за болни, където спеше Ецуко. Миризмата на горящо дърво проникваше в съня й и разбуждаше дълго потискани спомени.

Двамата с Еген бягаха хванати за ръка покрай горящите сгради, покрай тичащите тълпи. Тя се стараеше да върви в крак с него, а пушекът ставаше все​ по-гъст. Стигнаха до канала, при който хиляди хора​ бяха блокирали подстъпите към моста. Оказаха се хванати в капан сред множеството. Ръката на Еген се изплъзна от нейната. Изгуби го в блъсканицата. Остана сама.

Някой извика името й. Беше Дои. Той я хвана подръка, затегли я и я измъкна от тълпата. Ецуко чу, че Еген ги вика, видя тревожното му лице в навалицата. Махаше им с ръце. Когато двамата с Дои стигнаха до него, той хвана другата й ръка. Двамата мъже се бутаха, бореха и проправяха път, за да се измъкнат от притискащата ги тълпа.

Изведнъж сцената се промени. Ецуко, Еген и Дои бяха паднали на колене, изтощени от тичане. Намираха се в квартала Коишикава. Замъкът Едо се мержелееше над района с оградените имения на самураите. Мъже на коне и жени в паланкини, придружени от слуги, придвижващи се пеша, и натоварени с багаж, се движеха по посока на хълмовете извън града. Бригади от пожарникари, облечени от глава до пети в кожа, размахваха търнокопи, рушейки къщите по периферията на квартала, за да оголят някакво пространство, което да попречи на разпространението на огъня. Вече бяха изравнили със земята една полоса, изпълнена с руини.

— Тук ще бъдем в безопасност — каза Еген.

Лицето му бе почерняло от сажди, както и лицето на Дои, а дрехите им бяха овъглени. Ецуко кашляше, давейки се от храчки с вкус на дим. В този миг тя зърна позната фигура сред тълпата. Тадатоши се бе облегнал на една стена, напълно неподвижен, безмълвен и самотен. Бе втренчил поглед в пламъците, които бушуваха и се издигаха над горящия град. На лицето му бе изписана същата потайна и странна усмивка, както през онази нощ в градината. Ецуко видя отблясъците на огъня в очите му.

— Той е тук! — извика тя, сочейки към него.

Тадатоши се обърна. Погледът му срещна нейния.

От внезапния гняв в очите му пламъците, дремещи там, избухнаха в огненочервен взрив и погълнаха Ецуко, сякаш изведнъж я облякоха в кимоно от огън.

Събуди се от собствения си писък. Надигна се от леглото и се озова в някаква чужда стая. Имаше чувството, че още усеща пушека от горящия град. През спуснатите капаци на прозорците се процеждаше бледа, застрашителна оранжева светлина.

Замаяна от съня и от лекарствата, Ецуко чуваше същите викове, същите ридания и същите забързани стъпки, както в кошмарния сън, в който бягаше заедно с Еген и Дои през огнения пъкъл. Втурна се към вратата, но откри, че е заключена.

— Помощ! — завика тя и задумка с юмруци по нея.

— Пожар!

 

 

Въздушни течения с лек дъх на пушек проникваха през стените на стаята, в която Рейко седеше и чакаше Сано да си дойде у дома. Фенерите мъждукащо проблясваха; здрачът се сгъстяваше отвън, зад прозореца. Рейко дочуваше как Масахиро и Акико се смеят и пляскат в кацата за къпане в дъното на коридора. Тя стана да ги нагледа. Масахиро бе пуснал едно корабче играчка да плава във водата, бъбреше с бавачката и не забеляза Рейко, но Акико я видя. Веднага щом зърна майка си, тя си пое въздух толкова дълбоко, че гърдичките й се издуха, и се потопи под водата.

Рейко от опит знаеше, че ще стои отдолу, докато тя не си тръгне, или накрая ще трябва да я вадят полуудавена и изпаднала в истерия. Тази вечер не можеше да понася никакви сцени.

— Тръгвам си, Акико — каза тя, — можеш да излезеш!

Рейко отнесе наранените си чувства в стаята си.

Скоро чу приближаващи стъпки, но на вратата се появи не съпругът й, а лейтенант Асукай. Нещо в погледа ​му й подсказа, че носи лоши вести.

— Какво има? — извика тя уплашено.

— Шогунът постави владетеля Мацудайра под домашен арест.

Асукай беше притеснен и задъхан от възбуда.

— Милостиви небеса! Защо, за бога?

Лейтенантът й обясни, че шогунът най-сетне е осъзнал намеренията на владетеля Мацудайра да му отнеме властта.

— Не знам как шогунът го е разбрал. Но моите източници ме осведомиха, че съпругът ви е бил там, когато това се е случило. Той ще може да ви разкаже повече подробности.

Съвземайки се от шока, Рейко си даде сметка за последствията от ареста на владетеля Мацудайра.

— Но това е добре. Мацудайра е затворен. Сега ще спре да воюва срещу съпруга ми. Повече няма да бъде в състояние да навреди на никого.

Сано с отстраняването на Мацудайра щеше отново да спечели благоволението на шогуна, независимо от случая с убийството. Рейко почувства полъх на надежда, че нещата най-сетне са се обърнали в полза на Сано. Какъв късмет!

— За съжаление — прекъсна радостта й лейтенантът, — това не е единствената новина, която нося. Току-що говорих с мой приятел, който е един от личните телохранители на владетеля Мацудайра. Присъствал е, когато са довели господаря му вкъщи. Каза, че бил отчаян и бесен. Обвинявал за всичко дворцовия управител Сано. Заклел се, че ще си отмъсти. Казал, че Сано трябва да умре.

— Това звучи като празна заплаха — каза Рейко, но почувства как я сковава леден ужас.

Естествено, тя отдавна знаеше за унищожителните намерения на владетеля Мацудайра спрямо Сано, но когато чуеше да се говори на глас за тях, макар и от трети лица, те сякаш ставаха по-реални. Имаше чувството, че въздухът, който вдишва, е отровен от разяждащата омраза на Мацудайра.

— Но той със сигурност не може да унищожи съпруга ми — каза тя. — Съюзниците му ще се отдръпнат от него и ще се дистанцират от проблемите му. Няма да може да започне война.

— В началото смяташе да направи точно това. Искаше почтена победа на честта. Но после измисли друг план. — Лейтенант Асукай се задъхваше от бързане да й съобщи всичко. — Шпионинът, когото заловихме, не е единственият негов човек тук. Има и други!

Устните на Рейко се разтвориха от изненада и уплаха. Точно когато си мислеше, че се е отървала поне от тази опасност!

— Колко са?

— Деветима — каза Асукай. — Приятелят ми не знае кои са. Владетелят Мацудайра не споменал имената им. Но сега идвам до най-лошата част: те вече не са просто шпиони. Не търсят информация, затова и поставянето на капани този път няма да има ефект. Мацудайра им е пратил нови нареждания. Задачата им е да убият дворцовия управител Сано. Ако един от тях опита, но се провали и бъде заловен, другите трябва да продължават да опитват, докато Сано не падне мъртъв.

Като гледаше как шокът от уплахата на Рейко преминава в ужас, на лицето на Асукай се изписа състрадание.

— Съжалявам, че се налага да бъда приносителят на тези лоши вести, господарке Рейко, и още повече съжалявам да кажа, че това все още не е всичко. Дойдох да ви предупредя: владетелят Мацудайра е наредил на убийците си да убият и вас, и децата! Не иска синът ви да порасне и да търси възмездие; затова е решил, че е по-добре да унищожи до крак целия ви клан!