Лора Джо Роуланд
Мейреки (26)

23. глава

Пожароопасният сезон държеше шогуна в непрекъснат страх за собствения му живот. Той седеше на подиума в приемната зала, навлякъл кожен плащ и шлем, за да се предпази, ако дворецът започне да гори. Владетелят Мацудайра беше коленичил от дясната му страна, а Йоритомо от лявата. Арима и генерал Исогаи седяха под тях, до Мацудайра. Сано и Хирата бяха низвергнати до най-ниското ниво на пода, заедно с двамата убийци. Войниците на Сано и на Мацудайра, както и тези от армията на Токугава, заедно с личната гвардия на шогуна стояха, струпани на групички по фракции, покрай стените. Въздухът беше наситен с враждебност и нагорещен от топлината, излъчвана от телата на присъстващите.

— Кои са тези хора и защо толкова настоявахте да ги удостоя с аудиенция? — раздразнено се обърна шогунът към владетеля Мацудайра.

Мацудайра представи Ишикава и Еджима. Главите им бяха сведени, телата им трепереха така силно, че Сано можеше да почувства как подът се тресе.

— Учителят на вашия братовчед Тадатоши е бил убит снощи. Те са го сторили. Признаха си.

Умът на Сано трескаво работеше, докато формулираше или изоставяше един или друг план. Чувстваше паниката на хората си като заразна болест във въздуха, но мобилизира цялата си самурайска подготовка, за да успокои мисълта си. Произхождаше от вековен род на войни, които бяха оцелявали от бурите, за да разказват за тях на поколенията. Той зачака да се появи възможност, за да парира катастрофата.

— Добре, ъъъ, това е нещастие, но защо трябва да ме е грижа? — запита шогунът.

— Те са хора на дворцовия управител Сано. Те са убили учителя. Той им е наредил да го направят — каза владетелят Мацудайра.

Сано отвори уста, за да го опровергае, но шогунът вдигна ръка, за да даде знак на всички да замълчат.

— Защо дворцовият управител Сано би направил подобно нещо?

Фактът, че не е готов да се хване веднага на думите на Мацудайра, даде на Сано някаква надежда, макар и неголяма.

— Искал е да накаже учителя за това, че е обвинил майка му. И се е надявал, че щом учителят изчезне, ще може да дискредитира версията му и да те убеди, че тя е невинна. — Владетелят Мацудайра натърти на мисълта си, в случай че шогунът я е пропуснал. — Планирал е да те измами и да спаси собствената си кожа.

Шогунът гледаше ту Сано, ту Мацудайра; очите му се присвиха от подозрения към двамата. Лицето му издаваше страх, че или единият, или другият го будалка. Докато дъвчеше устните си и се чудеше какво да прави, всички се готвеха за избухването му и се чудеха върху кого ще излее гнева си.

Най-сетне шогунът проговори:

— Ще оставя тези хора сами да говорят от свое име. — Той се обърна към Ишикава и Еджима. — Е? Ти — или ти, — убил ли си учителя или не?

— Да, Ваше Превъзходителство — прошепнаха и двамата.

Сано буквално подуши вонящата им пот и наглост.

— По заповед на дворцовия управител Сано ли беше извършено това?

Сано втренчено гледаше в двамата. Те дори не вдигнаха поглед към него. С цялата древна, дълбоко вкоренена, предавана от поколение на поколение власт, която господарят има над васалите си, той им внушаваше да кажат истината.

Ишикава бе вдигнал прегърбените си рамене чак до ушите. Еджима стискаше зъби и мъчително преглъщаше, като че ли всеки момент щеше да повърне.

Никой от двамата не продума.

— Говорете! — нареди им владетелят Мацудайра.

Шогунът му изшътка с гневен поглед и каза:

— Управителю Сано, наредете на хората си да отговарят на въпросите ми.

Сано промени местоположението си, за да може да вижда и двамата в очите, и заговори с нисък, напрегнат и прочувствен тон, в който се отразяваше пълната сила на неговата воля.

— Вие знаете, и аз знам, че никога не съм ви заповядвал да убивате този човек. Сега имайте честта да си признаете, че сте излъгали.

Двамата избухнаха в сълзи.

— Да, излъгахме — извика Ишикава. — Не ти ни накара да го убием.

— Съжаляваме, почитаеми управителю — извика и Еджима. — Моля те, прости ни!

Сано усети как облекчението се разлива в него.

Владетелят Мацудайра, генерал Исогаи и Амира се спогледаха ужасено. Но макар да се чувстваше реабилитиран и тържествуващ, Сано имаше усещането, че нещо все пак не е наред.

— Каква е тази, ъъъ, игра, която разигравате? — негодуващо попита шогуна двамата арестанти. — Или сте убили онзи човек по заповед на Сано, или не сте го убили? Кое от двете?

— Убили са го — побърза да се намеси отново Мацудайра. — Отричат само защото дворцовият управител Сано им оказва натиск.

Той хвърли на Сано злъчен поглед, после закрачи наперено по подиума към двамата мъже, стиснал юмруци и причернял от гняв.

— Кажете на негово превъзходителство, че сте убили учителя, защото господарят ви е наредил да го направите.

Той даде знак на своите войници и те заплашително заобиколиха Ишикава и Еджима.

— Господарят ни няма нищо общо с това — каза Ишикава, свел очи, от които се лееха сълзи.

Еджима дишаше учестено, гърдите му трескаво се повдигаха.

— Кълнем се в гробовете на нашите деди, че дворцовият управител Сано е невинен.

— Кажете ни кой ви изпрати да убиете учителя? — нареди им Сано.

Гласът му потъна в риданията на двамата мъже и заплахите на владетеля Мацудайра и на генерал Исогаи.

— Тихо, всички да млъкнат! — вяло каза шогунът.

— Трябва да изкупим вината си за това, че предадохме нашия господар — извика Ишикава. — Трябва да възстановим честта си! — Двамата с Еджима бръкнаха под полите си и измъкнаха кинжалите си.

Ужасен, Сано се хвърли, за да сграбчи оръжието. Същото направиха и Хирата, и владетелят Мацудайра, и цялата орда войници. Те се сблъскаха със Сано, а шогунът само попита:

— Какво става?

В суматохата Ишикава и Еджима забиха кинжалите в коремите си и разпраха вътрешностите си с остриетата. После паднаха и запищяха в агония.

Сано, Хирата, владетелят Мацудайра и всички войници се отдръпнаха от двамата мъже, които се бяха сринали на пода. Ишикава и Еджима стенеха и се гърчеха в конвулсии. От разпраните им кореми шуртеше кръв.

— Милостиви Буда! — лицето на шогуна позеленя.

— Ще ми призлее!

Той се присви над края на подиума и повърна.

— Трябваше да ги претърсите за скрито оръжие! — Мацудайра остро смъмри генерал Исогаи.

— Не мислех, че изобщо има нужда от това — рязко му отвърна генералът. — Кой би могъл да знае, че са в състояние да извършат сепуко в двореца?

— Някой да доведе доктор! — извика Сано.

— Твърде късно е — каза Хирата. — Раните са фатални.

Лицата на Ишикава и Еджима пребледняха. Животът бързо се оттичаше от техните очи.

— Да не сте посмели да умирате още — извика владетелят Мацудайра. Той сграбчи мъжете за предниците на дрехите им и ги разтърси. — Не и преди да сте казали на шогуна, че дворцовият управител Сано ви е наредил да убиете учителя!

— Преди да умрете, признайте си истината — настоя Сано, като блъсна настрани Мацудайра. — Не бях аз. Кой беше?

Ишикава вдигна трепереща ръка и посочи към подиума. Съсирек кръв изхвръкна от устата на Еджима, докато произнасяше последните си думи:

— Беше владетелят Арима.

В потресаваща тишина всички се обърнаха и зяпнаха в Арима. Той не бе проронил нито дума по време на цялата сцена и Сано почти бе забравил за присъствието му. Арима изглеждаше стреснат, но този израз бързо изчезна, сякаш попи в мазната му кожа.

— Нямам нищо общо с убийството — каза той невъзмутимо. — Тези хора ме обвиняват неоснователно.

— Те ви обвиниха с последните им, предсмъртни думи — каза Сано, започвайки да разбира как и защо убийството бе излязло наяве така скоропостижно.

Сано изгаряше от ярост към Арима. — Аз им вярвам.

Шогунът мучеше и пъшкаше, докато Йоритомо му бършеше лицето.

— Махнете ги оттук — нареди той на гвардейците си. — Не мога да понасям тази гледка.

Докато гвардейците отнасяха труповете към вратата, той изскимтя:

— Ох, нещо не разбрах. Защо Арима е искал да бъде убит учителят? И защо ще наема хората на дворцовия управител за това?

Сано чу как всички присъстващи в залата затаиха дъх: разговорът бе взел опасен обрат.

— Не го е правил, братовчеде — побърза да се намеси владетелят Мацудайра. — Това е недоразумение. Той е невинен. Аз гарантирам за него.

Свирепият му поглед красноречиво подсказа на Сано, че е по-добре да помогне за замазването на настъпилата конфузия, иначе — тежко му. Но извършените току-що ритуални самоубийства бяха разклатили склонността на шогуна да отстъпва пред манипулациите на Мацудайра.

— Дойде ми до гуша вечно да намираш оправдания и вечно да ме залъгваш. Настоявам за по-добро обяснение!

Сано беше прекалено вбесен от последните атаки срещу себе си, за да помогне на Мацудайра да замаже положението.

— Владетелят Арима е действал от името на владетеля Мацудайра — каза той, забравил всякаква предпазливост.

— Но защо Мацудайра ще иска да бъде убит учителят и за това да бъдеш обвинен ти? — каза шогунът, объркан и нетърпелив.

Владетелят Мацудайра наблюдаваше с безкрайно изумление дързостта на Сано.

— Мери си думите, управителю Сано — заплашително каза той.

Войниците зяпаха изненадано в него и в Сано. Атмосферата се нагнети от техния глад най-сетне да влязат в открита схватка. Сано знаеше, че нещата може да се развият катастрофално за него, ако продължи в тази посока, но гневът го подстрекаваше да не спира.

— Владетелят Мацудайра се опитва да извлече полза от всичко лошо, което ми се случва — каза той.

— Това са глупости — невъзмутимо каза Арима. — Ваше Превъзходителство, не знам за какво говори почитаемият дворцов управител. Ако бях на ваше място, не бих го слушал.

— Добре, ама не си на мое място — сърдито се изпъчи шогунът.

— Братовчеде, почитаемият дворцов управител просто е много разстроен и не може да мисли ясно — каза Мацудайра, впил отровен, кръвнишки поглед в Сано. — Всъщност всички ние сме разстроени от това, което хората му току-що направиха. Нека отложим тази дискусия, докато се поуспокоим.

— Аз съм достатъчно спокоен — истерично изпищя шогунът. — Освен това вече наистина ми писна всички да приказват около мен, спорейки един с друг, и да се държат така, сякаш правят нещо зад гърба ми. Искам да знам какво става!

— Нищо не става — каза Мацудайра. — Тази среща свърши!

Той махна на войниците си и предприе бързо отстъпление. Арима се шмугна подире му.

— Ти също идваш, управителю Сано!

Генерал Исогаи и войниците се опитаха да подберат Сано към вратата, но шогунът изкрещя:

— Стой! Не съм ви дал позволение да си вървите.

Заповядвам ви да останете! — той се обърна към гвардейците си. — Блокирайте изхода!

Те се подчиниха. Сано забеляза паниката в очите на Мацудайра. Чувстваше същото неразумно и дръзко вълнение, както при предприемането на самоубийствената според тогавашното му убеждение мисия в Езогашима през миналата зима.

— Никой да не напуска, докато не стигна до дъното на това! — Изправен на подиума, сложил ръце на хълбоците си, шогунът преливаше от справедливост. Даже не пелтечеше, с учудване забеляза Сано. — Сега някой да ми каже какво става тук?

Владетелят Мацудайра и генерал Исогаи хвърлиха свирепи предупредителни погледи на Сано: гъкне ли, млъква завинаги! Никой не проговори.

— Всички ли си загубихте езиците? — каза шогунът.

— Добре, тогава аз ще избера доброволец! — той посочи владетеля Арима. — Ти май си в центъра на всичко. Ти ми отговори.

Невъзмутим както винаги, Арима погледна към Мацудайра за упътване и видя, че устните му беззвучно промълвиха: Нито дума!

— Обградете го! — нареди шогунът на гвардейците си. — Извадете мечовете си! — Остриетата със свистене изскочиха от ножниците. — Говори, или умри! — каза той на Арима.

Докато стоеше сред кръга на насочените срещу него остриета, невъзмутимото изражение на Арима не се промени, но Сано усети, как мисълта му се движи по-бързо и от гресирано колело, и как изведнъж спира на едно място.

— Владетелят Мацудайра иска да завземе властта — каза Арима. — Той иска да унищожи дворцовия управител Сано, както и всеки друг, който стои на пътя му — обясни той, и в случай че шогунът не бе разбрал достатъчно добре, добави: — Той иска да бъде диктатор, Ваше Превъзходителство. От години се готви да ви свали.