Николай Лесков
Левакът (6)

Шеста глава

Платов заминал от Тула, а тримата души оръжейници, най-изкусните, единият кривоглед левак, с бенка на бузата и с издърпани при учението пирги на слепите очи, се сбогували с другарите и домашните си и без да кажат никому нищо, си взели торбичките, сложили там каквото трябва за ядене и изчезнали от града.

Хората забелязали само това, че те тръгнали не към Московската застава, а в противоположната киевска посока, и мислели, че са отишли в Киев да се поклонят на почиващите там угодници или да се посъветват с някой от живите свети мъже, каквито в Киев винаги има в изобилие.

Но това било само близко до истината, а не самата истина. Ни времето, ни разстоянието позволявали на тулските майстори да ходят три седмици пеша до Киев, па после да сколасат да направят посрамителна за ингилизката нация работа. По-скоро те могли да отидат да се помолят в Москва, до която има само „два пъти по деветдесет“ версти, а и там почиват немалко свети угодници. А в другата посока до Орел има също тъй „два пъти по деветдесет“, а оттатък Орел до Киев отново още цели петстотин версти. Такъв път скоро няма да извървиш, пък и да го извървиш, няма скоро да си отпочинеш — за дълго краката ти ще отекат и ръцете ти ще се тресат.

Някои дори мислели, че майсторите се попрехвалили пред Платов, а после като размислили, уплашили се и сега съвсем избягали, като отнесли със себе си и царската златна табакерка, и брилянта, и създалата им ядове ингилизка стоманена бълха с кутията.

Ала това предположение било също съвсем неоснователно и недостойно за умелите хора, върху които сега почивала надеждата на нацията.